Д-р Георги Гайдурков съветва: Лошото хранене е по-опасно от стреса за нашето здраве

- Д-р Гайдурков, лошото хранене ли е причина за това хората днес да страдат от твърде много болести?

- Основният фактор за нашето здраве е храната, която изгражда тялото ни и подменя материята му. Модерно е да обвиняваме за болестите много неща - на първо място, стреса, но той всъщност ни държи във форма, извежда ни извън зоната на комфорт. А и ако сме здрави, имаме широк адаптивен диапазон, издържаме на много стрес.

Забравяме обаче нещо основно - човешкото тяло живее чрез обмяна на веществата, т.е. тялото ни непрекъснато се подменя с нова материя. Учени са изчислили, че след 7 години де факто ние сме новосъздадени, с обновено тяло. И е логично материалът, от който е изградено тялото ни - т.е. храната, да е основният фактор за неговото качество и здраве. Влияят и други фактори, но те имат много по-малка тежест. Ако променим фактора хранене, буквално сменяме тялото си с друго. По никакъв друг начин не можем така фундаментално да променим материята на тялото си, както с промяна на храната.      

- Какви основни грешки допускаме при хранене?

- Първата - съвременният човек консумира прекалено много технологично преработени храни. Ако в еволюцията в продължение на хиляди години организмът е приспособен към дадена храна, която променим коренно в последните 50 години, е съвсем логично, че тялото ни не е приспособено към новата храна. И колкото по-променена технологично е тази храна, колкото е по-отдалечена от оригинала, толкова тя ще дава по-деформирано, болно тяло. А в последните години консумираме дори неща, които всъщност не са храна, каквито са хидрогенираните мазнини.

Термично обработената мазнина е възможно най-вредното нещо за организма, тъй като поради бавната обмяна причинява голямо изменение в тялото ни. Ако променим този най-плътен компонент твърде много, той ще даде твърде много отклонения в тялото ни.

На трето място са термично обработените животински продукти, които консумираме. Големият вододел не е в консумацията на месо, а дали то е термично обработено. Най-близкият пример са домашните любимци - кучета и котки, които масово умират от рак. Това е скандално, тъй като става въпрос за анатомични хищници, които умират от месо. Разликата с животните в природата, консумиращи сурово месо, е тази, че на домашните им даваме готвено месо или гранули. А хищникът, създаден да яде сурово месо, не издържа да консумира преработено.

Ние, хората, трябва да дадем приоритет на традиционни месни рецепти без термична обработка. Българинът е ял сушени меса, особено през зимата, маринована риба. Хиляди са рецептите за животински продукти, които не са подложени на термична обработка.     

- Как трябва да се храним през зимата? На кои храни да дадем предпочитание?

- През зимата зеленчуците, които традиционно се използват, са зелето, както и кореноплодните. Неслучайно наричаме моркова цар на зеленчуците. Освен него обаче през зимата има червено цвекло, целина, ряпа, гулия, пащърнак. Нека на масата ни през зимата винаги да има богата сурова салата, главно от кореноплодни, зърнени и бобени варира, сурови ядки в изобилие. 

Зимата е времето, когато в по-голям процент можем да консумираме варива - царевица, елда, овес, кафяв ориз, лимец, леща, грах, фасул, нахут - забравената българска храна, който заслужава кулинарен ренесанс. Той е и храната на свети Иван Рилски, а комбинацията с овес е перфектна и осигурява пълноценен белтък. 

Сланината, демонизирана в миналото, отдавна е реабилитирана - вдига добрия холестерол. С уговорката обаче да не е обработена термично, да не я варим, печем или пържим.

Ако спазим тези правила, това би бил златният стандарт!   

Да дадем приоритет на сушените меса, без термична обработка - домашно приготвени или от ферми, на които имаме доверие. Магазините са пълни с такива продукти, но проблемите там са използването на твърде много сол и наличието на консервант, който е легален и дори задължителен за трайните колбаси - натриевия нитрит. Обикновено се изписва с кода Е250.

И един съвет: няма да навреди на здравия човек веднъж на сезон да направи по една седмица растителен суровояден пост - плодове, зеленчуци, сокове, ядки. Това се отразява идеално на организма.     

-  До минимум ли трябва да сведем консумацията на тестени изкушения?  

- Тестените храни трябва да са на по-заден план. От тях се вдига кръвната захар, получаваме лош холестерол. Но не само това. Трябва да изберем тестени храни, в които няма термично обработена мазнина - като пица на пещ например. Тестено без добавено олио, както и без хидрогенирани мазнини - трябва да четем внимателно етикетите.  

Когато става въпрос за торти, нека да изберем шоколадово-сметанови варианти. Например в оригинал на торта гараш не би трябвало да има тесто. Или торта парфе. Много са вкусни сладкиши като тулумбички, баклава, но трябва да ги избягваме - заради пържената мазнина не е добре за здравето.  

Шоколадът е най-добър избор за десерт. По един на ден няма проблем - не вдига лошия холестерол. Не е нужно шоколадът да е черен, но да няма пълнеж, тъй като там има термично обработена мазнина.  

- Плодовете и зеленчуците ли са храните, които можем да консумираме в големи количества, без да ни навредят? Или и при тях се налагат ограничения?

- За количествата плодове и зеленчуци няма ограничения. Според ендокринолозите дори при диабета се позволяват плодове, стига да не са прекалено зрели. Огромна е разликата между плода и сладкиша. А и е много полезно голяма част от храната ни да е сурова - плод, зеленчук, ядки. 

- Вредно ли е да пием течности по време на хранене?

- Категорично не трябва да се пият, тъй като разреждат стомашния сок. Ако пък са подсладени, още по-зле, защото индуцират вторична ферментация и започва да се образува алкохол в стомаха ни. Така че преди хранене чаша вода е чудесна промивка за стомаха.  

Виното и бирата трябва да бъдат консумирани като аперитив - т.е. да вдигнем тост на празен стомах, преди хранене. Това е идеалният вариант - да не смесваме напитката с храната, с което избягваме вторичната ферментация до метилов алкохол включително, т.е. оформянето в стомаха ни на много токсична, „гърмяща“ смес. Ако изпием виното като аперитив, няма никакъв проблем.

И още нещо важно - трябва да се снабдим с вино без добавени сулфити. Порокът във виното са консервантът, сулфитите, но в повечето етикети наличието им е изписано с най-ситни букви.     

Впрочем, ако не ядем прекалено концентрирани, технологично преработени храни, а приемаме естествени храни с голямо водно съдържание - варена леща, грах, нахут, няма да ни се пие толкова вода.

Голям проблем е и използването в храната на повече сол, която е най-евтиният дразнител на вкусовите рецептори и е начин да се пробута нещо не толкова качествено. Сол се слага дори в сладоледа, във вафлите, за да е по-вкусно. Така че трябва да внимаваме със солта, тъй като и тя провокира жаждата. Но между храненията можем да пием вода, фреш.  

- Твърдите, че няма нелечима болест. Какви са аргументите за това?

- Всъщност няма нелечими болести, а нелечими пациенти. Насила не можеш да излекуваш никого.

Но всяко заболяване в ранен етап е напълно лечимо. Тук обаче е важна ролята на профилактиката. Например в по-развитите страни се правят ендоскопски изследвания за рак на дебелото черво на всеки 2 години при хората над 50. Ако болестта се хване рано, няма никакъв проблем, прави се лапароскопия. Лошото е, когато болестта е в напреднал стадий. Например при пиелонефрит, ако бъбрекът се разпадне, отиваш на трансплантация или диализа.

Дори при рак с метастази винаги има шанс, но зависи много от духа на човека. Но разковничето е да не пренебрегваме профилактиката.    

- Кои болести най-бързо можем да преодолеем с правилен хранителен режим?

- Има диагнози и пациенти, при които е удоволствие да работиш, защото знаеш, че можеш да помогнеш, и нещата стават на сто процента. Това е метаболитният синдром, който е комплекс от няколко неща - наднормено тегло, високо кръвно налягане, тенденция към лек диабет, промяна в липидния статус, висок холестерол. Това е масовото и точно то е най-лесно лечимо - категорично. Храненето тук е основата и успехът е сто процента.

Много добър е успехът, който се постига с рационално хранене и при лечение на остри катари на горните дихателни пътища, особено при децата. Когато се коригира храненето, не ни хващат вируси, защото имунитетът ни е добър.    

Голям е ефектът и при съдречносъдови заболявания, при слединфарктни и слединсултни състояния, както и при стомашно-чревни проблеми.

Много масово разпространеното напоследък автоимунно заболяване -  тиреоидит на Хашимото, също се повлиява изключително добре от храната - риба, бразилски орех.

- Кой е най-впечатляващият случай в практиката Ви на излекуван с подходящо хранене пациент със сериозно заболяване?  

- Този пациент съм аз самият. Бях млад лекар, на 31 години, работех в център по хемодиализа на окръжна болница, а аз самият живеех на шепа лекарства. Тогава срещнах голямата ни природолечителка Лидия Ковачева. Благодарение на нейната система се справих с проблема.  

Бяхме нейни пациенти заедно с моя колега и сътрудник Владимир Мутаров, който е нашият специалист по здравословна кулинария. Той е пример за излекуван от болест, смятана за нелечима в медицината - автоимунен хроничен улцерохеморагичен колит. Това е човекът, който излекува ХУХК в много тежка форма - искали са да му отрежат дебелото черво. Диагнозата беше доказана многократно - ендоскопски и хистологично, включително при най-добрите гастроентеролози във Франция. Досега няма рецидив, описал е случая в книги.

Д-р Георги Гайдурков е завършил медицина към МА - София. Специализира нутрициология към Свободен медицински факултет. Има магистратура по психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е консултант и сътрудник на природолечителката Лидия Ковачева. Ръководител на Консултативен център за безлекарствена терапия “Санитас”. Основател на фондация “Живот без лекарства”.