Докога? 16-годишни творят история в евротурнирите, а ние разчитаме на вноса

"От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим", е казал преди 185 години Васил Левски. На 19 февруари 1937 година се е родил Апостола на свободата. Уж са изминали 188 години, а думите му стрелят като черешовото топче на Боримечката и по футбола ни. Стана ясно, че от ПФК “Ботев” са поискали разрешаване на чужденци извън ЕС и в отборите под 17 г.

И така, "от никоя страна нищо не се надяваме"! Тези слова важат и за футбола. Разказвам ви нещо, вие си решете прав ли съм. В българския футбол има 33 професионални клуба и още 68 полупрофесионални. Да не казвам, че на конгреса право на глас имат 583 клуба. Това означава над 800 детски отбора. Всички тренират деца и прибират такси от порядъка на 100 лева. Всеки месец има 1.6 милиона лева за заплати на треньорите (к​ак ​се отчитат - с касов бон или не, не знам).

Казвам ви -

Защо ли? Оставям настрана вариантите с вечните оплаквания на треньорите от сорта на “за толкова пари - толкова”.  И това го казват хора, които получават по 2000 лева за примерно, 18-часова работна седмица. Има хора, които си скъсват ​д-тата за такива пари. Не е гадно, обидно е. Поставете се на мястото на бригада хамали, които току-що са разтоварили 6000 тухли на адрес, който се е оказал грешен. Е, това е гадно! Те трябва да оправят грешката си на момента, а треньорите не си я признават даже. 

Защо ви казвам това? Просто за пореден път бия камбаната, че в школите на футболните отбори (с малки изключения) не се работи правилно. Вземете Ботев например. Втория им отбор го бият като съдран чувал във Втора лига. Оправданието винаги е било, че децата са малки. А после ревем, като дойде поредният шлеп с продукция от школата на Зингаревич в Африка и "перлите" започнат да играят в мъжкия състав. И играят, защото “момчетата от втория отбор не били готови за голям футбол”. Ами тези в Африка кой ги тренира? Марадона или Пеле? Просто всичко е сбъркано. Ето сега ще ви разкажа една страхотна история. Поредната за младо момче, което твори история в евротурнирите на крехка възраст и на другата сутрин отива на училище. Не, не става въпрос за Ларс Рикен (Борусия Д) и даже за Ламин Ямал (Барселона).

Миналия петък шестнайсетгодишният Майкъл Нунан нямаше много време да отпразнува историческия си гол за Шамрок Роувърс. Просто

И забележете - прибрал се е в 2 часа посред нощ в родното си село, където всички чакали, за да го поздравят.

Голът на Нунан през второто полувреме в четвъртък вечер донесе победа на "обръчите" с 1:0 над норвежкия клуб Молде в първия мач от плейофа на Лигата на конференциите на УЕФА. Реваншът е довечера на стадион Tallaght в Дъблин.

На 16 години и 197 дни, той стана най-младият голмайстор в евротурнирите, но след полет обратно в Дъблин стегна багажа си за часовете в петък сутринта.

Майка му Санди Нунан публикува в X: „И той отива обратно на училище...“ със снимка на тийнейджъра, тръгнал към класа си в Килдеър.

От Роувърс твърдят, че Нунан е станал най-младият голмайстор в което и да е европейско клубно състезание, но Ний Лампти е бил на 16 години и 100 дни, когато е отбелязал за Андерлехт в мач за Купата на УЕФА през 1991 г.

Нунан имаше проби в Манчестър Сити, но се присъедини към Роувърс през януари от Сейнт Патрик Атлетик, където стана най-младият титуляр на "светците" на 15 години и 9 месеца.

Треньорът му в Роувърс Стивън Брадли казва, че Нунан „просто живее, диша и спи с футбол“.

Нунан е ученик преходна година (подготвак на нашенски) в Ardscoil Rathangan в Килдеър, но той ще се сбогува със съучениците си през лятото заради зимния си трансфер в Шампок Роувърс. Това означава, че ще се прехвърли в платения Ashfield College в Дъблин от септември, като се възползва от споразумението, което позволява на младите играчи в клуба да продължат образованието си в престижния колеж. 

"Никому за нищо не се молим", казва Апостола. Няма да се молим и на треньорите по футбол. Щом не искат да работя, ще вкарваме футболисти от първи внос. Нещо като земеделието ни - отсякохме ябълките и сега на пазара ​бъка с продукция от Полша, Италия, Турция, че даже от Китай, САЩ, Русия и Индия.

След като можем да сме като Рокфелер. Взимаме ябълка (Нвачукву) без пари от Нигерия, забърсваме я и я продаваме на поданиците на Чарлз III за 1.2 милиона паунда. А през това време си въртим синджирчето, заплатата върви. Като ни стане скучно - шамаросаме някой дежурен делегат (да не се самозабравя). За сведение на посрещачите: на първи перон (Ботев -  ЦСКА) пристига делегатът Радан Мирянов, а на втори перон (Локо Сф - Локо Пд) ще акостира Иван Вълчев.

"От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим", нали! Както е казал Данте: “О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете”. То, честно казано, ние даже не прекрачваме и прага на футбола, ние се спъваме в него. Докога ли?