Д.и.н. инж. Кирил Драганов е експерт в транспорта и логистиката. Има публикации в български и международни специализирани издания, където прави анализи и публикува доклади. Привърженик е на развитието на трансевропейските транспортни коридори (TEN-T). С него разговаряме по някои от горещите транспортни проблеми в Пловдив.
- Г-н Драганов, НКЖИ обяви плановете си да вдигне естакадата Пловдив-Филипово и това предизвика недоволство сред граждани и експерти. Как оценявате този проект?
- През известен период от време Община Пловдив ни напомня за принципните проекти - важни за града, но оставени във фризера. Те ни ги показват няколко пъти годишно, за да си помечтаем, че Пловдив ще има уредена транспортна политика със съвременен генерален план за организация на движението, с транзитен маршрут за тежкотоварни автомобили, с работеща информационна и билетна система. Разбира се, и нещо толкова необходимо - като крайградска железница.
- Какви проблеми може да реши тази железница?
- Днес цяла Европа използва в градовете си един успешен модел за крайградска железница. Тя обхваща всички страни на транспорта с отделните му ключови компоненти, а те са: крайградска железница, интермодални терминали и електрифициран градски транспорт. Всички те използват електричество, генериращо 0% вредни емисии и предоставящо възможност за един по-екологичен, по-тих и по-модерен европейски град. Това е бъдещето - ако искаме да бъдем част от глобалната мисъл за намаляване на вредното въздействие върху околната среда, да имаме добавена стойност на услугата и принос за по-доброто бъдеще на света.
Развивайки своя железопътен транспорт, ще решим много проблеми: задръстванията, катастрофите, шума, замърсяването, разбира се, и намаляване на въглеродния отпечатък в града. Разбира се, аз уважавам колегите експерти с тяхното мнение, че не е необходима, но виждам (от личен опит) как се случват тези неща дори само в Европа.
- Да, но живеещите край бул. "Копривщица" са притеснени от височината на естакадата и нейната близост до жилищните блокове и кооперации!
- Виждам, че назрява общото мнение, че естакадата ще пречи на гледките на хората, живеещи от южната страна на реката (по бул. „Копривщица“). Аз обаче бих искал да попитам: По-добре ли е сега, уважаеми?
По-добре ли е цялата западна част на Пловдив да не може да се придвижва от и до домовете си? По-добре ли е да не прекарвате време с децата си, а просто да висите в трафика?
Оттатък линията (нескромно бих я нарекъл "линията Мажино” за пловдивчани, по аналогия с френския отбранителен вал на границата с Германия, построена по идея на военния министър Пол Мажино в края на 20-те години на миналия век - б.р.) живеят и работят над 100 000 души в града и малките населени места в тази част около Пловдив. И по подобие на "Мажино" тя е непревземаема по пътя към дома.
Така че същественият въпрос е заслужават ли пловдивчани да живеят и да се придвижват свободно и с достойнство в хилядолетния ни град? Град с една от най-дългите пешеходни улици в Европа, град, дал много за изграждането и поддържането на Тракийския златоносен път, Южния път на коприната, Четвъртия Кръстоносен поход и много други!
Аз няма да убеждавам отново колко е важен проектът “Крайградска железница”, но бих искал да напомня важната работа, която пропускат от градската управа по отношение на този (и не само) проект.
- Защо в Пловдив всеки нов проект първо се приема с отрицание?
- Да, матрицата на отричане се повтаря, точно като в проекта за пробива под кръговото на Водната палата. Никаква информираност, никакъв диалог, никаква разяснителна кампания, просто плашещата тишина на отчаянието от безсилието на Общината. Винаги съм се питал как успяват градове - далеч по-малки от Пловдив - да имат различни типове транспорт? Бремен в Германия например притежава трамвай, крайградска железница, автобусен транспорт и всичко е обединено в един транспортен клъстър (гарата на града), където без никакво усилие и познания по немски език успяваш да се ориентираш какъв вид транспорт ти трябва. Опитайте да направите това в Пловдив на български език! Предизвиквам ви!
Градската управа пропуска най-важното, а именно диалога с гражданите, същите тези граждани, които чакат пред урните да гласуват. И ако тогава има предизборни кампании, питам, защо няма сега, когато така необходимите проекти трябва да се обосноват и обяснят на гражданите?
- Нека завършим този разговор с въпроса какви ще са реалните ползи от градската железница?
- Чрез проекта за крайградска железница ще се подобри не един показател в града ни, ще се подобри свързаността на не един квартал, а на целия град. Подобни проекти носят в себе си положителната промяна в живота на пловдивчани.
В заключение мога да кажа, че градската управа не трябва да се страхува от диалога със своите граждани, а трябва да го търси по всевъзможни начини. И по примера на обичаната от мнозина Франсоаз Долто ще кажа: „Всичко е език, уважаеми господа общинари, всичко е език!“.