ЕС смяташе, че разполага с нов план за миграцията, но лидерите го определиха като недостатъчен

Лидерите от Европейския съюз използваха срещата си на върха за намиране на начин да превърнат блока в по-негостоприемно направление за мигрантите и кандидатите за убежище с оглед на рязкото нарастване в последно време на подкрепата за крайнодесните политици, подклаждащи обществени настроения против чужденците, предаде Асошиейтед прес.

Още преди откриването на днешните заседания държавните и правителствените ръководители на страните от Съюза вече бяха започнали да обсъждат различни планове и инициативи за ускоряване на репатрирането на нежеланите мигранти и на процеса по разглеждане на молбите за убежище чрез изнасянето на тези процедури извън пределите на трети страни извън ЕС. Целта е реализирането на идеята за така наречената Крепост Европа (Fortress Europe), или превръщането на континента в недостъпна или трудно достъпна дестинация за нелегалните имигранти.

"Свидетели сме на промяна в европейските нагласи", каза нидерландският министър-председател Дик Схоф, който оглавява правителство, доминирано от партията на крайнодесния политик Герт Вилдерс.

Датският премиер Мете Фредериксен каза, че досега повдигането на подобни въпроси е оставало като глас в пустиня, но сега по думите ѝ има много страни, които работят съвместно по темата.

"Много от европейцитe са уморени от това да помагаме на хора, които идват от други места и извършват престъпления. Някои от тях са ридикализирани", каза тя. "Нещата не може да продължават постарому. Има предел на това на колко хора можем да помогнем."

Тонът на дабатите е различен от този през 2015 г., когато ЕС беше изправен пред миграционна криза. Тогава повече от милион мигранти и бежанци, идващи основно от Близкия изток и Афганистан, потърсиха закрила и помощ в Европа, а германският канцлер Ангела Меркел, водещият по онова време политик в Европа, стана известна с фразата "Ще се справим".

Но сега евролидерите искат да овладеят тези процеси и още повече да запечатат границите си, съгласявайки се с инацитиви, които само допреди няколко години биха изглеждали еретично.

През последните седмици Полша обяви, че иска временно да замрази правото на убежище, Италия откри два приемни центъра за обработка на молбите на мигранти извън границите си, в Албания, а Германия върна граничните проверки - все мерки, чийто дух е сходен.

Настрани от тези процеси не останаха и европейските институции, които лансираха план, който да уеднакви подхода на 27-те в справянето с незаконната миграция. Замисълът е да се въведат правила, уреждащи всички въпроси, като се започне от проверките на влезлите без разрешение на територията на ЕС чужденци и се стигне до процедурите за оценка дали даденото лице има право да остане или подлежи на депортация.

Предвиден е и механизъм за по-равномерно разпределяне на бремето от миграцията, на който обаче се противопоставят Полша и Унгария.

Но при крайнодясната вълна, заляла ЕС на изборите за Европейски парламент през юни и на последвалите регионални и национални избори в Германия и Австрия, миграцията остава горещ въпрос за лидерите.

За 2023 г. в Европа са пристигнали законно около 3,5 милиона мигранти, докато незаконно на територията на ЕС са пребивавали около милион.

Германският канцлер Олаф Шолц, който също е притиснат в политически план от възхода на популистки и крайнодесни партии, определи като "голям успех" новата система за представяне на убежище в Евросъюза и призова тя да бъде "въведена във всички европейски страни". По думите му мерките, въведени от отделни държавни като граничните проверки по германските граници, също са довели "до чувствително намаляване на незаконната миграция".

Той настоя, че "не всеки може да идва" и добави, че редуцирането на потоците от нелегални мигранти е необходима предпоставка за "отвореността, от която се нуждаем".

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен също подчерта това в необичайно подробно писмо, изпратено от нея до лидерите преди срещата в Брюксел, в което посочи, че "няма място за безгрижие" и призова част от плана, който се предвижда да влезе в сила през 2026 г. да бъдат възприети дори още по-рано.

Фон дер Лайен се отнася положително и към "иновативни" по думите ѝ проекти като откриването от Италия на изнесени мигрантски центрове в Албания. "Можем да извлечем поуки и от този практически опит", написа Фон дер Лайен.

Правителството в Нидерландия например оглежда Уганда като вариант за място за "аутсорсинг" на процедурите по обработка на документите на мигрантите.

Внимание привлича и намерението на полския премиер Доналд Туск да представи на срещата плана си за замразяване правото на убежище, което е едно от основните човешки права, учредени в Европа след Втората световна война.

Полша обвинява Русия и Беларус в организиране на незаконен трафик на мигранти от Близкия изток и Африка към границите ѝ с цел да дестабилизират източната периферия на Евросъюза. Според Туск това е част от хибридната война, която Москва води срещу Запада на фона на продължаващата вече близо три години нейна пълномащабната инвазия в Украйна.

Макар и Туск да беше разкритикуван от някои правозащитни организации, други показаха разбиране към съображенията на Полша.

Страните от ЕС обаче като цяло от години са дълбоко разделени по въпроса как да се действа спрямо мигрантите, които пристигат незаконно в блока, и за това как да се разпредели по-равномерно товарът от миграционния наплив, което прави малко вероятно от днешната среща да произтекат някакви решителни действия, отбелязва Асошиейтед прес.

Източник: БТА