Вход
12 Юли, 10:34 0 Автор: Ева-Йоана Стаматова
Изкуственият интелект вече е заплаха за творците, алармират художници, писатели и други представители на авторски професии. Според тях техни произведения се използват за изграждането на многомилиардната индустрия за ИИ, без да се зачитат авторските им права. След като снимка, направена с модерен алгоритъм и озаглавена „Електричарката“, победи в международна надпревара по фотография, все повече хора на изкуството се питат: Кой ще е творецът на века - човек или машина?
„По-страшно е, че скоро ще използват творбите, които публикуваме в социалните мрежи, за да тренират моделите си“, споделя младият илюстратор Илия Шишков. Той е първа година студент в Германия с амбиция да се развива в областта на графичния дизайн. Страхът от това да откраднат изкуството му го кара да участва в един от десетките дигитални протести срещу изкуствения интелект. Въпреки недотам широката популярност на движението, всеки понеделник неговите участници
прекарват 24 часа без социални мрежи.
Надяват се, че по този начин ще привлекат внимание. Опасенията на творците са в две посоки - заплахата, че изкуственият интелект може да стане новият гений в изкуството, и тревогата, че за целта той може да използва съществуващи произведения на художници.
„Социалните мрежи вече не са безопасна платформа. Нещата, които качваме, могат лесно да се използват за генериране на изображения от ИИ“, казва Илия Шишков. Така застрашени са не само артисти, но и всеки, решил да ги използва за споделяне на лично съдържание.
„Искаме да се въведат регулации, които да съхраняват личните данни и авторското право“, допълва участникът в протеста. Споделя също, че мрежите предлагат защита, но чак след извършена злоупотреба. А потърпевши има.
Китай беше една от първите държави, които внесоха правила за генериращия изкуствен интелект.
Само след няколко седмици обаче, през септември миналата година, CNN публикува случая на известна илюстраторка, която обвини частна китайска социална мрежа, че използва нейните произведения за обучение на AI инструмента си. Осъзнала проблема, когато приятели <210> изпратили публикации с картини на платформата, които изглеждали поразително подобни на нейния собствен стил. Спорът предизвика онлайн протести в интернет след твърдения и на други китайски творци за посегателства върху работата им.
Фотографията "Електричарката", която спечели международен конкурс
По същото време в Ню Йорк след 148-дневната стачка гилдията на американските писатели постигна споразумение, което ограничава достъпа на технологиите в творческите среди. Това беше един от най-разглежданите аспекти в „двойната“ стачка на писатели и актьори. Сключената сделка позволява изкуственият интелект да се използва като инструмент, но не и като заместител на човешкия талант.
Но дали наистина ще бъде така?
Пред вестник „Марица“ застана и Михаил Стаменов. Той учи магистратура в Болонския университет и работи като младши изследовател за института GATE. „Тъй като изкуството е субективно, не мога да кажа, че изкуственият интелект ще превъзхожда човешкото изкуство - споделя той. - Ще може да генерира много повече творби отколкото един обикновен човек. Ако му даваме едно и също описание на картина, всеки път ще имаме ново изображение, създадено в рамките на няколко секунди. Това са хиляди вариации в представянето на само една сцена“.
Това поражда въпроса: „Ще стане ли изкуственият интелект новото течение в изкуството?“.
„Със сигурност, тъй като генерира неща, които са нови и до голяма степен непознати за хората. Това предразполага към навлизането на нова тематика", добавя Стаменов.
Но Илия Шишков е на друго мнение. Твърди, че изкуството опира до човешки взаимоотношения и непрекъсната работа в екип, а в това според него човек не може да бъде надминат.
Радослав Механджийски, който е съосновател на платформата за съвременно изкуство Art and Culture Today, огласи идея, която намира все по-голяма подкрепа. Тя предвижда всяко съдържание, създадено от вид алгоритъм, да се включи в нова категория и ясно да се отбелязва като такова, защото „много хора нямат рефлексите или уменията да го различават от създаденото от хора съдържание“.
Експеримент на "Марица" Шедьоври на изкуството на конвейер за няколко секунди
Хора в парижко кафене
Сред най-популярните и специализирани алгоритми за визуално съдържание са DALL-E 3, Midjourney и Adobe Firefly.
„Марица“ използва инструмента DALL-E за експеримент, който да провери дали софтуерът имитира стила и специфичната техника на творци. Първоначално му бе зададена командата „Направи картина в стила на Пикасо“. Оказа се, че са му наложени ограничения при споменаването на утвърдени съвременни художници, които са творили след 1912 година. Затова формулировката трябваше да бъде променена: „Направи описание на картина в течението кубизъм и след това я създай.“ Картината е озаглавена като „Хора в парижко кафене“.
Образът на Бай Ганьо, претворен чрез кубизма
За да се придаде малко български дух на картините, бе изпробвана нова команда, която да провери дали познава и българските литературни герои. „Генерирай картина на Бай Ганьо в течението кубизъм.“ В създаденото изображение познатият хитрец с лукава усмивка има твърд и решителен вид.
Кубизмът отстъпи място на импресионизма в тестването. И изкуственият интелект създаде картина на основата на собствени идеи със скромното заглавие „Пейзаж“.
Така изкуственият интелект обрисува летен спомен с бабини домати
С желание българското да бъде съзряно този път през призмата на импресионизма, изкуственият интелект получи описание на любим летен спомен, който изпраща читателя под жаркото слънце насред бабината градина в момент на наслада при откъсването на най-узрелия и сочен домат.
Това са 4 картини, направени в рамките на само няколко минути. Времето ще покаже дали в бъдеще творбите, пуснати на конвейер, ще обезценяват таланта на човешката ръка и ще може да отговори на въпроса: Навлиза ли масово производство в изкуството?
