Бюрокрация спъва вноса на работна ръка

Да наемеш на работа у нас хора от страни извън Евросъюза, е ходене по мъките, което може да отнеме месеци. На фона на дефицита на кадри във всички сфери на икономиката, държавата, вместо да улесни процедурите, създава непрекъснато препятствия, възмущават се представители на работодателски организации, които членуват в Българската стопанска камара. 

"Наемането на чужденци все още е бавен и тромав процес и може да продължи от няколко месеца до година", твърди Николета Иванова, мениджър продажби в „Интернобмен България“ - агенция за подбор и внос на персонал от трети страни. Тя обясни, че една от основните пречки е, че процедурите по подбор и легализиране на работниците не вървят успоредно. Липсва единно звено, в което документите да се подават и проверяват. Според нея е необходима дигитализация на процеса и по-добра комуникация между институциите.

Усложнените процедури и строги регулации са кошмар за работодателите, коментират и юристи по миграционно право от "Елан консултинг". Сравнението с други страни от ЕС показва, че

България има едни от най-сложните изисквания за узаконяване 

на пребиваването и трудовата дейност на чужденци. Освен това глобите за наети "вносни" работници без необходимите разрешения са значителни, като в определени случаи се предвижда и наказателна отговорност.

Много чужденци желаят да работят в страната, но проблемът с бюрокрацията наистина е сериозен, категорични са от "Елан консултинг". Освен това разходите за получаване на разрешение за работа в България са едни от най-високите в целия Европейски съюз.

Това обезсърчава работодателите, което пък намалява потенциала за решаване на проблема с недостига на работна ръка в страната.

В момента в България най-лесно могат да се внесат работници от Украйна, тъй като са лица с временна закрила. Така на бежанците от превърналата се в арена на военна агресия държава се даде възможност да работят при равни права с останалите граждани на ЕС, обясни Атанаска Тодорова - главен експерт "Пазар на труда, миграция и мобилност" в КНСБ. Тя съобщи и един притеснителен факт - почти всички лица, които са получили достъп до родния пазар на труда, още в първите три месеца напускат България.

Обяснението за тази тенденция са условията у нас, които са далеч по-лоши от тези в Хърватия или Чехия например. При това не става въпрос само за разлика в заплащането. 

В синдиката са постъпили оплаквания от чужденци, наети в строителството и леката промишленост, че не са получавали възнаграждение през първите 2-3 месеца.  Работодателите се оправдавали, че "вносните" работници  били в процес на обучение.

Въпреки всички проблеми през 2024 година вносът на работна ръка от държави извън Европейския съюз бележи сериозен скок. Само през изминалата година у нас  за краткосрочна заетост са влезли 15 560 чужденци - с над 35% повече, отколкото през 2023 г. Най-много от тях идват от Турция, следвани от Киргизстан. За пръв път миналата година по-видимо е присъствието на непалците, които са на трето място. Това показва статистика на Агенцията по заетостта за сезонната заетост и някои други форми на работа за хора от трети държави. В тези данни не влизат чужденците, които минават през единното разрешително за пребиваване и работа, което е за по-дълъг престой и се дава от МВР.

Сезонната заетост до 90 дни е най-облекчената процедура и поради това е най-популярна. През 2024 г. разрешение по тази линия са получили 10 403 чужденци, като всеки четвърти идва от Киргизстан (2709 души). Узбекистан е на второ място с дошли у нас 2151 души, а непалците са на трето място - 1328 души. 

Въпреки увеличения брой на внесените работници, работодателите все още не могат да запълнят свободните позиции. През последните три месеца на 2024 г. одобрение за сезонна работа са получили само 1537 чужденци, което е значително под необходимото за зимните курорти. 

През последните две години интересът към работа в България нараства, особено с частичното ни влизане в Шенген, което улеснява движението на работниците. Това обаче води и до нови проблеми - част от чужденците напускат страната в търсене на по-добре платени позиции в Западна Европа. 

За висококвалифицираните специалисти съществува „Синя карта“, която дава право на дългосрочна заетост в България. Въпреки облекчаването на изискванията, интересът към нея остава слаб.

През 2024 г. разрешение за работа със "Синя карта" са получили 1163 чужденци, като най-голям е делът на гражданите на Русия, Украйна, Турция, Индия, Куба и Беларус. Любопитно е, че въпреки че този режим е предназначен за висококвалифицирани кадри, част от чужденците се насочват към нискоквалифицирани сектори като строителство и търговия. 

Глоби до 20 бона за фирми, които наемат хора на черно  

За да прескочат дългото чакане или заради задължения към бюджета, има работодатели, които рискуват и наемат работници на черно.  От "Елан консултинг" предупреждават, че според българското законодателство подобни нарушители могат да бъдат глобени със суми между 2000 и 20 000 лева. По-сериозните нарушения могат да доведат до лишаване от свобода и по-високи глоби, особено ако са наети пет или повече незаконно пребиваващи чужденци или ако са засегнати лица, пострадали от трафик на хора, ненавършили 18 години, или при системно наемане на незаконно пребиваващи чужденци. А който системно наема на работа един или повече незаконно пребиваващи на територията на страната чужденци, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева. 

Електронна платформа пести време и спасява от бумащина

С наближаването на туристическия сезон започва и активната подготовка на работодателите за набиране на сезонни работници. В тази връзка Агенция по заетостта напомня за новата електронна услуга, която предоставя чрез Платформа за производство за издаване на разрешителни за работа на чужденци (ППИР). Чрез нея регистрацията на сезонна заетост до 90 дни за чужденци е улеснена и може да бъде извършена не само на хартия, но и по електронен път.

За по-бърза и удобна обработка на документите работодателите могат да използват платформата, достъпна на: https://workinbulgaria.egov.bg/Application/Add?permitType=5. Електронното подаване значително ускорява процеса и улеснява административните процедури. От началото на годината Агенцията по заетостта е обработила над 150 заявления за краткосрочна заетост до 90 дни и е регистрирала заетостта на над 1200 лица от трети държави, в т.ч. подадени по електронен път. Преди платформата документите се подаваха на хартия, а времето за издаване на разрешително за работа отнемаше 14 дни, докато сега целият процес приключва в рамките на не повече от 4 дни, обяснява Николета Стоянова, ръководител "Бизнес анализ" в държавното дружество. Преди електронизацията процесът преминаваше през 22 стъпки, докато сега е намален на 10. Електронната платформа също така намалява времето за разглеждане на заявленията за наемане на чужденци с внушителните 19 пъти.