Чаканият пробив? За какво си говориха Шолц и Путин над час

Германският канцлер Олаф Шолц проведе телефонен разговор с Владимир Путин, първият от близо две години насам. Немецът призова руския президент да изтегли войските си от Украйна и да преговаря с Киев, предаде АФП.

Владимир Путин е потвърдил, че всяко споразумение трябва да отразява „новите териториални реалности“, според Кремъл, който определи размяната на мнения като „откровена и подробна“.

По време на размяната, която според Берлин е продължила един час, канцлерът е поискал от Русия да демонстрира „готовност за започване на преговори с Украйна с оглед на справедлив и траен мир“ като е подчертал „непоколебимия ангажимент на ЕС към Украйна“, се посочва в изявление на германското правителство.

От канцлерството съобщиха, че Олаф Шолц е разговарял преди това с украинския президент Володимир Зеленски и че „ще направи това и след срещата с руския президент“.

Германският канцлер също така е потвърдил пред Владимир Путин „решимостта на Германия да подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, в отбранителната ѝ борба срещу руската агресия“.

Последният телефонен разговор между германския и руския лидер е проведен на 2 декември 2022 г., около 9 месеца след началото на офанзивата на войските на Москва в Украйна на 24 февруари 2022 г.

След руската инвазия Германия, историческият енергиен партньор на Русия, стана вторият по големина доставчик на военна помощ за Киев след САЩ.

Но през последните месеци и въпреки многократните молби на Володимир Зеленски канцлерът Шолц неуморно отказва да достави на Киев ракети с далечен обсег „Таурус“ - които Киев смята за ефективни за по-добра защита срещу ежедневните руски атаки с ракети и дронове - опасявайки се от ескалация на отношенията с Москва.

Този отказ, както и отхвърлянето от г-н Шолц на молбата на Киев за присъединяване към НАТО, накърни имиджа на германския лидер в Украйна.

Тези напрежения, изострени от украинските трудности на фронта срещу по-мощната руска армия, настъпваща в Донбас възникват и в несигурен глобален геополитически контекст, след избирането на Доналд Тръмп в Белия дом.

През последните месеци бившият и бъдещ американски президент обеща да разреши украинския конфликт „за двадесет и четири часа“, без да е представил подробно плана си, а победата му накара украинците да се опасяват, че американската подкрепа за страната им ще отслабне.

От своя страна г-н Шолц призова за подновяване на усилията за прекратяване на конфликта с дипломатически средства, включително чрез разговори с Владимир Путин, в консултация с киев и съюзниците на страната.

В средата на октомври той прецени, че е настъпил моментът „да се направи всичко - в допълнение към ясната подкрепа за Украйна - за да се намери начин да се предотврати продължаването на тази война“.

„При тези дискусии трябва да се спазват ясни принципи. Никога няма да се вземат решения през главата на Украйна и никога без консултации с най-близките ни партньори“, каза той.

Много западни лидери с изключение на унгарския министър-председател Виктор Орбан, отказват да разговарят с руския президент. В началото на ноември Владимир Путин изрази съжаление, че те са „спрели“ да му се обаждат.

„Ако някой от тях иска да възобнови контактите, винаги съм го казвал и искам да го повторя: нямаме нищо против“, каза той на форума във Валдай.

Русия редовно повтаря, че е отворена за мирни преговори, но с „отстъпки“ от страна на Киев: отстъпване на украинските територии, които Москва анексира през 2022 г., без да ги контролира напълно. Условие, което в момента се смята за немислимо в Украйна.

Конфликтът с Русия доведе до това, че повече от 1 милион украински бежанци потърсиха убежище в Германия, като същевременно хиляди руснаци също живеят в Берлин. Той също така подтиква Олаф Шолц да направи историческа промяна в отбранителната политика на Германия, което води до огромно увеличение на военните разходи в страна, до голяма степен закърмена с пацифизъм.

Военната и финансовата подкрепа за Киев и отбранителната политика на Германия ще бъдат сред темите на предсрочната предизборна кампания, която се очаква да доведе страната до предсрочни парламентарни избори на 23 февруари.