Да бъдеш в клас Госпожица Търпение

Когато преди година директорката на Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника Людмила Ганчева предизвика учениците да напишат хартиено писмо до любимия си учител, жълтата пощенска кутия във фоайето на училището бързо се напълни. А школските пощальони доставиха цял наръч послания на учителката по български език и литература Петя Панчева.

Учениците я нарекоха ласкаво Госпожица Търпение. Оказа се, че тя също им е написала мили думи: „Аз ще продължа да ви се карам. Аз ще продължа да ви обичам…“.

Освен търпение, в учителската професия са нужни още много любов и желание, споделя преподавателката и класна на 10. В. А нейното желание е още от дете. Като дъщеря на учителка малката Петя се радвала на големите букети, с които се прибирала майка й. После в гимназията се оказала много добра по литература. Исках да накарам децата също да четат, разказва учителката.

Две поредни години кандидатствала неуспешно българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“, но на третата я приели. Завършила с български и руски език и започнала да търси работа. Оказало се трудно да намери място като млад учител без никакъв опит. Преди 4 години обаче кандидатствала по обява за ПГХТТ. На интервюто директорката й повярвала. „Сбъдна мечтата ми и ми даде шанс. Сега се опитвам да не я разочаровам“, усмихва се Петя Панчева.

Голямото предизвикателство обаче е как да стигне до учениците. На 37 години е по-лесно, защото младостта сближава. Но началото било шок. „Не знаех как да общувам с тях. Влязох в моя клас като родител с изисквания“, дава си сметка Петя Панчева. Днес обаче вече са  постигнали известен баланс - тя да не е толкова критикуваща, а гимназистите да не са толкова палави. Обичам ги всички, щастлива е с учениците си от деветите, десетите и единадесетите класове. Но продължава да им поставя летвата високо и често им се кара, ако опитват да минат под нея.

Защото искам да имат уважение. Да искат повече от живота - повече да научат и да знаят за света, за науката и литературата. Да не са погълнати от телефоните,

обяснява Петя Панчева.

И често ги повежда към неща, на които иначе те не биха се натъкнали сами в своя тийнейджърски свят.

Има си своите малки хитринки

Когато например трябвало да преподава „Приказка за стълбата“ в 11. клас, Петя Панчева първо прочела на учениците друго сатирично стихотворение от Христо Смирненски - за да предизвика любопитството им към автора и да ги погъделичка с желание да се докоснат до още от него.

Друг път им разказва нещо интересно за личния живот на автора, което го няма в учебника.

Миналата учебна година преминала в упорита борба с една паралелка десетокласници - само момчета. Как да накара тези почти мъже, в които кипят младостта и днешното време, да прочетат „Тютюн“ от Димитър Димов и да се върнат в едни други години? Накрая успяла да ги запали, но не с епохата, а с любовта на Борис и Ирина. Оказало се, че те не просто прочели, а и търсили в интернет, а на националното външно оценяване целият клас имал висок успех.

Тази година предизвикателството е „Железният светилник“ от Димитър Талев. И Петя Панчева опитала да разкаже книгата на учениците, та да ги изкуши да я прочетат. Неколцина вече са се срещнали лично с героите. Този път работа свършила историята на Лазар и Ния.

Пак на любовта разчитала, когато организирала Ден на поезията. Предложила на 11 деца да прочетат стихове на класици и съвременни автори. Сама предложила Дамян Дамянов. Оставила ги те да изберат. Накрая слушателите плакали. Все става така, когато ги поведе

отвъд задължителното, където могат да изразят своите чувства.

От всичко изучавано любим на учениците е разказът „Индже“. И чувството за хумор на учителката им. „Учим, учим и си направим смешка. Смехът много помага. И по-лесно се учи в забава“, казва преподавателката по български език и литература.

Винаги си оставя време в часа и за свободен разговор с учениците. „Те имат нужда да говорят за нещо, различно от учебния материал, за своите неща. Жадни са за обикновен разговор - разбрала Петя Панчева още в първите си месеци в класната стая. - Всичко ги вълнува. Отворени са да споделят. Само трябва да  слушаш“.

Учи ги да умеят да се изразяват - чрез четенето. В една образователна система, която изпитва чрез тестове, то е това, което  създава умение да облечеш емоциите и мислите си в думи. Ако влязат в спор, да могат да изразят позиция, да я аргументират и да победят, добавя Петя Панчева.

А тя е от „лошите“ учители -

повечето въпроси на писмените изпитвания са отворени. Не може да се налучква един от няколко посочени отговора. „Точно защото искам да мислят, да се изразяват. Да не ползват само клишета от Тик Ток и Инстаграм. Да се борят за това, което имат в себе си“, казва преподавателката.

Често им разказва какво чете самата тя. Така косвено гимназистите вече са се докоснали до „От върха на перото“ на Ивинела Самуилова и идеята колко е важно да се пише на ръка - едно тайнство, различно от непрекъснатото взиране в екрана и скролването на живота с двата палеца.

Понякога и учениците я изненадват. Често получава цветя. „Благодарна съм за тези деца. Много им се карам, но колкото повече порастват, толкова повече ги обичам и започвам да се натъжавам от предстоящата раздяла с тях“, признава Петя Панчева. „Често ги обвиняват, че са апатични, незаинтересовани, повърхностни.

Не е вярно! И нищо не е изгубено -

категорична е учителката. - Само имат нужда някой да повярва в тях, да ги приеме като равни и да ги мотивира“.

Младостта им често влиза в спорове с нея и опитва да я опровергае. Но тъкмо това е едно от важните неща за  Петя Панчева. „Когато изучаваме литература, не е толкова, за да знаем на коя дата е роден Иван Вазов, а защото обогатява речника. Ако не четем, не можем да разговаряме. А когато спорим, заявяваме себе си. И говорим“. С литературата опитва да пренесе тийнейджърите във вълшебни, непознати светове. „И да знаят авторите от своята култура. Ако те не ги пренесат във времето, ще останат забравени“, добавя Петя Панчева.

На свой ред учи много от учениците си. За шестица е онзи, който я е нарекъл Г-ца Търпение. „Обикновено искам да стане правилно и веднага - признава Петя Панчева. - Но като учител се научих, че

трябва да сме по-спокойни. Да дадем време на децата - и да с е съпротивляват, и да се съгласят.

Много научава от тях и за технологиите. Факири са с компютрите. И понякога учителката даже малко се преструва, че не знае как да направи нещо. Те се втурват да помогнат. Добиват самочувствие, стават ангажирани и часът потръгва добре.

Непрестанно разчита и на съветите на по-опитните колеги.

Когато не е в училище, Петя Панчева пак е с книгата. Много чете - напоследък по темата за запазването на българщината.

 И е една забавна майка с 8-годишна дъщеря

Общите им лудории са с много гушкане, разговори и домашни дискотеки. Към нея като че ли не съм толкова търпелива, признава си Г-ца Търпение. Малката обаче е много горда, че майка й е учителка - навсякъде се хвали.

И нея, и своите ученици Петя Панчева се опитва да научи чрез книгите да бъдат отговорни. Да знаят, че светът не е страшен. Забавен е. Не трябва да го вземат толкова насериозно, поне не през цялото време. …Но трябва да са отговорни.

Изживявам мечтата си, щастлива е младата учителка. „Винаги съм вярвала, че ще бъда учител. Случи ми се. Имам какво да дам. И малко егоистично ми се иска един ден, след много години, моите ученици да си спомнят за мен -  усмихва се Петя Панчева. - А днес да ми вярват, че не ги лъжа“.

Тя самата вярва на Ивинела Самуилова, че тъкмо това оставяме на бъдещето и единственият шанс светът да продължи да съществува са децата. Поверени са в ръцете ни и трябва да ги възпитаваме в любов.

„Обичам ги. Това го казах вече много пъти. Но може ли още веднъж да го напишете?“.

Снимки: Валентина Биларева и Наташа Манева