Доц. Стефан Шивачев, историк: Съединението е саможертвата на пловдивчани - да са българи, а не столичани

- Доц. Шивачев, какви са основанията да наричаме  Съединението звезден миг в българската история?

- Съединението на България на 6 септември 1885 г., Пловдивската революция, както го наричат в Европа, е  събитието, което вкарва страната ни в дневния ред на Европа. 

До 1876 г. страната ни е абсолютно забравена. След Априлското въстание в Европа се заговори за потушаването на бунта и кланетата. Така се стига и до Освободителната война и Освобождението. Но след 1878 г. малцина в Европа вярват, че българите имат държавнотворчески качества, за да се управляват сами. 

Напук на скептиците обаче, българският народ, който само 7 години преди това е получил свободата си, е успял да подреди двете си държави, от които Източна Румелия е част от Османската империя. 

И този народ в един момент се обединява в името на основната си цел - Съединението на двете Българии и обединението на всички българи. И успява, въпреки че през 19. век всичко се решава от Великите сили.

Българите обаче сами подготвят и обявяват Съединението, изненадващо за всички.  В първия момент в Европа никой не вярва, че Пловдивската революция ще има успех. Но обединени, българите успяват да защитят своето Съединение и да наложат волята си на Европа.

Със Съединението влизаме в полезрението на света и ставаме част от  европейската общност. 

- Наша ли е заслугата за успеха на Съединението, срещу което са Русия и другите Велики сили? 

- На  самия 6 септември никой не вярва, че ще получим защита за обединението. Десетина дни след това руският император Александър Трети се обявява против извършеното от българите и ги наказва, като изтегля офицерите си и обезглавява младата ни армия. Другите Велики сили се дистанцират.

28-годишният княз Александър Батенберг, който поема риска и подкрепя Съединението, се превръща в героя на Европа 

Но ние постигаме признаване на Съединението с умела политика и обединение на всички политици около каузата. С общи действия княз Александър Батенберг, председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, премиерът Петко Каравелов, министърът на външните работи Илия Цанов успяват да се вместят в европейската дипломация. Дори да убедят Англия, че има шанс да увеличи влиянието си на Балканите в ущърб на Русия. 28-годишният княз Александър Батенберг, който поема риска и подкрепя Съединението, се превръща в героя на Европа. 

Основна роля изиграва и Сръбско-българската война,  в която младата ни 7-годишна армия побеждава отлично въоръжената и отлично обучена сръбска войска.

Български доброволци тръгват от цяла Европа, за да участват в защитата на Съединението.  Европа разбира и оценява куража и решимостта на българите за обединение. 

Именно Великите сили спират Османската империя да не изпрати войски, принуждават я да сключи Топханенския акт от март 1886 г.,  който де факто признава Съединението. 

Така един малък народ налага волята си на Великите сили, и то в период, когато империите определят границите. А поляци, чехи, словаци, хървати, финландци са част от големите империи - Руска, Австро-Унгарска. Със Съединението българите налагат модел, който в следващите 30-40 години води до възстановяването на държавите на тези народи, тъпкани векове.

- Би ли дало шанс отлагане на Съединението да присъединим към българската държава  Македония и Одринска Тракия?

- На печата на създадения през февруари 1885 г. в Пловдив Български таен централен революционен комитет, впоследствие Комитет за Съединението, пише „Тайний българо-македонский комитет“. Т.е. първата идея на Захари Стоянов, на Иван Андонов е била да се съединят Източна Румелия и Македония, а след това да се потърси обединение с Княжество България. Но преценяват, че много по-лесно е обединяването на двете държави, и това се оказва вярното решение.

Ако в исторически план можем да търсим негативна роля на Съединението - то  показва на Великите сили, че идеята за автономия води неминуемо до обединение на тези части от България, за които се води подобна борба. А идеята за автономия на Македония не се реализира, защото съседите на България - Румъния, Сърбия, Гърция, разбират, че тази идея е пътят за обединението <210> с България.

Но това, че не успяваме да реализираме докрай националния си идеал, е по наша вина. Грешките, които се правят през Балканската и особено през Междусъюзническата война, са си единствено наши. 

- Всъщност Пловдив губи от Съединението - от цветущ град, столица на Източна Румелия, се превръща в провинция. Какво печели? 

- Да, Пловдив губи финансово и имиджово. Но пловдивчани през 1885 г. избират да бъдат българи, отколкото столичани. Избират да дадат началото на нов етап в развитието на държавата ни пред облагите на столичния град.

Всъщност Пловдив се оказва огнище на Съединението, което го лишава от столичните благини, по обективна причина - като център на изкуствена държава - Източна Румелия, част от Османската империя. Ако столицата на Княжеството София беше поела инициативата за обединение, щеше да изглежда, че една свободна българска държава посяга на османската провинция, което би предизвикало международен скандал. 

Обявено в Пловдив, Съединението е ясен знак, че българите в османската провинция Източна Румелия  искат да се присъединят към сънародниците си от свободната българска държава.   

Всъщност изборът на София за столица след Освобождението е грешка, която оказва негативно влияние върху по-нататъшното развитие на България.      

За разлика от София, Пловдив е утвърден стопански и търговски център на българските земи в Османската империя. Богат град на големите предприемачи, на големите пари, град с авторитетни фамилии и изключително интелектуално ниво на населението. При това Източна Румелия има добра конституция - Органически устав, и по принцип се управлява от двукамарен парламент.

Така  само 7 години след Освобождението  Източна Румелия, тя, въпреки че е провинция на Османската империя, се оказва по-богата, по-добре организирана, по-демократична, с повече свободи от Княжеството.

Новообявената столица София е голямо село в Шоплука, без подготвени за управление хора. Докато в Пловдив европейското управление на Източна Румелия гарантират наследниците на видните фамилии Чалъковци, Гешовци, които са получили образование на Запад.

В Източна Румелия, въпреки че е провинция на Османската империя,  чиновническите и полицейските заплати са с над една трета по-високи, отколкото в свободното Княжество. След Съединението, естествено, заплатите в Пловдив намаляват, вече няма Областно събрание, министерства. В опит за компенсация, Пловдив е обявен за втора столица, което не може да скрие истината - орязването на финансите, теча на кадри от града под тепетата. 

Неслучайно година след Съединението пловдивски вестник излиза със заглавие: “Какво направихме със Съединението? Сега шопите богатеят, а ние лапаме мухите“.

- Защо 139 години след Съединението пак сме разединени, държавата ни зацикля? 

- За съжаление, не сме научили най-важните  уроци на Съединението.  Тогава българското общество демонстрира единство и  сплотеност за постигане на общата цел - от княза и председател на Народното събрание до всички българи.

И дори основните организатори на Съединението, поставили на карта живота си за делото,  демонстрират удивителна смиреност и безкористност. Пред  управителя на областта д-р Георги Странски героите на Съединението Захари Стоянов, Иван Андонов, Коста Паница изчисляват финансовите си загуби от участието си в патриотичното дело на смешната сума от 460 турски лири. 

В последните десетилетия нямаме този исторически шанс да имаме водачи, обединяващи обществото  

За съжаление, при политиците днес подобна безкористност липсва. Публична тайна е, че идеята за всяко управление опира до печалбата. Затова никой не вярва на днешните управляващи и само 30 процента гласуват на избори.  А някогашните поборници, рискувайки живота си,  търпейки големи финансови щети, получават ореола на народни герои.

Как се стига до днешното състояние на разделение? Идват десетилетия, в които политиците ни не се оказват на нивото на националните задачи и идеали. Избит или елиминиран е елитът на нацията в голямата си част. И се стига дотам след 1989 г. политическата ни върхушка да се стреми да реализира предимно частни цели.

- На какво ни учи славното време на Пловдивската революция? 

- Печелят тези народи, които в трудни времена раждат силни водачи. Може би в последните десетилетия нямаме този исторически шанс да имаме водачи, обединяващи обществото, водещи го напред към ясно дефинирана цел. 

Днес звучат доста обезкуражаващо думите на кралица Виктория, че държавник като Стефан Стамболов се ражда във Великобритания веднъж на сто години. Май от доста време нямаме  държавни мъже, които поне малко да се доближат до величието на такава фигура. 

Когато един народ защитава интересите си с достойнство, печели уважението и на великите сили и получава подкрепа. Може би главната поука от това велико събитие в историята ни.  Сега са ни особено нужни лидери, които  с достойнство да поведат българите към ясно дефинирани цели по добре предначертан европейски път.       

Визитка

Доц. д-р Стефан Шивачев е един от най-авторитетните български историци. Дългогодишен директор на Регионалния исторически музей в Пловдив в продължение на три десетилетия, преди да се оттегли от поста в началото на септември миналата година. Автор на ценни изследвания и исторически трудове, в които представя видни българи - „Дарителят Кирил Нектариев“, „Хаджи Гьока Павлов“.