Доц. Стойчо Стойчев: "Левицата" и Стефан Янев държат ключа за следващия кабинет

От гледна точка на националния интерес най-добрият вариант е евроатлантическа коалиция  

Партиите вече са се подготвили да приключат твърде дългото еднолично управление на президента 

- Доц. Стойчев, ако бъде съставен редовен кабинет този път, какъв ще е неговият хоризонт?

- Формира ли се мнозинство, вероятно ще изкара поне година. Ако бъде съставен кабинет,  нормално е той да се ангажира с организацията на местния вот. Ако основните участници в кабинета загубят катастрофално позиции в местната власт, ще има основания за предсрочни избори, но след местните. Най-малко никой няма да се откаже от властта и да предостави отново на президента да организира важните местни избори. Партиите вече са се подготвили да приключат твърде дългото еднолично управление на президента. А и самият той като че ли вече не иска толкова власт. 

- Фотофиниш и неизвестен победител до края - това ли ще е основната интрига на изборите на 2 април?

- Интригата не е толкова в това кой ще е първи от двете големи коалиции, а дали и колко от малките партии ще влязат, защото те са ключът към работещо мнозинство в следващия парламент. Колкото са по-малко партиите, толкова по-вероятно е да има паритет между двата основни лагера, като изключим „Възраждане“, което не е към нито един от тях. 

Ако в 49-ия парламент влязат само пет партии, като изключим  „Възраждане“, останалите 4 се делят долу-горе на две половини, на които няма да им стигнат депутатите, за да задържат мнозинство и да съставят кабинет. Необходимо е да има още една или две малки, за да се оформи мнозинство.

Ако влезе "Български възход", по-вероятно ще е да се направи мнозинство около ГЕРБ. Ако влезе "Левицата", по-вероятно е мнозинството да е с БСП и ПП. Но това са сметки, които до последния момент няма да са ясни.

Не знаем и каква ще е играта на големите партии. Ако те си гледат интереса, биха помогнали на някои от по-малките да влязат, за да могат да съставят правителство с тяхна помощ.

- Коя от двете коалиции все пак има по-голям шанс да е първа сила?

- Всички проучвания досега показват, че и ГЕРБ-СДС, и ПП-ДБ могат да бъдат първи с абсолютна еднаква вероятност. Силите са много изравнени, но при самото гласуване са важни доста фактори, като мобилизацията. В момента например е някак престижно и при анкетите избирателите казват, че ще гласуват за ПП, без да са убедени, че наистина ще го направят. Винаги има скрит вот за ДПС в Турция, тъй като проучванията не включват гласуващите извън страната. Електоратът на ГЕРБ е по-мобилизиран, имат и изградени структури из страната. Но е ясно и че основната електорална тежест на ПП е в София.

В момента не е възможно да се предвиди кой ще е пръв.

По-вероятно е обаче работещо мнозинство да се формира около ГЕРБ, защото ПП сами се поставиха в изолация. Очертаха граници между себе си и останалите ​- никога с ДПС, никога с „Възраждане“, никога с ГЕРБ, никога с ИТН. Единствената опция им остава БСП, но предвид малкия дял от гласовете и мандатите, които социалистическата партия ще вземе, с нея ПП няма да успеят заедно да  сглобят мнозинство.   

Ако  успее да влезе "Левицата",  където има субекти като Мая Манолова, Татяна Дончева, които преди партнираха с ДБ и "Промяната", евентуално може да се мисли за мнозинство.  

Ако никоя от малките партии не влезе, ситуацията ще е като тази през 2013 г., когато имаше пълен паритет между четири партии в парламента. А това води до блокиране на възможността да се постигат мнозинства в парламента.

- Чуват се гласове, че най-вероятна формула за съставяне на редовен кабинет би била от експерти на базата на евро-атлантическа коалиция. Имало много силен натиск отвън това да се случи. Споделяте ли тази теза?

- Много колеги говорят това, но е по-скоро в сферата на пожеланията евентуална коалиция между ПП и ГЕРБ и постигане на стабилно мнозинство, което няма да зависи от малки, фрагментарни интереси, от лобистки натиск на отделните депутати, ще има ясно политическо лидерство в лицето на двете големи партии и ще се ангажира с Украйна много по-категорично, да предприеме стъпки по отношение на по-плътната европейска интеграция с Шенген, еврозоната. 

От гледна точка на държавния национален интерес сигурно това е най-добрият вариант. Едно е обаче националният интерес, друго са сметките на партийните централи. Не виждам как ПП, независимо дали с ДБ, или без нея, ще се ангажира с нещо подобно, тъй като особено "Промяната" изграждат цялата си идентичност на базата на анти ГЕРБ говорене. 

А предвид факта, че за ПП е изключително важно да спечелят големите центрове София, Пловдив на местните избори наесен, влизането в договорка с ГЕРБ би било изключително вредно.  

Такъв ход допълнително ще ги ощети и ще ги отдалечи много от почти сигурната към момента победа в София. А те са партия, представена почти изключително там. Но София тежи в електорално отношение само една трета в страната, което е недостатъчно ПП да са национална партия при липса на структури и присъствие извън столицата, Пловдив и Варна в по-малка степен.       

При ГЕРБ има лека разлика - гласоподавателите са една идея по-праволинейни, по-безкритични към партийното лидерство и няма да оттеглят подкрепата си, ако партията влезе в такъв тип договорка с ПП.  

При всички положения евентуален редовен кабинет, независимо как ще бъде наречен, няма да има ясна партийна принадлежност, без изявени партийни функционери от големите партии. 

Това ще направи възможно събиране на подкрепа за такъв кабинет, без да се сключва формално коалиционно споразумение, което ще е твърде проблемно, предвид много изостреното партийно противопоставяне. 

- След тази вяла кампания и умората от серия избори неизбежна ли е ниската избирателна активност? 

- Много хора твърдят, че ще е ниска. Според мен активността ще се качи малко спрямо предните избори, възможно е да стигне докъм 3 милиона, което е нормална избирателна активност. Април е много нормално време за избори. И премахването на изкуствения ограничаващ фактор от 100% машинно гласуване може да върне пред урните няколкостотин хиляди души, неучаствали в предишни избори.     

- Ще има ли интрига за третата позиция? Има ли шанс „Възраждане“ да измести ДПС? 

- Малко вероятно е. „Възраждане“ винаги са имали електорален таван от 280 000 гласа, колкото са били гласовете за патриотичните формации през годините, като или се пръскат между няколко партии, или се събират в една, както беше през 2005 г. с "Атака". После се разпределиха, сега пак са събрани във „Възраждане“. Има хора, които подкрепят Костадинов, но няма да гласуват за него, тъй като ги плаши реализацията на тезите му.

- Колко може да падне този път БСП, която има конкурент в лицето на "Левицата"? 

- БСП имат конкурент, но там се гласува за партийните другари, независимо какви грешки правят. Не ми се струва вероятно при БСП да има голям отлив на гласове. А и те вече стигнаха дъно ​- 200 000 гласа. Разбира се, има цели областни организации - Перник, Русе, където заради конфликт с лидера Корнелия Нинова вероятно ще има по-слабо представяне на партията. 

- Коя от малките партии все пак е с реални шансове за парламентарно присъствие? 

-  При тях до последно ще има интрига, както винаги. С шансове са "Левицата", "Български възход" и "Има такъв народ". При малките партии може да се мисли и за вариант инженеринг на големите. Ако например ДПС или ГЕРБ подкрепят с 1 процент от гласовете ИТН, ще утилизират още 3 процента, които биха се загубили, ако са взети от партии, останала под чертата. 

Ако обаче ИТН получат 30-40 000 гласа и влязат с 4 процента, те ще имат парламентарна група от 10 депутати. Това променя ситуацията в парламента. А такъв тип инженерство с малки партии се прави най-лесно, защото могат относително без проблем да се контролират 20-30 000 гласа тук-там и да се произведе резултат в някаква посока. 

- Колко честни ще са тези избори? Спекулативно ли е да се очакват манипулации с хартиените бюлетини?

-  Корпоративният вот се случва извън изборните помещения. А стигматизацията на хартиеното гласуване като едва ли не извор на манипулации си е запазена марка на президента и на неговата администрация, които са адвокати на изцяло машинното гласуване.

Но извън лесната администрация на изборния процес и по-малкото грешки, допускани при 100 процента машинно гласуване, няма по-радикална промяна в контролирания и купения вот.

Доц. Стойчо Стойчев е завършил политология в Централния европейски университет в Будапеща. Преподава „Анализ на политически риск“ в Катедра „Политология“ на Софийския университет. Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ). Изследванията му са в областта на политическия риск, корупцията, организираната и битовата престъпност.