Емил Нешев, шеф на ПСС: Нашите спасители вадят трупове, но до шестия ден има шанс за оцелели

Емил Нешев, шеф на Планинската спасителна служба, има адски много задачи не само заради зимния сезон. ПСС изпрати светкавично отряд с кучета до разрушените от земетресението райони в Турция. Той обаче отдели кратко време за „Марица“, за да разкаже за работата на екипа си в центъра на ужаса. Специалистът с над 25 години опит говори малко преди родните специалисти все пак да помогнат при намирането на жена с признаци на живот пд една от сградите.

.......................................

- Сградите са станали като палачинкова торта от бетон, плочите са се нанизали една върху друга и са премазали хората

- Кучетата са най-полезни, но след петия ден се преуморяват 

- Най-ударените места в Сирия са във владение на бунтовниците, а там не е ясно как се влиза и излиза 

. ------------------------------

- Г-н Нешев, какви са последните новини за нашите спасителни екипи в разрушените места на Турция? 

- Нашите спасители са здрави. Работят интензивно, но към момента не успяват да открият живи под развалините. От вчера вече са в Антакия. 

- Какво казват за този град, който е близо 150 000 жители?

- Написаха ми кратко: „Тук е пълен ужас! Пълна катастрофа“! Това бяха кратките и ясни думи на колегата, който ръководи групата. 

- Да разбирам, че откриват само трупове под руините до този момент?

- Точно така и това допълнително действа потискащо, защото са отишли да спасяват човешки живот, а не могат да намерят жив под руините.

- Екипът ни е с обучени кучета, те също ли не откриват живи?

- Да, с обучени кучета е екипът ни, затова заминаха. Но живи не намират.

- Четох, критични за евентуалните оцелели са първите 48 часа, които, така или иначе, минаха отдавна. Говоря от гледна точка на това, че всяка минута е важна.

- Все още има информация, че оттук-оттам излиза по някой жив с повече късмет. Затова и нашият екип прави усилие. 

- Кой координира работата на чуждестранните екипи, които са дошли да помагат?

- Една независима организация - UCC, която е различна от турските органи. Специално ние работим с нея. Местните също правят организация.

- Нашите спасители оборудвани ли са с всичко за пребиваване - палатки, генератори, храна? Или разчитат и на местна логистика?

- Осигурени са за абсолютно автономно пребиваване в рамките на тези 5 до 6 дни. 

- След това няма смисъл или?

- Просто няма никакъв смисъл да се борим с времето след това.

- Кое е най-сложното при подобна  спасителната дейност - откриване ли, разчистване, изваждане?

- Най-тежкото са пораженията. Просто са брутални. Земетресението е било относително плитко ​- на 10-15 километра дълбочина. При тази сила предимно вертикалните трусове са предизвикали нанизване на всички плочи на сградите една върху друга, смазвайки всичко по пътя ​си. Това не дава огромни шансове на хората вътре. Сградите не са паднали настрани, а точно като кулите близнаци в Ню Йорк през 2001 година.

Нашите хора там го оприличават на палачинкова торта, но от бетон - всичко се е събрало в едно. Шансът да намериш там жив е минимален, но го има. Затова и момчетата ни хвърлят всички сили. И ще го правят целия петък (днес - б.р.), за да пътуват през нощта към Адана за обратния полет в събота. 

- Има ли достатъчно лекари на място? 

- Мога да говоря само за нашата група. Ние имаме медик хирург, оборудван с всичко необходимо, като идеята е да бъде готов да окаже помощ предимно на спасителите. Разбира се, ако се наложи да помогне на пострадал, със сигурност ще го направи. Други подробности не знам, защото се чуваме един път на ден и гледаме разговорът ни да е максимално кратък и стегнат, по чисто оперативни неща. 

-  По колко часа може да работи един спасител, по тъмно извършват ли се някакви действия? 

- Ще ви дам пример. Българската група на ПСС пристигна в Антакия в сряда вечерта, работи до 3-3,30 през нощта, после са опънали лагера до 4,00 и са легнали да дремнат. От сутринта пак работят.  Всичко е относително, защото най-важни са кучетата. Ако те се преуморят и спрат да реагират, трябва да им дадеш почивка. Използваш и ти да отдъхнеш, за да излезеш веднага на терен.

- Четох, че кучетата губят обоняние след определени часове и трябва да ги спреш? 

- Имат своя лимит, така е. После си има специални методи за възстановяване. Те са супер полезни, но в някакви граници, и те са, грубо казано, 5 дни. После кучетата се уморяват, губят мотивация и няма смисъл от тях. 

- Колко родни кучета са в разрушените райони?

- 5 кучета с 12 спасители. Имайте предвид, че един екип се състои от куче, водач и помощник. Освен тях има ръководител на групата и медик.

- Какво точно правят нашите екипи - трябва да се промушват между останките от падналите сгради и да търсят оцелели?

- Не, не влизат вътре. Работата им, най-общо казано, е да маркират място, където може да има нещо. Тоест да дадем локация, на която трябва да се копае. Българският екип там не разполага с техника за изравяне и разчистване.  Там вече са нужни тежки машини, специализирано оборудване.  Чужди държави са вкарали такива екипи, България няма тази възможност.

- Имаме ли екипи в Сирия, където се и стреля, за капак, ако се доверяваме на някои информации? 

- На ПСС - не. Доколкото знам, най-ударените места в Сирия са във владение на бунтовниците. Как се влиза, как се излиза от тези територии, нямам идея.

- Последно да попитам има ли драми по родните планини към момента?

- Не, в момента няма драми, но съществува лавинна опасност, докато не се нормализира снежната покривка. Надяваме се на разума на хората - да не се набутват там, където не трябва. Ниските температури правят така, че стабилизацията на снежната покривка става по-бавно. Ако започне затопляне, тя по-бързо ще се слегне и ще се успокоят нещата. Към момента времето не дава възможност и лавинната опасност е налице. Но ПСС има екипи на терен, всичко се движи по график. Към Турция заминаха само 12 от общо почти 530 планински спасители. Всички останали са по планините. Няма драма.

- Разбира се, че трябва да помогнем. Един жив да извадят момчетата ни, имало е смисъл.

- Кръстим се за това! Дано имат късмет, но за съжаление, дотук не е такъв случаят. Ужасът е пълен.