Да се влюбиш в мистър Тръмп

Човечеството има проблем. Винаги е имало, но сега е свързан с времевото му съществуване - часовникът му вече не прави тик-так, а ТикТок. Да заживееш в един фантасмагоричен свят, заменяйки реалното с желаното, не е привилегия или вина само на младото поколение. На всички е. И на съвкупния електорат, бил той европейски, или американски.

Да усетиш тръпката от Брад Пит 

53-годишната французойка Ан хариза 850 000 долара на фалшив Брад Пит. Жената за малко прескочила от депресиращата действителност в социалната мрежа (без намеци за рибарската) и  там  - о, чудо! - връхлита я любовта на самото холивудско божество. Удостоява я с внимание точно нея, сред милиард себеподобни, та как да не му даде най-милото си, че и наследеното от развода. Дава му. И след убийствената тръпка прави опит за самоубийство. 

Добрите новини са две - тя все още е жива и е изживяла любовна тръпка с мистър Пит. Защо да я укоряваме? Милиони средностатистически средно депресирани американци изживяват тази тръпка с мистър Тръмп. Дадоха му най-милото си - гласа си, и още ще дават, но това е друг въпрос. Защо да ги укоряваме, надеждата е, че след 4 години добрите новини отново ще са две - оживяване и изживяване. Дано не остане само тръпката.

Затова съм много скептичен към твърдението на Доналд Туск: „Тръмп предизвиква Европа, но нека това да е тръпка, а не паника". А, не така, господин Туск, на Балканите твърдят, че тръпката има много измерения.

От Рая до Райха 

За кратко той се превърна в герой, възхваляван от милиони, че е дал на нацията надежда по изгубеното й величие. Името му е Бенито Мусолини. Когато Хитлер го вижда за първи път, очите му се изпълват със сълзи от възторг. Глобалният плач, разбира се, настъпва по-късно, след като Адолф изпълнява стриктно предизборното си обещание, че ако му дадат властта, след десет години никой няма да познае Германия. Устоява на думата си - никой не може да я познае под развалините.

Средностатистическото средно депресирано човечество периодично си пожелава Рай. И то веднага. Обикновено го получава под формата на Райх. И то хилядолетен. Иска - получава си го. С мащабната сила на своята късопаметност.

Исторически белег на популистките водачи е, че много ръкомахат, превъзбудени от самите си обещания за златна ера. Триумфът предшества успехите.

Само дето върху стената на фабриката на „Тесла“ край Берлин прожектираха жеста на Мъск, оприличен на нацистки. Такива са немците - препатили от рая.

Ами ако англичаните си поискат Америка? 

Истината е, че един авторитарен лидер разсича гордиевия възел от натрупани проблеми с един замах, за разлика от колебливите и често лутащи се жестове на демокрацията. Успехът е светкавичен, с една подробност - въжето няма как да остане цяло. А трябва.

Препоръчително е Америка да остане цяла. Както и Европа, и останалия свят.

САЩ са велика демокрация по рождение. И посмъртно не могат да станат велики като империя.

Демокрацията освобождава, Империята завладява. Както вика нашият К.К., щом САЩ ще си искат Гренландия, Канада, Панама и прочие, защо ние да не поискаме Македония и Бесарабия? Така де, логично е и Русия да си иска Крим, Китай - Тайван и така нататък. А най-логично е англичаните да си поискат САЩ, тъй като са били британска колония.

И адът да се отприщи, както заплашва Тръмп в друг контекст. Само дето войната е като природната стихия - не проявява избирателност. Няма данни пламъците в Калифорния да са избирали измежду къщите на демократи и републиканци.

Огледалцето от стената 

Забавно е да се живее в едно и също десетилетие с вас, казва Рузвелт на Чърчил. И то във време, когато деспотичните режими са напът на размажат демокрацията.

Проблемът на демократичния свят сега е, че липсва Чърчил, с когото да споделиш, и още по-лошо - липсва и Рузвелт, който да сподели. Горкият Макрон се мъчи да съчетае ролята и на двамата и резултатът от шизофреничните му напъни, ако не беше тъжен, наистина щеше да е забавен.

А и моментната забава е пълна, след като не Тръмп победи, а демократите загубиха. Както е казано, и Харис, и Байдън имаха проблем, но той не беше Тръмп, а образът им в огледалото. Те нито веднъж не се погледнаха в него, за да може огледалцето от стената да им каже, че има и по-красиви от тях. Не погледнаха и наоколо, за да разберат, че основният проблем на обществото не е дали майката и бащата да се наричат родител № 1 и родител № 2. Така демократ №1 и №2, макар и впоследствие да си размениха местата, доказаха, че няма как да решаваш сложните уравнения на демокрацията, преди да си усвоил простата й аритметика.

Или просто да си я забравил.

Тогава в класната стая влиза мистър Тръмп. Обичан и от ученици, и от родители.

Който има решение за всичко.

Като начало - две плюс две е равно на пет. А това само по себе си е велико.