Д-р Гергана Николова: Българинът търси вълшебно лекарство за вредните си навици

Д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар и  член на УС на БЛС

Д-р Николова, какво е най-голямото предизвикателство днес пред лекарите у нас?

Основното е да останем и да бъдем повече лечители, защото изключително тежката административна тежест се опитва да превърне един лекар в счетоводител. Не е важно само изписването на рецептата, а  нашето отношение и общуване с хората - това те да чувстват нашата съпричастност и сърдечност към тяхната болка. Това превръща един човек в лечител. Не бива да го забравяме и пренебрегваме, докато пишем и предаваме хилядите отчети.

Добрите отношения с пациентите  са нещо, което липсва и на двете страни. Да работим и да имаме повече доверие един  на друг. 

Все още ли българинът продължава да търси лекар, когато вече е твърде късно или профилактичните прегледи са се увеличили?

За съжаление продължава тази склонност да се самолекуваме  и консултираме в интернет. Това не може да замени дългите години четене и труд на лекаря. Трябва да убедим хората, че могат да четат, но не бива да се лекуват според това, което са прочели. Ще ви разкажа нещо:

Наполеон имал личен лекар и пътувал непрекъснато с него. Един ден го извикал и му казал, че повече няма да ползва неговите услуги. 

Когато лекарят го попитал: Как ще се лекувате занапред?

Наполеон отговорил: Имам медицински енциклопедии , ще се образовам  и съобразно симптомите ще си поставям диагноза и ще се лекувам.

Добре, казал лекарят, само съм длъжен да ви предупредя, че такива пациенти умират от печатни грешки.

Не е добре да се лекуваме по този начин, както и да лекуваме себе си и децата си сами. Изберете си лекар, доверете му се и и го слушайте, изпълнявайте това, което ви казва, защото това , което ще прочетете, не винаги е вярно. 

България е на първо място по смъртност и на последно по продължителност на живота в ЕС. Каква е причината?

Ние не приемаме живота и здравето си като най-голямата ценност- самолекуваме се, отиваме късно на лекар, не си правим профилактични прегледи, нямаме добро ниво на здравна култура. Най-често, когато напиша една терапия,  ме питат - аз сега мога ли да пия алкохол?

Нямаме добра осведоменост как да подобрим начина си на живот и да променим рисковите фактори, в които живеем. Не може в едно заведение, където се пуши, да има и майки с деца. Тази злоупотреба с алкохол, вредните храни, ниска физическа активност. Колко хора около вас спортуват, излизат на разходки, в планината, дори и в зимния сезон. Ние не го правим- седим в интернет, хапваме бързи храни, качваме килограми, пием алкохол...

Това значи, ли че българинът не познава добре рисковите фактори и последствията от тях?

Бих казала , че ги подценява. Когато казваме на пациентите- това не трябва да се прави, българинът иска едно вълшебно лекарство, което да му се даде. Ето сега изчезнаха лекарства от аптеките за диабетици, защото се каза, че с тях се отслабва. Не искаме да пазим диети и да спортуваме. А именно ниската физическа активност е сред основните причини за възникване на хроничните незаразни болести – 21 и 25% от случаите на рак на гърдата и дебелото черво, 27% от тези на диабета и приблизително 30% от случаите на исхемична болест на сърцето.  Всеки пети ученик на възраст между 10-19 г. спортува веднъж седмично или по-рядко.

Не искаме  да ограничим алкохола , не искаме или не можем да спрем цигарите, няма да спортуваме и да ограничим вредните храни, дайте ни едно вълшебно лекарство.  

У нас има близо 40 % пушачи. Сигурно търсим  вълшебно лекарство и за тази зависимост?

Ние сме в челните позиции на пушене и при децата, при подрастващите. Ежедневните пушачи (поне по 1 цигара на ден) у нас са два пъти повече от средния дял за страните, участвали в изследването (22% български ученици срещу 10% ученици средно за всички европейски страни).

Пасивните пушачи са много. У нас се приема, че може да седиш и да си пушиш пред децата, което е недопустимо. Знаете ли , че почти всеки  четвърти ученик е пасивен пушач. 

Пасивното пушене не трябва да се подценява. Пушачите,  с дима, който ни карат да поглъщаме около тях, ни карат и ние да станем пушачи. В заведенията не трябва да има този цигарен дим, който непушачите и подрастващите вдишват и това вреди на тяхното здраве.

Трябва да се замислим каква алтернатива имаме. Ако не можеш да спреш да пиеш, вземи си една безалкохолна бира, която да не ти вреди. Ако не можеш да спреш да пушиш, премини на бездимна алтернатива. Напоследът имам пациенти, които са били пушачи на цигари, но са преминали изцяло на нови бездимни продукти, и отчитат намаляване на кашлицата и подобрени нива на холестерола.

Според данни от Здравния профил на страната за  2021 г., почти половината от всички смъртни случаи в България се дължат на поведенческите рискови фактори, включително на тютюнопушене, нездравословно хранене, употреба на алкохол и ниска физическа активност. В Националната ни здравна стратегия 2030 именно това е  записано като Приоритет 1 – да намалим рисковите фактори, като повишим здравната си култура. Това ли е разковничето - да преборим вредните навици?

Ако не можем да се откажем напълно от вредните си навици, поне да ги направим по-малко вредни.

Ако се върнем на цигарите, казваме на пациентите, че този навик е високо рисков за развитие на ракови заболявания- на белия дроб, на устната кухина, че жените, които пушат, раждат недоносени деца.  Да, разбират  го,  но само това. Имам пациентка, на която й предстои операция и хирургът й каза- моля ви, спрете да пушите последните 14 дни преди операция с оглед на това, че се профилактират усложения и тя казва – не мога да спра. В този случай, поне да се премине на бездимни продукти. 

С тях няма да вредите и на хората , с които се намирате в едно помещение, няма да ги направите пасивни пушачи. При бездимните алтернативи няма горене , което създава канцерегонните вещества, които  се вдишват.  При  тях се намалява риска от  развитие на ракови заболявания и децата не се превръщат в пасивни пушачи. За хората е най-добре да спрат да пият, да спрат да пушат, но ако не могат- нека да  изберат по-безвредна алтернатива и да се придържат към нея.

Накрая нека поговорим и за психичното здраве на хората, което пандемията също не пожали?

При нас малко се говори за тези неща. Ако кажем на пациент , че е добре да се обърне към психолог, той го приема като някакъв вид обида. Живеем в голям стрес, в забързано ежедневие, особено сред изолацията от Ковид.

Ако някой е казал, че като пием алкохол и пушим, взимаме наркотици, намаляваме стреса, не е така. Не се намалява стреса, а се създава зависимост и огромен риск за здравето.

Много се повиши употребата на наркотици, наблюдава се повече дори при момичетата . По данни на Националния център по обществено здраве като причини за първа употреба на наркотично вещество, учениците най-често посочват „от любопитство, да опитат нещо непознато“ (63,7% от употребилите), „за да бъдат приети от другите (групата, компанията)“ (41,4%), „за удоволствие, за да изпитат временен приятен ефект“ (38,2%), „за да се почувстват като един от различните“ (25,8%).

Според 11,2% от учениците в България редовното пушене на канабис не представлява риск за здравето. 16,9% смятат, че няма риск за здравето и когато пушат редовно наргиле. 3,4% от учениците определят редовната употреба на кокаин като нерискова. 

Как да се освобождаваме от стреса?

За да имаме добро психично здраве, важни са правилно хранене ,редовен сън, физическа активност, да стоим по-малко в социалните мрежи, да имаме повече време за близките  и приятели,  занимания и спорт на открито, да четем книги, да ходим на кино и театър, на почивки. Така се разтоварваме и намаляваме нивата на стреса.

Колкото повече приятели имаме, колкото повече  подкрепа получаваме  от семейство и близки, колкото повече емпатия има между хората, толкова по-здрави ще бъдем. Само, ако имаме любов около себе си, можем да се справим с всичко. 

С пожелания за весели Великденски празници и бъдете здрави!

Източник: 24chasa.bg