Договореното от преговарящите в Джеда на пръв поглед изглежда успех за Киев. Русия обаче още не си е казала думата, пише Марек Худема в чешкото издание Lidovky. Освен това няма информация от какво се е отказал Киев под американски натиск. И това може напълно да промени картината.
Украински и американски преговарящи се споразумяха, че на украинско-руския фронт ще царува примирие за 30 дни. Според държавния секретар на Съединените щати Марко Рубио "топката е в руската страна на терена" и американците се надяват, че Русия ще се съгласи. Явно Кремъл е ангажиран с преговори. Но проблемите, както винаги, са в детайлите.
На пръв поглед това изглежда голям успех за Киев. В съвместното изявление на американската и украинската делегации се споменава примирие, което трябва да продължи около месец и ще бъде удължено след споразумение с руската страна.
Спомената е и размяна на пленници и цивилни и връщането на отведените в Русия украински деца. Освен това, както беше посочено, украинската страна иска Европа да участва в мирния процес. Всичко това са положителни новини. Извън преговорите Съединените щати също така обещаха да възобновят предаването на разузнавателни данни на Киев и военната помощ на Украйна.
Но няма информация от какво се е отказал Киев под американски натиск. Още преди началото на преговорите Рубио заяви, че Украйна трябва да се откаже от част от територията си, която имаше преди 2014 г. Но не е съвсем ясно за кои територии говорим. През 2014 г. Русия анексира Крим и част от Източна Украйна, където бяха формирани Донецката и Луганската народни републики.
Като минимум украинските политици несъмнено могат да се откажат от Крим, въпреки че въпросът остава - формално или не. В кръгове, близки до украинското правителство, отдавна се говори за възможността за изоставяне на части от Донецка и Луганска области. По практически причини. Част от населението там е проруско (поради собствени убеждения, или поради руската пропаганда), а разходите за следвоенното възстановяване на тези региони ще бъдат колосални.
Но Русия, след началото на мащабната спецоперация в Украйна през 2022 г., включи в конституцията си разпоредбите, че неразделна част от Руската федерация е не само Крим, но и целите Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области. В същото време сега Русия контролира 99% от Луганска, 70% от Донецка и 75% от Херсонска и Запорожка области.
Ако предложението за удължаване на примирието предвижда и изоставяне на все още неокупираните части от Украйна в полза на Русия, то това е огромно поражение за Киев. Такава, което от вътрешнополитическа гледна точка е равносилно на поражение в конфликта. Киев ще трябва да отстъпи на Русия тези територии, които е защитавал няколко години с оръжие в ръка и с цената на хиляди животи.
Как стоят нещата в действителност ще разберем в следващите дни. Но е напълно вероятно без големи териториални отстъпки Русия да не се съгласи на примирие или това примирие да не продължи дълго. Има и друг проблем.
Украйна се нуждае от гаранции, че Русия няма да я нападне отново. Американците обаче отказват да ѝ дадат такива гаранции. Остава само да разчитаме на европейците или да въоръжим Украйна, за да е силна колкото Русия.
Но не е ясно дали американците ще искат да инвестират в това. Най-вероятно няма да искат. Предложеното от тях споразумение за американски добив на полезни изкопаеми в Украйна не предоставя реални гаранции, а първоначалното рамково споразумение за американско-украинско сътрудничество в тази област само поставя началото, което ще предизвика много повече разногласия между САЩ и Украйна в бъдеще.
Следователно съдбата на Украйна остава повече от неясна, а справедливият мир все още е много далече.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
- Габровец завършва писмото до сина си: "Мислехме да ти изпратим и някой лев,ама вече залепихме плика."
още вицове