Експертът Светослав Стоев: Държавата спешно трябва да преквалифицира 80 хиляди души

Светослав Стоев е експерт по човешките ресурси, който работи близо 10 години в една от най-големите агенции за подбор на персонал в страната. В момента е част от McKinsey & Company - най-голямата компания за секторни анализи и управленско консултиране в света. 

- Г-н Стоев, каква е прогнозата Ви за пазара на труда у нас през следващите 10 години?  

-Прогнозата зависи от няколко ключови фактора, включително демографските тенденции, автоматизацията, развитието на индустриите и икономическите политики. България ще продължи да губи население заради ниската раждаемост и емиграцията. Очаква се работоспособното население (15-64 години) да намалява, което ще доведе до недостиг на кадри в ключови сектори. Компаниите ще трябва да компенсират този недостиг чрез повишена автоматизация, дигитализация и внос на работна ръка от трети страни. 

- Демографията ли е най-сериозният проблем, пред който сме изправени?

-  Според прогнозите на Европейската комисия безработицата в България се очаква да бъде около 4% през 2025 г. Ако тази тенденция на намаляване продължи, до 2035 г. безработицата може да достигне около 3,5%. При работна сила от приблизително 2,6 милиона души след 10 години, това би означавало около 90 000 безработни в страната, което на пръв поглед изглежда като положителна тенденция. За този период обаче ще загубим близо 400 хил. души, а това за пазар на труда като родния значи остър недостиг на кадри във всички сектори на икономиката и невиждана досега криза на работна ръка.

Демографската криза не е единственият проблем. Сериозна роля играят и емиграцията на хора в трудова възраст, както и несъответствието между образователната система и нуждите на бизнеса. Над 1 милион българи са напуснали страната през последните 30 години и ако допреди 5-10 години говорихме за изтичане на мозъци, то вече това се явява проблем и при нискоквалифицирания труд. Икономиката ни вече страда от липсата не само ​на инженери, но и на работници. 

- Как се противодейства на тези процеси и изобщо можем ли да обърнем тенденцията? 

- Спешно трябва да се преосмисли цялостната картина на образованието, тъй като в момента висшите училища бълват огромно количество юристи, маркетолози и икономисти, за които просто няма достатъчно позиции, а в инженерните специалности приемът продължава да се свива, въпреки увеличаващото се търсене на пазара на труда. Опасявам се обаче, че вече е късно за подобна трансформация, тъй като, за да даде резултат на реалния пазар на труда, трябва да минат най-малко 10 години. 

- Не съвпада ли някак застрашително рамката на подобна мярка с прогнозата, че около 2035 г. ще имаме невиждан дефицит на работна ръка? 

- Точно така. Но това е структурната реформа, която е задължителна, за да обърнем тенденцията. За да спасим пазара на труда в близките години, ни остава само един вариант, който макар и труден, не е невъзможен - масова преквалификация и много по-активна роля на бюрата по труда в целия процес по търсене и предлагане на труд. Ако политиците ги е грижа за държавата, Министерството на труда и социалната политика заедно с колегите им от финансовото и икономическото ведомство ще разработят в спешен порядък програма, която в рамките няколко години да преквалифицира или обучи най-малко 80 хил. души. Като тук не говорим за проформи като "дигитални умения" и западен език, а целево обучение и добиване на нужни умения и квалификация точно за позициите на пазара на труда, в които се наблюдава недостиг.  

В Полша са направили нещо подобно в периода 2017-2022 година и близо 120 хил. души са преквалифицирани директно според нуждите на бизнеса, а държавата и работодателите са гарантирали заплати и места за всички тях. Не е невъзможно да се направи в България, но е въпрос на държавна политика и най-вече на воля, тъй като това е мярка, която има голям шанс да бъде започната от едно правителство, което да направи разходите по нея, а плодовете да останат за наследниците му, което, както разбирате, е крайно непопулярен ход за почти всички политици. 

Бюрото по труда също трябва да бъде много по-активна страна, защото към момента там имаме не повече от 9 хил. обявени позиции, докато в най-големите сайтове за обяви за работа са посочени като вакантни поне 25 хиляди възможности. Това значи, че или бизнесът, или работниците, или дори двете страни не виждат държавната структура като надежден вариант за посредник в процеса по наемане на работа.  

- Ако всички тези стъпки на пазара на труда не се случат, какво ни чака? 

- Трудно е да сме сигурни, но българският пазар на труда през следващото десетилетие ще премине през сериозни трансформации, без значение дали искаме, или не. Важно е да кажем, че прогнозите за дупката в недостига на кадри не отчитат редица външни фактори и всички прогнози, които правим, не отчитат най-важния - технологичния процес и автоматизацията. Сектори като производство, транспорт и логистика ще бъдат силно засегнати от тези процеси, което ще намали нуждата от нискоквалифициран труд. 

Например при логистиката вече наблюдаваме тези процеси и мисля, че всеки читател, ако се замисли - ще види, че очевидно браншът се трансформира. Допреди 5 години логистичните и куриерските услуги за гражданите ставаха предимно чрез човешки посредник, докато в момента имаме истински бум на самообслужването - и при изпращане, и при приемане. Данните показват, че предлагането на работа в този сектор само през миналата година се е свило с близо 12 на сто за година. Дори и в логистиката на международно ниво машините и изкуственият интелект заменят вече много функции, които доскоро се вършеха от хора.