Черната златка унищожава овошките в страната

Стар и добре познат неприятел по овошките стресна стотици собственици на градини. Хората са притеснени, че масовото намножаване на Capnodis tenebrionis L. - черната златка, може да унищожи голяма част от плодовите дървета в страната. Бръмбарът напада най-вече младите фиданки в разсадниците, както и в овощните градини. Предпочита сливи, праскови, череши, вишни, зарзали, бадеми и глог.

Пораженията се правят основно от ларвата - тя дълбае ходове в основата на стъблото и корените на дърветата. Вследствие дърветата отслабват, започват да съхнат и загиват. При силно нападение листата опадват през лятото. Бръмбарите изгризват кората на младите фиданки, листните дръжки и пъпките.

Възрастното насекомо е сравнително голям бръмбар, с широко и плоско, слабо изпъкнало тяло, с черни покривни крила и слаб метален блясък. На дължина достига 3-3,5 см.

Преди дни стопани от Северна България алармираха за ескалиране на проблема и потърсиха помощ от държавата. През 2015 г. черната златка вилнееше в градините на Южна България, основно в Стара и Нова Загора. В Пловдивско също е имало, има и сега нападение в разсадници, млади и по-стари овощни градини. Каква е ситуацията в региона, чакаме да отговорят специалисти по растителна защита от Българската агенция по безопасност на храните.  

Според председателя на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци" Цветан Цеков състоянието на сектора е в сериозен колапс. Наред с климатичните катаклизми, които преживяваме през последните години, и пазарните сътресения българските производители на плодове са пред фалит. Вероятността да загубим българската продукция е изключително сериозна. През последните няколко години черната златка бавно и методично унищожава българските градини. В определени области имаме над 50% загуби на градините. Решението е комплексно - държавата да се намеси, БАБХ да обследва ситуацията и да се предприемат конкретни мерки, препоръчва Цеков.

Заразен посадъчен материал - както  внос, така и български, е една от основните причини за каламитета на вредителя. Друга важна причина за голямата напаст е неправилното отглеждане на овощните видове или неглижиране на някои агротехнически практики, като торене, растителна защита и др.

Възрастните бръмбари са активни през деня и при стръскване изпадат в каталепсия и падат на земята. Презимувалите възрастни се появяват рано през пролетта и отначало се хранят по дивите гостоприемници. В овощните разсадници и градини се срещат до късна есен. Копулират през първата половина на юни и през юли. Яйценосният период е продължителен. Средната плодовитост на една женска е от 200 до 300 яйца, които снася около кореновата шийка, по стъблото или по повърхността на почвата. Зародишното развитие е кратко - 7 дни. Излюпените ларви се вгризват в кореновата шийка и издълбават ходове в централния корен, където зимуват.

Основният начин за борба с черната златка е навременното и редовно поливане на младите овощни насаждения - така се контролира популацията на вредителя. Задължително се прилагат и следните методи: 

- Механичен - в домашните градини се препоръчва изтърсване на бръмбарите от дървото, последвано от тяхното събиране и унищожаване. За целта е добре да постелете голям найлон под овошките. Така ще имате 100% видимост за всички паднали бръмбари. 

- Химичният метод се състои в своевременно пръскане на короните и стволовете с органофосфорни съединения. 

- При биологичния метод черната златка се унищожава от паразитната муха Sarcophila latifrons, както и от хитиновия телен червей. Разработени са методи за контрол с помощта на биологични пестициди, но голям ефект от тях няма. 

Според специалисти по растителна защита от Института по овощарство в Пловдив управлението на това насекомо продължава да бъде предизвикателство поради ред причини: липсата на ефективни инструменти за мониторинг, както и на ефикасни инсектициди и възможността за забрана на важни инсектициди в бъдеще, неефективността на прилагането на инсектициди срещу хранещи се ларви, най-вредния етап, които са защитени в галериите си. Липсват и устойчиви подложки, има и недостиг на хищници и паразитоиди, липсата на някои ентомопатогени на C. tenebrionis, които все още са в процес на изследване и оптимизиране за полево приложение.