Бойко Борисов помага на пловдивчанин да събира лъжички

Папазян е известна фамилия в Пловдив. Нашият събеседник Едуард продължава да се гордее с родния град, макар че доста повече години вече живее в София. Еди започва в журналистиката като сътрудник на вестниците „Стандарт“ и „Провинция“. За една година е вече на щат в „Меридиан Спринт“. Отива във вестник „24 часа“ през 1994 година. Става завеждащ спортния отдел през юни 1997 година и в продължение на почти три десетилетия е на този пост. Но поводът да се срещнем не е спортен.

Еди Папазян е запален колекционер на сувенирни лъжички.

Историята започва от един полет с националния отбор по футбол през 2001 година. Някой в самолета казва, че трябва да се купи лъжичка на Христо Йовов, бившият нападател на Левски, защото той не пътува с тима.

„Стана ми интересно.  До този момент аз купувах разни неща на познати и чинии на майка ми, но в един момент тя ме помоли да спра, защото просто нямаше повече място за тях. Идеята с лъжичките ми хареса. Не помня вече дестинацията - Норвегия или Исландия, но тогава започна всичко. Отначало си купувах само аз, и то по една от страна. След това започна и бъдещата ми тогава съпруга Калина. После се включиха приятели, познати“, разкрива Еди.

С появата на Фейсбук той става популярен с това си  хоби, като пише „Лъжичка“ под всеки пост, с който някой от приятелите му в листата се „тагва“ някъде у нас и в чужбина. Папазян пуска всеки един ден по лъжичка на стената си.

„До края на годината със сигурност ще станат 2000, тъй като имам у нас доста непубликувани. Най ми е гот, че на това мое хоби се „връзват“ абсолютно непознати хора, с които съм станал приятел във Фейсбук. Аз не отказвам покана и затова съм стигнал максимума“, добавя пловдивчанинът, „Разбира се, следвам доста политически и спортни личности заради характера на моята работа. Например, на Икер Касиляс (бившия вратар на "Реал" и на Испания) съм писал многократно, но нямам отговор“.

Призивът „Лъжичка“ под пост на тогавашния премиер Бойко Борисов обаче дава неочакван завой на хобито. „Фенове на ГЕРБ ме съсипаха, явно разбрали „Лъжичка“ като малка лъжа. Отворих си „фейса“ и имаше сигурно 50 обиди като „Мръсен арменец“, „Защо ви спасихме“ и целия познат репертоар“, разкрива Папазян, „Аз обясних най-културно за какво става въпрос. И след 30 секунди всички коментари изчезнаха“.

Месеци по-късно по една от телевизиите пускат репортаж за колекционер от Велико Търново с 300 лъжички. Еди коментира „Аматьор“ със самочувствието на притежател на тогава близо 900. Макар да е срещал по групите австралиец например, който продава своето богатство от 2200 лъжички в оригинални опаковки.

На Папазян звънят от друга национална телевизия, за да направят материал за колекцията му. Спортният журналист показва някои от лъжичките и разказва историята за Борисов. Часове по-късно му звъни непознат номер. „Ало“, чува се от другата страна, „Бойко Борисов съм, каква лъжичка не съм ти донесъл?“. Пловдивчанинът изпада в ступор и след 30 секунди тишина обяснява. Борисов му казва - това е номерът ми, друг път - като искаш лъжичка, ще пишеш направо на него. След още два-три часа Борисов му звъни отново и е кратък - „Утре в 8,30 да си в моя кабинет“. Папазян отвръща, че не знае къде и как да влезе. „Обади се на Красен, той ще те доведе“, решава проблема премиерът, визирайки спортния министър по това време Красен Кралев.

На пловдивчанина му става доста неудобно, но звъни на Кралев. „Спокойно, два пъти ме предупредиха вече“, отговаря министърът. На другата сутрин Папазян вече е в кабинета на Борисов, където са седнали четирима министри. Премиерът дава знак и младо момче носи кутия. „Ето, лъчижка от Баку. И чаша!“, подчертава Бойко Борисов. „Да не кажеш, че не съм изпълнил обещанието си“.

Последното може би пътуване на лидера на ГЕРБ като премиер е в Словения, Папазян пише SMS. И след края на посещението мъж в костюм идва до редакцията с 3 лъжици. Последно Борисов се „отчита“ след конгреса на ЕНП в Букурещ.

Красен Кралев е допълвал колекцията на Еди с лъжичка от ООН, също и националният селекционер по футбол Илиан Илиев. Няма как да си спомни всички, които са му помагали в хобито.

В момента на разговора ни публикуваните във Фейсбук лъжички са 1776. Папазян ги класифицира по ред на постване и по страни. Държавите са 102. Колегата има доста от далечна Азия и Южна Америка, въпреки че не е ходил много по тези места. Цени две, изрязани от раковина, донесени му от остров Бали. „Има и лъжички, които съм купувал от групи. На два-три пъти по 10 бройки“.

Антигуа е едно от екзотичните места, от които му носят сувенирче. Също и от Фарьорските острови. Посещава ги негова бивша колежка от вестника с нейния съпруг, които пътуват специално, за да гледат Северното сияние. „Две са на брой, направени от хвойна, със сертификат - от какъв материал са и на датата, в която е било Северното сияние“.  

Други лъжички са ценни, защото са свързани със спомени - като тези от Световното първенство по футбол в Русия или в Катар, което е уникално като първото, в което журналист може да посети два мача за един ден. Просто всички стадиони са събрани в няколко километра.

Най-много лъжички Папазян има от Италия, защото през годините често ходи там. Но куриозно - първата му повтаряща се е от... Куала Лумпур.

Интересното е, че от родния Пловдив има само две. „Толкова правят“, вдига рамене спортният журналист.

За съжаление, на някои лъжички падат картинките. Папазян често се „заяжда“ на тема пътуване с колегата си Георги Милков, който обаче е посетил несравнимо повече  страни. Но пък не носи никога лъжичка на Еди. Веднъж обаче го дарява с една от Индия, която е в комплект за чай. Той носи и лъжичка на Едуард от Азербайджан, защото там не пускат пловдивчанина с арменски гени. „Поради което оттам имам доста на брой“, продължава още събеседникът ни. Но лъжичката е глинена и се счупи в метрото. „Милков, значи не е писано ти да ми носиш“, приема философски ситуацията Папазян.

Няма една най-ценна лъжичка, но някои поставя нагоре в класацията. „Например тези, които започват от коронацията на Елизабет Втора и продължават с всяко събитие, свързано с кралското семейство - сватба, раждане...“, разкрива още той, като бивша негова колежка, сега живееща в Лондон, много му помага в това отношение. Дамата обожава да обикаля антикварни магазини и битаци.

Иначе Папазян обича чисто естетически сувенирните лъжици от тъмен метал с много инкрустации. Но емоционално е повече свързан с уникални бройки. Например негова колежка отива в Косово и пита за лъжица. Няма никъде. Хората влизат в положението, взимат една дървена и с пирограф изписват „Косово“.

„Уникален е интересът на туристите към подобни сувенири - лъжички, престилки, чинии, най-вече магнитчета. На доста места в България хората се стремят да посрещнат тези хобита“, разсъждава Еди, „Но не е лесен бизнес, знам го от Детелин Баялцалиев (бивш футболен съдия с фирма за изработка на купи, медали и други трофеи). Той изработи специално лъжичка номер 1000, която е с мой шарж, и т.н. Та от него знам, че може да спечелиш от 1000 бройки, но освен да ги произведеш, трябва и да ги продадеш“.

Сувенирните лъжички са първата голяма колекционерска страст на Еди Папазян. Макар че купува понякога стъклени топки. Като всяко дете от онези години събира кибрити, цигарени кутии, марки. В казармата пък колекционера ножчета за бръснене и стига до 30 марки. Има и доста футболни фланелки, но не ги пази, а когато му поискат, подарява. Но ценна му е тази на Ивелин Попов от шампионския сезон със "Спартак" (Москва). Бившият футболист на ЦСКА Жуниор Морасе пък му носи фланелка на „Динамо“ (Киев) - втората голяма футболна любов, разбира се, след „Локо“ (Пловдив).

Любима му е черно-бяла на швейцарския "Аарау", с която е на шампионския мач на "Локо" (Пловдив) срещу "Славия" през 2004 година. Дадена му е от бившия голмайстор Иво Георгиев, който почина млад. Неговият син обаче почти няма спомени от родителя си като футболист. Папазян я връща в семейството. Не би се разделил никога с червената на националния отбор от Евро 2004. Дава му я защитникът Илиан Стоянов-Коловати. Всъщност, завършва Еди Папазян, би дал всеки един скъп предмет от дома си, стига да е с благотворителна цел.