Чумата покосявала европейците още преди 5000 години

Учени от университета в Копенхаген и университета в Гьотеборг са открили, че чумата може да е допринесла за спада на европейските фермери от каменната ера. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature.

Експертите са анализирали ДНК от зъбите и костите на 108 души, живели преди около 5000 години. За да направят това, те използват метода на „дълбока пушка", за да извлекат подробна информация от силно увредена древна ДНК. Археологическият материал е получен главно от коридорни гробове в Швеция и каменна крипта в Дания. Учените установили, че 17 процента от хората, чиито останки са изследвани, са били заразени с чума. Освен това щамът на чумата, който беше най-младият сред идентифицираните, може да има епидемичен потенциал. Резултатите показват, че чумата е била широко разпространена в Скандинавия в края на каменната ера. Едно семейство е постадало най-малко три огнища на чума в продължение на шест поколения. Това предполага, че чумата може да е била основен фактор за демографската криза, известна като неолитната рецесия. По това време значителна част от земеделското население в Скандинавия и Северозападна Европа изчезва.

Новите открития оспорват предишните предположения, че чумата не може да е причинила епидемия в края на неолита