Д-р Даниела Дариткова: В отдалечените райони има драматична липса на джипита

 С наближаването на лятото започват и отпуските. Много хора предпочитат да прекарат почивните си дни далеч от градската суматоха и шума и да потърсят спокойствие в по-отдалечени планински селца, вили или да къмпингуват на диви плажове до морето. За съжаление, нерядко отпуските могат да се превърнат в неприятно преживяване, ако трябва да търсим лекар при възпаления от морската вода, стомашни разстройства, бактериални инфекции или други проблеми, при които се налага антибиотично лечение.

Лятото е период, в който и в морските, и в планинските курорти се увеличават чуждестранните туристи, които са избрали да прекарат отпуска си в страната ни. Има ли проблеми за тяхното лечение, когато се налага прием на антибиотици, както и как е решен този проблем в отдалечените места, където често няма лекар, който да изпише станалите вече задължителни електронни рецепти за антибиотици и пациенти с диабет, разговаряме с д-р Даниела Дариткова. 

- Д-р Дариткова, има ли проблем за изписването на рецепти за антибиотици и медикаменти за пациенти с диабет от чужбина? Имаше информация, че не е предвиден код, отговарящ на нашия за ЕГН.

- Има създадена техническа възможност в медицинския софтуер на спешните отделения на болниците за електронно предписване на медикаменти, като се ползват различни видове идентификация на пациента освен ЕГН: ЛНЧ, паспорт, SSN и други. Лекарите в извънболничната медицинска помощ също имат такава възможност. Много колеги ползват мобилното приложение за изписване на електронни рецепти, в което също са предвидени различни варианти за записване на данните на пациента. 

- Много лекари очакват, че ще има проблеми през ваканционния период с изписването на антибиотици в по-малките и отдалечени места за почивки, където работят фелдшери, а лекарите от СП нямат право да ги изписват. 

- Системата за електронно предписване на антибиотици функционира вече повече от 6 месеца и би трябвало да не създава проблем на практикуващите лекари. Лекарите в Спешната помощ могат да се възползват от мобилното приложение за предписване на лекарствени продукти.  Задължителното електронно предписване се въведе с цел да се преодолеят два проблема. Единият е склонността на българите към самолечение с антибиотици и свободното им отпускане в аптеките. Вторият е честата липса на антидиабетни медикаменти поради паралелна търговия. Нерационалната антибиотична употреба води до застрашително нарастване на микробната резистентност и крие риск от развитието на нелечими бактериални инфекции. Дефицитът на антидиабетни средства пък е животозастрашаващ за пациентите със захарен диабет. 

- За какво най-често се налага да се изписват антибиотици през летния сезон? 

  - Антибиотиците са медикаменти за лечение на бактериални инфекции. При диагностицирано инфекциозно заболяване с предполагаема бактериална генеза се предписват антибиотици. Най-коректно е, ако може да се извърши микробиологична диагностика с изолиране на възбудител и определяне чрез антибиограма на най-подходящ антибиотик за лечението. В повечето случаи подходът е емпиричен. Например при диагностициране на гнойна ангина се предполага инфекция най-често със стрептококи и тогава стандартно се предписват антибиотици от групата на пеницилиновите. Добрата професионална подготовка на лекарите е от значение за точната диагноза, избягването на предписване на антибиотик при вирусни инфекции и избор на най-подходящ медикамент.

- Вие сте работили в планински район и имате наблюдения как стоят нещата с медицинското обслужване в отдалечените и труднодостъпни населени места. Има много хора, които лятото обичат по-отдалечени места в планината или да къмпингуват на морето. Не навсякъде обаче наблизо има лекар, който да изпише електронна рецепта при нужда.

- В много редки случаи в предписването на антибиотик има елемент на спешност. Не това е основният проблем с достъпа до медицинска помощ в отдалечените и труднодостъпни места. Дефицитът на кадри в тези райони нарушава възможността за адекватно медицинско обслужване на постоянно живеещите, които трябва да получават същия обем медицински грижи като всички български граждани.

- Какво се случва, ако се наложи лечение с антибиотик, когато почиваме на място, където дори да има лекар, няма връзка с електронната система?

- Липсата на връзка обикновено е временно явление и може да се намери решение.

- На много от по-възрастните Ви колеги им е трудно да се справят с новите технологии, а точно те работят в по-непривлекателните за младите лекари места. Не беше ли по-добре да останат двата варианта за изписване на антибиотици или медикаменти за диабетици? И в двата случая при липса на подходящо лекарство изходът може да не е добър.

- Информационно-комуникационните технологии отдавна са навлезли в здравеопазването и системите непрекъснато се развиват и надграждат. Лекарите са адаптивни и отчитат позитивите от електронизацията. По-скоро пациентите по-трудно свикват с правилата, които дисциплинират и тях. Аз се сблъсквам с ежедневни проблеми на забравени да бъдат извършени изследвания или пропусната дата на изписване на медикаменти поради това, че пациентите нямат подсказващ им хартиен носител.

- Има ли интерес от млади специалисти към тези райони?

- Дефицитът на кадри най-осезаемо се усеща в регионите далеч от университетските центрове. Най-драматична е липсата на общопрактикуващи лекари. За съжаление, имам информация, че дори и в София много трудно се намират лекари, които да записват и обслужват новородени бебета. Първичната медицинска помощ е от най-съществено значение, защото на нея е възложена цялата профилактична грижа и чрез нея се гарантира достъп на пациентите до здравеопазване. Има и голям дисбаланс в интереса на младите към различните медицински специалности.

Дефицитът на определени специалисти в бъдеще би нарушил комплексната медицинска грижа и това трябва да бъде фокус в здравната политика.

Д-р Даниела Дариткова-Проданова е магистър по медицина и здравен мениджмънт.   Защитава магистратура в Медицински педиатричен институт в Санкт Петербург. Специалист е по педиатрия и обща медицина. Добива магистърска степен по здравен мениджмънт в Медицинския университет в София.  Депутат в продължение на 12 години, като три пъти оглавяваше Комисията по здравеопазване в Народното събрание.