Деян Цветанов- Златното момче на врачанската лека атлетика

Избран е за най-добър атлет на детските европейски игри в Бърно през септември 2023г., където Деян буквално сътворява чудеса в спорта.

Предстои му да бъде 9 клас в ППМГ “Акад. Иван Ценов” – гр. Враца. Занимава се с лека атлетика от малък, има 7 години активна спортна кариера и вече е състезател на професионално ниво.

За него треньорът му Пламен Петков казва, че общите им цели са много високи и ще работят за първото място на европейските и световни първенства.  

“Силен характер е и работата с него е много блага,  той е много нахъсан и амбициозен, и това също влияе много за резултатите, които в момента постига и ще продължава да постига”, казва още Петков за своя възпитаник.

Срещаме се с Деян преди началото на неговата пренировка на закритата лекоатлетическа писта във Враца и започваме нашия разговор за успехите, дисциплината, мечтите и обикновените неща от живота, които дават стимул на всеки човек да сбъдва мечтите си.

Спомняш ли си първия голям успех?

Първият ми голям успех беше преди 3 години, на първото републиканско първенство, на което участвах. Тогава изравних републиканския рекорд в дисциплина “трибой”.

Чувството беше страхотно, усетих какво е да печелиш на републиканско ниво. От този момент нататък се стремя винаги да съм на върха.

Този сезон какво завоюва?

Този сезон спечелих злато на 100 м и 200 м на националното първенство до 16 години, както и на щафетата 4х100 м, на която с моите съотборници завоювахме златни медали и поставихме нов национален рекорд в дисциплината.

Републиканското първенство бе последното за тази възрастова група. Следващата година влизам в по-голямата възраст (16-18 години) и ще имам правото да участвам на балканиади и европейски първенства. Ще имам възможност да участвам и на световни спортни форуми, но първо трябва да покрия нормативите. Ще полагам още повече усилия, за да постигам нови успехи.

При щафетата как успяхте да поставите рекорд рекорд? 

С много тренировки и адаптация. Трябваше да свикнем да работим в екип и да си предаваме палката в правилния момент. Аз бях последен в щафетата и за мен остана най-лесната и приятна част  – да финиширам.

Не винаги финишът е най-лесен. Понякога тази последна част от едно състезание може да бъде най-трудната за атлета…

Така е. Аз обаче запазих самообладание и завършихме страхотно.

В каква паралелка си в ППМГ “Акад. Иван Ценов”? 

Приложен програмист. От миналата година съм в Математическата гимназия и моята голяма цел е да се развивам в тази наука и да придобивам нови знания в областта.

Ти си от малкото млади хора, които спортуват професионално и са се насочили към програмирането. Как успяваш да съчетаеш успешно спорта с науката? 

Истината е, че нещата се променят. Технологиите са на много високо ниво в днешно време и мисля, че в програмирането е бъдещето и е голям плюс за моето развитие.

В свободното си време с какво се занимаваш? Имаш ли хобита?

Обичам да излизам навън с приятели, играем футбол и се забавляваме.

За съжаление нямам много време за книги или филми. Много ангажименти имаме в училище, както и в спорта.

Как започва денят ти обичайно? 

С добра закуска, тъй като трябва да се храня обилно. Правя тренировка през деня и ходя на училище.

Разкажи ни повече за твоите треньори. Кой те откри за леката атлетика?

Треньорът ми Иван Младенов, който е и създател на клуба по лека атлетика, ме откри още във втори клас на едно междуучилищно състезание във Враца.

След това неговият син Пламен Петков започна да ни тренира и оттогава тренирам при него.

С какво те плени леката атлетика? Съществува ли спортсменството?

Спортсменството в нашия спорт винаги е съществувало. Както аз държа на феърплея в спорта, така смятам го правят и моите съперници. Аз винаги ги поздравявам и се радвам на техните успехи, дори и да са били по-добри от мен в даден момент.

Леката атлетика е много труден спорт. Трябва да имаш много силен дух и упоритост, за да се развиваш в този спорт и да постигаш успехи. На професионално ниво тренировките са изключително натоварващи и изтощителни, и много хора се отказват, когато стигнат до този етап.

Ти обаче не си от тези хора, които се отказват.

Да, аз съм твърдо решен да продължа да се развивам и да постигам успехи.

Каква е твоята голяма мечта по отношение на спорта?

Бих искал да спечеля квота за Олимпийските игри. Европейска и световна титла също са сред моите цели.

А в личен план ? За какво мечтае един 15-годишен млад човек, който вече е постигнал толкова много? 

Мечтая за едно добро бъдеще, в което имам семейство, добра работа и добри доходи.

Много или малко трябва на един човек, за да е щастлив? 

За да бъде щастлив един човек, не му трябва много – любов, здраве и щастливо семейство. Това е най-важното.

Преди седмица участвах в Европейското за деца в Чехия и завоювах 3 златни медала – на 60 м с нов рекорд на турнира, както и рекорд на България на 300 м. Станах и шампион с много добро лично постижение на дългия скок. Това също ме направи истински шастлив.

Колко медали имаш в колекцията си? 

За 7 години активна спортна кариера са над 90 медала, може би вече са 100. Златните са по-голямата част от тях – около 60-70%.

Пожелавам ти златото винаги да грее на твоите гърди и да чуваме българския химн. Какво е твоето мнение като активен спортист, решават ли се проблемите на спорта в града? Получаваш ли подкрепа от обществеността?

Борим се за много неща, но ситуацията се оправя с умерени темпове. Надявам се и лекоатлетическата писта да бъде оправена по-скоро, за да можем да се подготвяме по-професионално за състезания. Аз се състезавам на 200 м, а тук е изключително неудобно да се бяга.

Какво си мислиш преди състезание? 

Винаги мисълта ми е насочена към старта какво ще се случи след това – дали ще стигна до финиша и за колко време.

Колко е важен стартът в спорта и в личния живот? 

В спорта е едно от най-важните неща, особено за моите дисциплини, които са спринтови. За живота – старта можеш да си създадеш и сам.

А подкрепата на семейството?

Родителите ми ме подкрепят безрезервно и са ми дали свободата да правя сам изборите си.

Имам сестра, която  все още е много малка, но и тя има спортна фигура и след време може да видим и нея на пистата. Родителите ми са я водили на мои състезания и тренировки много пъти. Вероятно и тя ще започне да тренира активно, когато започне училище.

Благодарен съм на родителите си, че покриват всичките разходи по състезанията и екипировката ми. Много ги обичам и се надявам да са живи и здрави, за да споделяме успехите ми и за в бъдеще.

 Какво е твоето послание към младите хора?

Да спортуват, да не се отказват от мечтите си и да бъдат здрави. Мечтите са постижими, колкото и смели да са те – стига да ги искаш достатъчно силно и да бъдеш постоянен в усилията си.

Екип на “Зов нюз”