Д-р Петър Величков, литературен историк: Успях да върна Яна Язова в българската литература

Петър Величков е литературен историк, журналист, изследовател. Най-добрият познавач на творчеството на писателката Яна Язова. Завършил е журналистика във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий". Работил е във вестниците "АБВ", "Експрес", "Монитор",  "24 часа". Редактира над 200 книги на български класици и съвременни автори. Автор е на бестселърите "Страсти и скандали в царска България", "Софийските потайности", на изследванията "Българинът: голата истина", "Прототипи и герои" и "Какво хапнаха и пийнаха великите българи", на книгата "Яна Язова: проклятието на дарбата".

В периода 1987-1989 г. излизат подготвените от него за печат по оцелели чернови романи на Яна Язова "Левски", "Бенковски" и "Шипка", които съставят трилогията "Балкани". По-късно разчита и урежда издаването на останалите <210> неизлезли приживе творби, включително двете части на "Соленият залив", продължение на "Балкани". Председател е на журито на Националния литературен конкурс за разказ от млади автори "Яна Язова". Има специална награда за принос "Рицар на книгата’2010".

- Д-р Величков, половин век след смъртта си получила ли е писателката Яна Язова дължимото признание?

- Да, мисля, че го е получила, но може и още. Дай боже и други автори с нейната съдба и талант да го получат. За да се случи, те трябва да имат изследователи, които да забравят за себе си и да вложат и ум, и сърце в завръщането на мъртвите писатели.

- Защо посветихте толкова години за изследване на живота и творчеството на Яна Язова?

- Мисля, че не беше случайно. През 1981 г. писателят Георги Томалевски публикува текст за изчезналия роман на Яна Язова „Левски“ и отправя пожелание някой млад човек с литературни интереси да влезе в дирите на романа. Томалевски е дясна ръка на Учителя Петър Дънов и вероятно не е учудващо, че казаното от него се сбъдна. Аз съм този млад човек, който влезе в дирите на изчезналия роман. 

През 1981 г. бях приет за най-младия ученик от проф. Тодор Боров, строител на сградата и директор на Народната библиотека в София, баща на френския литературовед Цветан Тодоров. Ходех два пъти седмично във вилата му в Бояна и той ми разказваше за 30-те години на миналия век, за духа на това време, превъплътено в смятани днес за велики българи, между които са неговият учител проф. Александър Балабанов и писателят Елин Пелин.

Проф. Боров ме изпрати в Държавния архив да потърся страници или чернова на романа. През 80-те години Язова беше напълно изличена от историята на българската литература. От 1944-та до смъртта си през 1974 г. тя отказва да сътрудничи на комунистическия режим и не <210> публикуват нито книга, нито текстове.

При работата ми с остатъците от архива <210>, прибрани от Величка Филипова, попаднах на две чернови на романа „Левски“. Оригиналните преписи липсват, а тия чернови са намерени в тайника на дивана на покойната писателка от служителите от Държавния архив, описани са в отделен, неин фонд. По тях подготвих за печат първо „Левски“, а след това и продълженията му „Бенковски“ и „Шипка“.

- Трудно ли е да сте толкова десетилетия част от драматичната история на чаровната и талантлива Яна Язова? 

- Да, минаха вече 39 години, но си струваше усилията. Успях, върнах Язова в българската литература - с 5 големи романа, драма в стихове, афоризми и неизвестни стихотворения, творби за деца. През миналата година подготвих и излезе томът й „Събрани стихотворения“ - от първото до последното „Ще бъда!...“. С него приключих публикуването на творчеството <210>. На 6 юли (утре - б.а.) в черквата „Св. Седмочисленици“ ще се отслужи панихида за 50-годишнината от кончината <210>. Може и да е последното, което правя, а може и да не е.

- Убита ли е Язова и защо?

- Да, намерена е удушена с колана на халата <210>. Документално това може да се види, ако излезе копие на унищоженото <210> досие или на преписката около убийството <210>, водена от СДВР, но иззета до листче от ДС. Но не се надявам. Удушаването и кражбата на оригиналните <210> ръкописи е една от най-срамните тайни на тогавашния режим.

- Мащабната трилогия „Балкани“ ли е най-значимата <210> творба?

- Напоследък тя е най-четена и коментирана. Очевидно Язова е успяла в замисъла си да представи последните десет години от освободителните борби на българите от османско владичество - от Левски до Шипка, по впечатляващ и грабващ сърцето начин. Тя е успяла да стигне до сърцето на българите. Трилогията е достъпна в хартиен, електронен и за слушане вариант, като двата последни са повече за българите в чужбина.

- Защо дилогията "Соления залив", писана преди десетилетия, звучи толкова съвременно?

- Учудвам се, че ръкописът е оцелял - би трябвало служителите в Държавния архив да го унищожат, ако са го прочели. Това е единственият ни роман за събитията след 9 септември 1944 г., който реалистично представя този драматичен период от нашата история. Писателят Георги Мишев специално го отличи, като каза: „Наскоро прочетох „Соления залив” на Яна Язова, силно съм впечатлен. Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд... бандитизма, лумпенизацията, беззаконията... Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме“. Аз не мога нищо да добавя. С този роман Язова измива лицето на соцлитературата ни. За съжаление, от романа са налични две части - „Голямо и Малко“ и „Война“, не се знае дали е имало и трета част. 

- Тази крехка жена се оказва удивително силен боец. Не плаща ли твърде висока цена?

- Плаща, но днес именно заради тая цена тя е обичана и ценена. И преди, и след 1944 г. тя запазва независимостта си на творец. А е могла в личен план да се омъжи за индустриалеца милионер Джон Табаков и да си спести изолацията от 30 години, удушването си и разграбването на ръкописи, вещи и апартамент. Ако Язова не беше избрала да служи на народа си и на истината, тя щеше да преживее богато и спокойно живота си в Бразилия.

- Винаги ли голямата дарба е проклятие, особено у нас?

- Ако е голяма, винаги. Опитах се да го представя в книгата си „Яна Язова: проклятието на дарбата“, на която предстои четвърто издание. Обаче често думите са безсилни, за да се обхване тая тема, особено ако архивът на твореца не е достигнал до нас в цялост.

- Любовна или по-скоро интелектуална е връзката на красавицата Язова с ерудита проф. Александър Балабанов? 

- Няма толкова голямо значение дали връзката им е била плътска, в което дълбоко се съмнявам. Но тя е плодотворна за Язова като автор. Александър Балабанов е прототип на романите <210> „Ана Дюлгерова“, „Капитан“, „Соления залив“, нему е посветен „Александър Македонски“ и доста от стиховете <210>. Навремето разликата във възрастта им от 33 години е била гневно и злъчно коментирана. В наше време подобни връзки не правят впечатление. Прочетете писмата им - те са епистоларен шедьовър. Най-добрия текст за връзката на Язова с Балабанов написа проф. Инна Пелева - „Случаят Яна Язова“ или възходът на биографията“.

Балабанов е сред най-известните българи, учен със световна известност, бил е пръв приятел на цар Борис III. Бил е стимул в творчеството <210>, но спънка в личния <210> живот. Той проваля брака <210> с Джон Табаков. От книгата „Българите в Бразилия“ се разбира, че Табаков емигрира в Бразилия, там създава просперираща и до днес фирма, а наследниците му са сред бразилския елит.

Балабанов проваля и любовта <210> с художника маринист Марио Жеков. Поучена от тия провали, Язова тайно се среща с бъдещия си съпруг - инж. Христо Йорданов, заместник-директор на Радио София, сега БНР, и се омъжва за него през 1943 г. Запознават се край болничните легла на сестрите си. 

- Как духовна фигура като Язова се вмества в днешното меркантилно и свръхматериално време?

- Трудно ми е да отговоря. Като че ли цял културен пласт е изчезнал, отнесен от порой. Останало е блатото след него, което тя описва и в стиховете си, и в романа „Ана Дюлгерова“. Харесват я днес, защото е много красива, защото трилогията <210> „Балкани“ е патриотична, „Соления залив“ пък е ярък документ на съдбоносно за България време, а тя самата е символ на творец, който се опълчва на недъзите на своето време.

Контрастът на образа <210> с днешното време е голям, но противоположностите се привличат и често това е причината за популярността на някои от мъртвите автори. За да разберем Ана Дюлгерова, прототип на която е самата Язова, може би трябва да препрочетем „Бунтът на масите“ от Хосе Ортега и Гасет. Ще намерим сходства.   

- Защо Язова избира Пловдив за сцена на първия си роман?

- Вероятно отговорът се съдържа и в разговора на библиографката Венета Ряхова, която се среща през февруари 1968 г. с Яна Язова във връзка с подготвяна библиография на писатели от Михайловградския край (сега Монтана).

"Няма защо да ме включвате. Нямам нищо общо с Михайловградски окръг. Родена съм в Лом, но това е случайно. Баща ми е бил там училищен инспектор и тогава съм се родила. Моят град е Пловдив“, казва писателката.

Яна Язова е живяла в Пловдив около 8 години, но идва и след това - и сама, и инкогнито с проф. Балабанов. През 1921 г. семейството <210> пристига в Пловдив и отсяда в дома на леля си, омъжена за пловдивския свещеник Димитър Чукурлиев. Запазено е свидетелството <210> за завършен 4. клас в Основно училище „Св. св. Кирил и Методий” през учебната 1921/1922 г.

Родителите на бъдещата писателка Тодор и Радка Ганчеви строят жилище в София. Когато апартаментът им на ул. „Г. С. Раковски“ 161 Б е готов, семейството напуска Пловдив. По-голямата сестра на Яна Язова - Мила, учи право в Софийския университет, а Яна завършва последния си гимназиален клас в София, а след това славянска филология.

Колко скъп е Пловдив за Язова, свидетелства и пощенска картичка, изпратена до Александър Балабанов от града под тепетата на 27 март 1933 г.  

Последното „завръщане“ на писателката в любимия <210> Пловдив става с преиздаването на „Ана Дюлгерова“ от издателство „Хермес“ по инициатива на Стойо Вартоломеев през 2013 г.

Ето предговора на Яна Язова:

"Пловдиве, като не можах да оставя никъде спомена за твоята тъга, реших да я заключа в тая книга и тук да я забравя.

Да забравя как смъртта изпълваше спокойната леност на твоя дълъг, предълъг, пълен със слънце ден.

Този ден, в който, само от сутринта до вечерта му, можехме да изградим най-високата кула на света.

В който, от тая сутрин пак до тая вечер, зеленият бръшлян можеше да се покачи от градината на кулата чак до нейния горд връх.

Такива бяха дните, които ние проспахме в леност и в мечтание при тебе.

И бавна беше твоята мътна река, тя приспиваше душите ни.

А нощите, които дохождаха със златния блясък на топлото си небе, носеха тежкия дъх на копнежа.

Цялата природа очакваше нещо. И всеки нов ден тя идеше по-стремителна, поради своята жажда за чудото. И чудото не дойде.

Но все пак, мили мой граде, за теб, може би, ще се случи това чудо. И в нашия груб, работен и бърз век едно изостанало в небесата божество ще спре изненадан поглед върху твоите тихи, горещи хълмове, със сълзи на очите си ще си спомни миналата слава и ще ти хвърли розата от гърдите си."

Нищо по-хубаво не е написано за Пловдив! 

Преди 50 години трагична смърт прекършва живота на една от най-интересните жени на българския ХХ век.

Люба Ганчева, известна с творческия псевдоним Яна Язова, е една от най-талантливите и загадъчни български писателки. Животът <210>, обвит с мистерия и романтика, е достоен сюжет за спиращ дъха сериал. 

Яна Язова (1912-1974) е дъщеря на Тодор Ганчев, доктор по философия, завършил в Цюрих, и на Радка Бешикташлиева, родственица на Христо Ботев. 

Самата Люба специализира в Сорбоната. Дарбата <210> открива видният учен Александър Балабанов, на когото гимназистката Люба носи 5 тетрадки със стихове. София е скандализирана от любовната история на красавицата и професора, с 33 години по-възрастен и женен.

Скоро 19-годишната Яна е литературна сензация - излиза дебютната <210> стихосбирка „Язове“, но ревнивият професор обърква личния <210> живот. През 1937 г., когато Яна е студентка в Сорбоната, брак <210> предлага милионерът Игнат Табаков. Насрочена е сватба, но кумът Балабанов я разваля. Не успява да попречи обаче на брака <210> с инж. Христо Йорданов, зам.-директор на Българското радио, в буреносната 1943-та. 

На 9 септември 1944 г. комунистите взимат властта. Яна отказва да хвали партията и вожда Георги Димитров. Не скланя глава във време, в което всички се нагаждат. Цената е висока - не я публикуват, въпреки че по това време пише шедьоврите си - историческата трилогия "Балкани" - „Левски“, „Бенковски“, Шипка“. Романът <210> „Левски“, според проф. Дойно Дойнов, и днес си остава единствен и ненадминат. Тя продължава да пише за кървавото време около 9 септември. Романът "Соления залив" е можел като нищо да <210> струва главата.     

Последните думи в дневника <210> са от 9 юли 1974 г.  След като почти месец никой не я вижда в апартамента на ул. „Раковски“, откриват разложеното <210> тяло. Из София се говори, че около врата <210> бил стегнат шнурът от пеньоара <210> и че вероятно е била първо отровена. Като официална причина за смъртта <210> в документите е посочено "инфаркт". Жилището <210> е разграбено, откраднати са беловите на романите <210>, картините, златните бижута. 

Властите потулват случая. Никой не се наема да търси справедливост за мъртвата писателка. Погребана е в запечатан оловен ковчег. От творците на погребението <210> идва само Елисавета Багряна. 

След няколко години се разчува, че романът „Левски“ е даден за печат, но с името на друг автор. Писателят Георги Томалевски и литературният историк проф. Тодор Боров поощряват младия журналист Петър Величков да открие, обработи и подготви за печат смятаните за изгубени романи на писателката. 

Години след смъртта си Яна Язова възкръсва - с книгите си.