Да изпратим д-р Златко Илиев с "Локомотив не ще умре, Локомотив е вечен"

  27 Февруари, 12:34     0  

Днес предстои много тъжен ден за Локомотив и Пловдив. Черно-бялата общност ще се прости със земния път на един от знаковите привърженици. Хилядолетният град ще изпрати един от последните големи на пловдивската бохема. 

Д-р Златко Илиев бе едновременно обикновен и необикновен човек. Такъв само Пловдив и Локомотив могат да имат. Безумно влюбен в своя град и отбор. Златко имаше щастието да измине земния си път в компанията на най-ярките представители на истинския пловдивски елит - поети, художници, актьори, музиканти, архитекти и обикновени градски чешити.Да приюти в своя дом един от най-големите български поети от втората половина на ХХ век - Добромир Тонев. И да го направи локомотивец. А роденият в Ямбол Добри да напише едно от най-хубавите стихотворения за гения Христо Бонев. И да тръпне от финтовете на Аян и пасовете на Бащата. Да накара на Голямата къща и Лаута да рецитират:

След тебе злото диша като хрътка.(Доброто е обществено понятие).Разтвориш ли ръцете за прегръдка,Ти вече си приготвен за разпятие.

Златко се вписваше идеално, както в компанията на големия писател локомотивец Здравко Попов, получил заслужено титлата Сър за великолепната си книга "Кон на втория етаж", на президента Петър Стоянов, Начо Културата, поетът Тодор Чонов, актьорите Петър Тосков, Симеон Алексиев, Понко Панайотов и в автосервиза на бай Тодин. Защото той обичаше хората, независимо от социалния и материалния им статус. А и хората го обичаха. И той е от хората, заради които Локо се приема вече няколко десетилетия вече като абревиатура на Любим Отбор на Културната Общественост.

От Златко лоша дума за Пловдив и Локото никога не можеше да излезе. Дори след болезнена загуба в дербито или примерно в Търговище, той никога не изричаше заклинанието "Повече няма да им стъпя", характерно за запалянковци които подкрепят тима си само при титли и купи. Никога не приемаше загубите съдбовно и като лична трагедия, защото победите на любимия му отбор не бяха самоцел. Самоцел беше чистата и безкористна обич към Локото. Затова и приемаше философски пораженията. А като медик определяше точната доза валидол за друг виден фен на Локото - доцент Владимир Янев, който дори при 3:0 в 85-ата минута не е сигурен в победата.През 80-те години на миналия век, когато Локо беше като асансьор между А и Б група трабантчето на д-р Златко Илиев придоби сакрална стойност и обиколи с Добри и останалите авери знайни и незнайни кътчета и паланки като Шумен, Свищов, Генерал Тошево, Сандански, Петрич, Бобошево. Защото Локо за него беше нещо повече от всепобеждаващата армада на Зума от 70-те години. Той беше дълбоко убеден, че любовта се отстоява в трудни моменти.Само негови близки приятели знаят, че в бурната за Локомотив 2015 г., когато съществуването на клуба бе на карта, д-р Илиев сам пожела и дари сума, равняваща се на приблизително пет преподавателски заплати за любимия отбор. И никога впоследствие не е изтъквал това, тъй като го считаше за свой локомотивски дълг.

Златко бе и разкошен разказвач. Щастливци са тези, които са пътували с него за мач на Локото и са слушали невероятните футболни и нефутболни истории. Негов е великият филибарски лаф от времето на соца "Ей, западняците живот си живеят, а на нас тук мамата ни се разкатава от ядене и пиене".Да, д-р Златко Илиев мина един чудесен земен път. Като дете рита на поляните край Бирената със самия Христо Бонев, като лекар и преподавател в Медицинска академия даде път на много хора в благородната професия. А направи доста от своите гръцки студенти страстни почитатели на Локото. Гледал е постановките на пловдивския театър при Любен Гройс, на филхармонията при маестро Добрин Петков, слушал е виртоза Личо Стоунса на Летния театър.Ликува при победите със 7:3 и 6:0 в дербито, при трите купи и не пропусна мач в шампионския сезон на любимия отбор. Видя и внука си Златин с черно-бяла фланелка в детския тим на Локото.Няма да забравя шампионската вечер след титлата на Локото. След банкетите в Тримонциум и нощния бар, по стара традиция отидохме в Найлона на художника Петър Порязов (Вожда), също свързан с черно-бялата идея. Там ни посрещна друг голям локомотивец - Кольо Карамфилов. Дуетът Карамфилов - Илиев бе неудържим с песните на агитката "Шампиони на България ние сме" и "Локомотив не ще умре. Локомотив е вечен". Да празнуваш титла на любимия отбор в такава компания е безценно и дар от Бога.Да сведем глава пред паметта на големия пловдивчанин д-р Златко Илиев. И да благодарим, че земният му път мина с нас, защото хора като него правят Пловдив неповторим.Светъл път, докторе! Човек не умира, докато е в сърцата на хората. А ти отдавна спечели нашите. И подкрепяйте любимото Локо, вие от небесната черно-бяла агитка заедно с Добри Тонев, Начо Културата, Коко Азарян, Слона, Катето Паскалева, професор Атанас Джурджев и другите големи локомотивски сърца!Не се сещам друг по-подходящ момент да си спомним за гениалната творба на твоя приятел Добри Тонев, която често през годините рецитираше пред близки хора в Бъчвите, кръчма Пловдив, ресторант Садово, Куклите, Тв клуба, Арменското и други свети за пловдивчани места:

* * *

На какво се учудвам, не зная -нищо повече от смъртта.Ще ухая с липите в безкрая,ще се качвам, ще слизам с дъжда.

Ще се качвам, ще слизам с дъжда,ще обличам и храня дървото.Нищо повече от смъртта.Нищо повече от живота.

 

 

Източник: marica.bg

Свят  
подобни  

Да си спомним за големия Георги Славков - роден на този ден преди 66 години

Небесен рожден ден днес има един от най-добрите футболисти в историята


  11 Април, 11:38      0  

Илко Пиргов: Динко Хоркаш отказа 2 оферти от чужбина

За феновете на пловдивския Локомотив Илко Пиргов е преди всичко вратар

БФС разкри образователния ценз на Гонзо! Ще се изненадате

Георги Иванов (Гонзо) официално бе обявен за президент на БФС. От футб

Гонзо с голяма изненада: Ще говоря с Бербатов, искам обединение!

"Когато резултатите са добри, хората се обединяват. Големите спортисти



от седмицата

видео

Гласуване в Швейцария с ДА за Закона за климата


Photo Smart Vratsa
последни

вицове

- Като се пия много ракия и не ме е страх от никого! - Даже и от жена ти? - Е, толкова още не съм се напивал!

още вицове

©2015-2024 Vratsa Guide.