Чужденците за Пловдив: Заведенията и храната са супер, но улиците и лампите не стават

Чужденците обичат да им се чува гласът. Винаги оставят мненията си за посетен град, ресторант, хотел, забележителност. Особено активни са младите. Те обаче обичат най-много да се изказват в социалните медии, едва след това стигат до официалните туристически платформи. "Марица" се порови из впечатленията на чужденците, посетили Пловдив в платформата Tripadvisor.   

Майк 

- Пловдив е по-добър град от София, лесно е да се придвижваш. Препоръчвам горещо да посетите Стария град на центъра, въпреки хълмистите улици там.

Бети

- Най-лошият стар град, който някога съм виждала, а аз обичам старите градове. Ако сте в София, ви препоръчвам да не идвате към Пловдив, защото в София е всичко, което трябва да се посети.

Много съм изненадана от високото мнение за Пловдив. Градът, сградите и местата, които обиколихме, са скучни и сякаш извадени от някое гето. Няма никаква атмосфера, само една главна улица, където са събрани всички магазини и ресторанти. Силно не препоръчвам, не мога да разбера защо това е най-популярната атракция в града.

Ели

- Хубав е Старият град със своите павирани улици, магазини за сувенири, цветни къщи. Препоръчвам да се носят удобни обувки, защото изкачването по паветата е предизвикателство. Като цяло обаче, според мен, на Стария град му липсва чар и атмосфера, не е това, което очаквах. 

Подписано като abovetheclouds 

- Град, пълен с история, много подреден, чист и цивилизован. Също така уцелих страхотно време за разходка. Силно препоръчвам!

Кристина

 - Обслужването и храната по ресторантите са на ниво. Най ми допадна пушената телешка пържола и шопската салата. Също много ми хареса бобената яхния и големите кебапчета. Страхотна беше и ракията - прасковена, и домашното червено вино. Топлият хляб все едно бе току-що излязъл от пекарна.

Подписано от amsterdam05

- Влязохме да вечеряме в един ресторант и още на вратата бяхме запитани в коя зала да бъдем настанени - за пушачи или за непушачи. Избрахме зоната далеч от пушачите, сервитьорката ни настани на терасата 

Но скоро около нас всички клиенти започнаха да пушат, имаше дим навсякъде. Помолихме да ни настанят вътре, след като там е зоната за непушачи. Ядохме пица, беше вкусна. За напитки избрахме фрапе, което напомняше на замразено еспресо, смесено с вода. Сметката беше 24.50 лв., нормална цена, обслужването беше също бързо.

Чужденците от Plovdiv free tour Градът е много "винтидж", но улиците и лампите не стават

Пъстра група от четирима англичани, трима австралийци, още няколко ирландци, испанци, кореец и други ентусиазирано крачат в жегата из пловдивските забележителности. Метнали раници на гръб, грабнали бутилки с вода в ръка, с другата цъкат в телефоните си маршрути, паметници и атракции. Неуморно щракат селфита и снимки и слушат историите за древния, но вечен град, които туристическият гид Пламена разказва. Тя е част от организацията Plovdiv free tour и ще ги разходи из най-красивите места на града.

Всеки ден по два пъти се организират такива безплатни турове за туристи и винаги прелива от желаещи, разказва Пламена. Сборният пункт е площадът пред Общината, а маршрутът минава по Главната и Стария град. Спирките са: статуята на Мильо, Джумая джамия, Римският стадион, "Капана", паметникът на Сашо Сладура и калдъръмите на Старинен Пловдив. Турът продължава над два часа, но никой от участниците не се отказва, докато не види всичко.

Ирландецът Джон Конър е фен на Пловдив, идвал е в града около десет пъти. Има си любимо място - естествено, "Капана", и отдавна е усвоил най-пловдивската дума „айляк“. Заинтересувани от трудното за произношение състояние на духа, другите чужденци питат гида Пламена какво означава. Младата дама се затруднява малко, въпреки че е опитна, но накрая обяснява, че това е специално патентована дума за кореняк пловдивчаните. Джон помага - показва на останалите един уличен музикант и авторитетно обяснява: "Този човек е пример за айляк, той свири на китара тук и сега само защото му се свири. Това е неговият момент. Той не проси, забавлява се!". Ирландецът разказа, че улични музиканти има навсякъде по света, но повечето просят, за да се изхранват. А тук главната цел е удоволствието.

Хората в града много му допадат - топли, сърдечни, усмихнати. Смущава го това, че са малко „обрани“ - много рядко казват „щастлив съм“, а се задоволяват само с „доволен съм“.

Дъщерята на Джон пък е наистина очарована от пъстрия живот в града под тепетата. „Харесва ми атмосферата! В Ирландия е доста по-скучно, сигурно се дължи на факта, че живея в малък град - Карлоу. Там рядко се случва нещо забележително. А в Пловдив непрекъснато става нещо интересно. Когато дойдох тук с баща ми за първи път, чухме жива музика. Носеше се отнякъде, сякаш имаше концерт. Последвахме шума, за да видим какво става, и наистина се оказа някакво представление, спектакъл. Беше невероятно - от случайна разходка да попаднеш на концерт“, разказа пред „Марица“ тийнейджърката. Баща и дъщеря правят отчаяни опити да научат български. Най-трудната дума обаче се оказа "дълго". Заливайки се от смях, от десетия път чужденците успяват да докарат произношението, като преди това се чува „турго“, „дурго“ и т.н.

Свойски и съвсем свободно, в разговора се включват испанците Икер и Ясмина. Ясмина може да се похвали със сериозен престой от три месеца в града, докато Икер е пристигнал преди ден. Двамата намират гражданите за учтиви, любезни и отзивчиви. Икер е скептичен дали всички са такива, или само работещите в „Капана“, който е пълен с туристи и е "лицето на пъстрия град". Учудващо за местните, чужденците намират Пловдив за зелен, с богата растителност. "В сравнение с вас, в Испания е много „сухо“, казват те. Ясмина също така е „влюбена“ в главната улица на Пловдив, защото <210> напомня на тази в родината. „Първото нещо, което ми хрумва, като чуя „България“, е „античност“ или може би „винтидж“. За съжаление, не на сто процента в положителния смисъл обаче. Защото в Испания повечето ни сгради са обновени, възстановени и с повече цветове“, обяснява момичето.

Двамата младежи имат и забележки към градската среда - улиците са лоши и осветлението през нощта ту го има, ту го няма. „Мястото, където сме настанени, има много лампи, които или не работят, или премигат непрекъснато.  Стряскащо е, защото от нищото се появява човек, който не можеш да видиш, освен когато е вече точно пред теб“, разказва Икер.