- Д-р Велчев, наистина ли предстоящите избори ще са най-интересните през последните 10-15 години?
- Със сигурност ще са най-динамичните, защото една от партиите, за която никога не е имало съмнения, знаково се разцепи поне на две, ако не и на няколко по-малки части. И не съм оптимист, че тези избори ще решат политическата криза. Тези, които претендират, че искат да направят някаква промяна, не предлагат нищо различно. Дори ще стигна дотам да кажа една спестявана истина - знаем, че отдавна почти всеки трети български политик е популист. Но по-див популизъм от това да излъжеш академичната общност - преподавателите като мен, колегите в цялата страна, както и студентите, че няма да плащат такси, а това да се окаже мит, това е престъпление. Ако бях на мястото на акад. Николай Денков, който беше премиер до сравнително скоро, бих поне намерил начин да се извиня и да обясня, че нещата не са зависели само от мен.
Голям проблем е и това, че много рядко виждаме български политици, които да търсят от избирателите си, ако не прошка, то поне разбиране за ситуацията. И единственият политик, който се опита да започне дебат и извинение за вредите, които е нанесъл на своите избиратели и на българската политическа среда, е Ахмед Доган.
Сега най-големият въпрос е кой назначава определени хора на ключови позиции в държавата. Политиците не успяха да осъществят основните си ангажименти - да подготвят кадри, отговарящи на изискванията за заеманата длъжност. В резултат на това най-ключови органи стоят овакантени.
- Всички повтарят мантрата, че най-после трябва да имаме редовно правителство. Какви са шансовете това да се случи?
- Трудно ще бъде заради подхода към предстоящите избори. Всички сме чували за цар Пир и неговите победи, когато неговите пълководци са казвали: "При още една подобна битка нас няма да ни има". Сега виждаме как родни политици тръбят, че това е последният кръстоносен поход, и ако той не бъде спечелен, всичко приключва.
Листите за вота на 27 октомври са пълни с популисти и анонимници
На тези избори се задават много драми - ще влезе ли едното ДПС за сметка на другото. Ще успее ли БСП, която от единствена или една от малкото автентични партии с история, да се превръща в партия с отпаднала необходимост, която преди се е борила да е най-голямата, мандатоносител, а сега се бори да прескочи 4-процентовата бариера. Именно заради междуособните битки вътре.
- Няколко социологически агенции предвидиха между 7- и 9-партиен парламент. По-лош знак ли е това за съставяне на бъдещо правителство?
- Със сигурност не е добре, но сме имали подобни шарени правителства. Девет партии не сме имали, но хора от протестите, които бяха само преди 4 години, успяха да вкарат в парламента подобни формации и личности, които бяхме позабравили. Но освен че направиха комисия, която да разглежда съмнения за корупционни сделки, те не направиха кой знае какво.
Тук стои въпросът има ли професия политик. В листите има водачи, които са емблематични фигури - за последните 30 години са били само в политиката. Но са малко. Но няма как за месец да се подготвите за каквото и да е състезание. Така е и с изборите. Има партии, които правят страхотна кампания, но само в рамките на месец. А тези, които много бързо се появяват, много бързо и изчезват. Трябва да внимаваме на какви хора даваме шанс да влязат в парламента. Ако искаме да превърнем НС в това, което беше в последните минути на 50-ия парламент, могат да влизат всякакви шоумени, но това не е в полза на никого.
Помня времето от средата на 1990-те, когато имаше фигури като покойния Гиньо Ганев, наричан "човека институция". Сега не виждам много такива личности.
- След толкова избори, след безпрецедентно ниска избирателна активност какво могат да предложат за месец партиите на избирателите, та нещата да се променят генерално?
- Да спрат да са анонимни. Странно е за гласуваш за някого, а той после да се отказва, да си водач, за да "дръпнеш листата", което стана изявен тренд. Плюс този евтин начин да похарчиш хора с биографии, които цял живот грижовно са се доказвали - спортисти, юристи, артисти.
За съжаление, не виждам политик, който да застане зад една кауза.
- Какво се случва с отделните партии преди изборите?
- ГЕРБ не качват, но изглеждат стабилни. Понякога е много важно да оцелееш с ресурса, който си изградил в годините. Партийните структури на ГЕРБ не се клатят от сериозни скандали и седят много по-единно спрямо другите, някои от които се чудят кой им е председател, кой държи печата и ще прави изборите.
ПП след краха, който преживяха, също изглеждат стабилни, защото здравият дух при тях надделя и подписаха коалиционно споразумение. Не си представям какъв шанс биха имали, освен малко над линията за влизане в НС, ако се явяваха отделно ПП, ДБ и другите десни, които са част от тази коалиция.
Не съм сигурен дали "Възраждане" са си стигнали тавана, тъй като изглеждат най-стабилно, въпреки дребните скандали след местните избори, когато знакови лица напуснаха партията заради оказан им натиск от лидера.
ГЕРБ са фаворит, защото се опазиха от скандали и имат стабилни структури
Но Костадин Костадинов е един от малкото политически лидери, който отвсякъде прилича на представител на маратонска дисциплина, тъй като реално обикаля страната и се среща с граждани. Така че и заради негативен вот "Възраждане" би могла да вдигне още своя резултат. А и основният опонент - ДПС, може да им донесе още гласове поради факта, че са взаимно изключващи се.
- Как ще коментирате социологическите прогнози, че формацията около Ахмед Доган ще вкара повече депутати от крилото на Делян Пеевски. Добре ли е да има две структури на ДПС в НС?
- Трудно ми е да си представя, че автобусите, които идват в последния момент и обръщат резултата в полза на ДПС, могат да се разделят на две. ДПС в очите и мислите на симпатизантите си винаги ще е едно. Макар и неформален лидер на тази партия, Доган винаги е бил ДПС. Според българската поговорка: "Тичаш ли след два заека, губиш и двата", да не се окажем в ситуация, когато и двете партии ще имат трудност да изпълняват функциите, които са изпълнявали до момента - гаранти за етническия мир в държавата. Не изключвам да има и такъв проблем.
- БСП беше турбулентна партия в последните месеци. Какъв шанс им дава обединението с още леви формации?
- Адмирирам личности като Мая Манолова, които предпочетоха да не бъдат водачи на листи. Това обаче в очите на обикновения избирател означава и бягане от отговорност. Такъв е случаят с Румен Петков и Татяна Дончева, а и с всичките по-малки партии. Много е странно да отричаш видимото - че егото някак си пак надделя.
И до какво доведе темата "За всичко ни е виновна Корнелия Нинова", която вече не е лидер? Хората, на които тя лично даде път, сега са най-големите <210> противници. И един по един се отричат от нея, като в библейска сцена. Много е странно, защото все пак имаха исторически шанс да покажат своите корени. Ако разгледаме листата, и в БСП вече надделява корпоративният, а не гласът на обикновения българин. Имам предвид хора, които със сигурност не могат да са символ на социализъм в чистия му вид - хора с бизнеси, заради които избират да водят листи в нестандартен за тях район.
- Какво да очаквате този път от малките партии след случая с "Величие"? Защо ИТН, която уж е формация от шоумени, изглежда най-скучна напоследък?
- Рано или късно зайците, които могат да бъдат вадени от шапката на един шоумен, свършват. Дойде време наистина за сериозни отговорности. Що се отнася до малките партии у нас, те успяха да осребрят популярността си в социални мрежи като ТикТок, Инстаграм, които наистина принадлежат на младите.
Не е изключена хипотеза, при която, ако се обединят хора на ръба между инфлуенсъри и неформални журналисти, би могло да се получи нещо интересно и ще има чуваемост на гласа на младите. Явно те разпознават като техни говорители хора като Киро Брейка, като Ивелин Михайлов, дори вече залезлия полк. Марков.
- Има ли вероятност да се тръгне към нови конституционни модели на управление?
- И сега гласуването е задължително, но това е формално. Не съм сигурен, че сме узрели за президентска република. Може би трябва да има дебат за това нещо да се промени.
Народната мъдрост казва, че за да се подреди нещо, трябва тотално да се обърка. Надявам се поне да не похарчим още милиони за избори след още шест месеца. Но по всичко личи, че нещата вървят натам.
Визитка
Д-р Андрей Велчев е доктор по политология и преподавател в ПУ „П. Хилендарски“. Специалист по масови комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ).
Срещат се приятели:
– Откъде ти е тази рана на челото? – Виждаш ли онзи стълб пред блока? – Виждам го. – Е, аз пък не го видях.
още вицове