Етиен Леви, певец, депутат от партия "Величие": България е моята малка империя

Гаранция за успеха ми на сцената е била комбинацията от отговорност, лоялност и дисциплина. На това ще заложа и в политиката                    

Бил съм примамлив обект за ДС като център на популярната група "Трик". Имах две срещи с човек от службите, на когото обясних: От всяко дърво свирка не става! 

Творческа биография не се прави лесно, отнема години. Ако някой си мисли, че с две песнички и с два смачкани клипа може да се стане звезда, жестоко се лъже 

Етиен  Леви е популярен певец и музикален педагог. Почетен професор на НБУ. Завършил консерватория със специалност “Естрадно пеене” и втора специалност - "Пиано". Солист на вокална група „Трик“. Участвал е в многобройни забавни програми, сред които  шоу „Невада“, както и в шоуто на Тодор Колев „Как ще ги стигнем... американците“.От 1998 г. е преподавател в Националната музикална академия, а от 2000 г. -  в НБУ. Бил е  музикален педагог на световния музикален певчески формат „Мюзик Айдъл“. През  2009 г. е участник в световния денс формат „Денсинг Старс 2“. През 2011 г. е вокалният педагог на световния музикален формат „X Фактор“. От 2011 г. е вокален педагог на формата „Като две капки вода".

Носител на  трета награда на конкурс на "Евровизия" за изпълнители в  град Кноке, Белгия. Печели първа награда на  конкурса „Мелодия на годината” през 1986 г. и втора награда  на „Златният Орфей” през 1998 г. в конкурса за авторска песен  с „Приказен свят“. Председател и жури в много конкурси за млади таланти. На 9 юни Етиен Леви е избран за депутат от партия "Величие".

- Проф. Леви, как артистична душа като Вас реши да прескочи в хлъзгавото поле на политиката?

- Обяснението е просто. Колеги сме с г-н Николай Марков в Нов български университет, където аз съм част от Департамент "Музика" от 24 години, а той е преподавател по национална сигурност.

Допада ми ясният и точен начин на изразяване, разбираем за хората. Имахме няколко срещи още миналата година, а преди около два месеца той ме покани на представяне на проекта "Величие". Хареса ми каузата за чистотата на България - не само на въздуха, водите, почвата, на но най-вече за чисти взаимоотношения между хората, които са все по-дефицитни.

Преди да приема поканата да стана част от кандидатдепутатската листа на партията, обясних, че няма да отстъпя от мой принцип - няма да робувам нито на Източна империя, нито на Западна империя, нито на Средноевропейска империя. Моята империя, макар и малка, се нарича България, и ще й остана верен.

Наясно съм, че някои наричат партия "Величие" проруска, други я обявяват за проамерикански проект, трети пък я наричат националистическа и популистка. А тя е просто пробългарска партия, която иска да съхрани традициите, да възвеличи и да издигне България и българските граждани, така че да не сме последни в Европа, да не гледат на нас като на васали. Това е недопустимо!

„Величие“ поддържа ЕС, но като съюз от държави със собствена идентичност, със задължителен консенсус при вземане на решения. А не да ни заповядват и ние да седим като болонка, която е изпълнила номер си и й> дават наградка. Няма да чакаме награда!

България е моята родина и искам тя да е страна на високо европейско ниво, да е фактор, с който се съобразяват, а българските граждани да бъдат третирани като уважавани европейци. Трябва не само да имаме закони, но да ги спазваме, не да са като врата в пустинята, всеки да може да ги заобиколи, както се случва у нас. 

Именно затова се съгласих да вляза в политиката - за да мога да дам приноса си за реализацията на тази кауза. Давам си сметка с каква огромна отговорност са ни натоварили българите, изпращайки ни в парламента, за да решаваме важните за тях проблеми. Гаранция за успех на сцената и в преподавателската ми дейност е била комбинацията от отговорност, лоялност и професионална дисциплина. На това ще заложа и в политиката.     

- Не се ли опасявате за имиджа си на уважаван изпълнител и музикален педагог?

- О, много приятели ми казаха: Какво направи! Как можа! Имаше такъв прекрасен имидж, а изведнъж ще искат да те изкарат мръсник, сътрудник и доносник на Държавна сигурност! Защо  ти трябваше!?

Съвестта ми е чиста. Убеден съм, че предизвикателството, което поех, е шанс да лъснат кирливите ризи и милиционерските похвати от онова време. Подал съм заявление за пълен набор от документи, които искам да покажа и да извадя истината.

Много са хората, пострадали от опити за вербуване, една от мерките по време на комунизма да притискат хора и от аристократични семейства преди 1944 г. Така се случи и с мен.

Бил съм твърде примамлив обект за ДС като център на популярната група "Трик". Имах две срещи с човек от службите, на когото обясних: От всяко дърво свирка не става! Имам предци царски офицери, пролели кръвта си за родината, и няма как да продам и да предам рода си. Няма как човек от старо буржоазно семейство като мене да стане ухо!

Припомних, че още при влизането ми в казармата бях тълкуван като потенциален враг на родината - във военната ми книжка бях пренасочен от парашутен полк към Строителни войски. Десантните войски са секретни и нямаше как да пуснат там Етиен Херцел Леви с роднини в Израел и леля в Западна Германия. И през цялото време на престоя ми в казармата съм бил следен от Военното контраразузнаване, ВКР, дали контактувам с роднините ми на Запад, дали не получавам от тях долари, марки, дефицитните тогава шоколади.

Нямаше с какво да ме съблазни - ние излизахме в чужбина на конкурси и концерти и навсякъде сме представяли достойно родината ни България като хора и професионалисти музиканти. Винаги сме се връщали с награди. 

Наскоро ми обясниха, че има два вида досиета - лично и работно. В личното вербуващият офицер може да напише в него каквото си поиска, за да се представи добре пред началниците си. Работното досие е това, което показва, че човекът доброволно се е съгласил да сътрудничи, подписал е документи, че е съгласен да е агент и доносник на ДС, съгласен е с дадения псевдоним и включва поне няколко доноса. За мен не могат да извадят такова работно досие, просто то не съществува. Иначе нямаше да има надпис "Прекратява се!" на преписката. Така че съвестта ми е чиста. 

- На кои каузи ще се посветите Вие като депутат?

-  Естествено, ще искам да се занимавам с неща, свързани с духовността - с култура, изкуства, с вероизповеданията, все неща, които са ми близки, присърце. Но е още твърде рано, за да кажа нещо съвсем конкретно. А и не съм от хората, които се изхвърлят. Въпреки моята разпознаваемост, съм скромен човек, никога не съм изтъквал себе си.

- Ако използваме аналогията с емблематичната песен на група "Трик", какво Ви казва шестото чувство - успешен ли ще бъде 50-ият парламент? Ще има ли кабинет?

- За мен са много важни чистите човешки взаимоотношения. Ако има нормален диалог, без обиди и надменност, той ще трябва да се случи между лидерите на партиите, които да седнат на масата и да поставят нещата открито. Шестото ми чувство говори, че трябва политиците да направят най-сетне това, което е важно за успеха на България и за самочувствието на българите.

За разлика от политиците, даващи на хората голи обещания, които знаят, че няма да изпълнят, никой от нас не е обещавал на избирателите райска градина. Всичко трябва да се постига с труд, а не със схеми. Ние се превърнахме в схемаджийска държава, в която младите се научиха да живеят със схеми, вместо да работят и да са съзидателни. Това е много тревожно и трябва да направим всичко, за да го променим.  

35 години всеки си гледа канчето, своята партийна къщичка. Това трябва да престане. Хората трябва да са наясно на какъв хал сме, какво ни очаква и какво трябва да направим, за да издигнем името на България и на българина на полагащото им се място. Това е моята визия. 

- Имахте ли самочувствие на звезда? 

- Добре е един народ да има звезди, въпросът е как го чувстват самите изпълнители. Има хора, които са известни с това, че искат да са звезди - да ги забелязват, да се кипрят. Ние работехме в името на изкуството, не ни вълнуваше толкова известността.

Талантът трябва да се доказва, творческа биография не се прави лесно, отнема години. Ако някой си мисли, че с две песнички и с два смачкани клипа може да се стане звезда, жестоко се лъже. 

- По-трудно ли се става звезда днес? 

- Винаги е било трудно. Ние се наложихме на музикалната сцена с нов модел много трудно - имахме перипетии, забраняваха ни. Всички режисьори искаха да снимат с нас, защото правехме качествено шоу - с изпипани песни и атрактивна хореография. Но пенсионирани полковници в т.нар. отдел ОТК в телевизията се дразнеха от нашето „кълчотене“. За онова време мъж певец, който танцува и е изрусен, беше твърде провокативна комбинация. И започнаха да ни забраняват заради „американски движения с краката“ - специфичните походки от пантомима, които правех.

В началото композиторите не искаха да ни пишат песни, докато не се увериха, че не сме еднодневка, а сериозни изпълнители.

Битката да останеш на сцената, винаги е трудна. Сега също е трудно - ако не участваш в утвърден лейбъл, утвърден музикален формат или марка, ти е спукана работата, защото, за да пробиеш, ти трябват много пари. Затова съм убеден, че трябва да се помага на талантите, да им се даде шанс.

Бил съм пловдивчанин в предишния си живот

Пловдив, най-старият жив град в Европа, ми е любим. Казвам го убедено, въпреки че съм софиянец три поколения назад. Особено Старият град - имам чувството, че някога, в някой друг живот, съм бил роден там. Архитектурата, атмосферата така ме привличат, че дойда ли в Пловдив, задължително се разхождам по калдъръмените улички, сядам на кафе в "Алафрангите", в "Пълдин", в "Старата къща". Там има магия, която винаги ме зарежда духовно. Пловдивчани са изключителни, топли хора. Не е изключено да съм бил пловдивчанин в предишен живот.

За мен беше голям празник, когато сме имали концерти в Пловдив. Цяла седмица на Пловдивския панаир сме се чувствали като западни звезди, правехме ревюта за западни фирми.

Имам много приятели и състуденти пловдивчани. Пловдив е и един от големите инкубатори на музикалните таланти - има страхотни музиканти, певци, артисти, танцьори, във всяка област на изкуството. Имам и роднини в Пловдив по линия на брата на чешката ми прабаба Теофана Цалдар-Йосеф.

С група „Трик“ - към върха на „Евровизия“ и „Златният Орфей“

В сценичната си и преподавателска кариера Етиен Леви има изключителни постижения. С група “Трик” имат няколко творчески върха и са любимци на публиката. Продуцентът Стефан Широков и композиторът Найден Андреев създават „Трик“ като иновативна група, съставени от изпълнители с много таланти - на музиканти, певци, танцьори, артисти, импровизатори. И Леви, и партньорките му Румяна Георгиева и Снежана Петкова са типичният мюзикълен тип изпълнители, които предизвикват фурор сред публиката и успешно представят България на наши и международни конкурси. През 1984 г. се явяват в Рощок на конкурса “Песни за хората иморето”, където печелят втора на- града при жестока конкуренция на участници от 18 държави, само на точка след победителката Силвия от страната домакин - ГДР. През 1985 г. се представят много успешно в белгийския град Кноке в конкурса на “Евровизия” за изпълнители - те са първите българи, спечелили награда в този конкурс - трето място. Успех, който не е постигнал нито един български изпълнител досега. През 1986 г. групата печели конкурса “Мелодия на годината” с „Шесто чувство“.

Песента по музика на Найден Андреев и текст на Волен Николаев става хит и емблема на групата. През 2020 г. възстановява група “Трик” с името “Супертрик”.Леви е и талантлив композитор. През 1998 г. печели втора награда в конкурса “Златният Орфей” с песента „Приказен свят“, а през 1999 г. - първа награда на 30-ия юбилеен пролетен радиоконкурс с песента „Поглед към мама“. Проф. Леви с основание се гордее с преподавателската си дейност - бил е преподавател в На ционалната музикална академия, в Софийския университет, в Департамент “Музика” на Нов български университет преподава вече 24 години. Бил е председател и жури на много конкурси за млади таланти.Три сезона - през 2007, 2008 и 2009 г., е вокален педагог на популярния певчески формат „Мюзик Айдъл”. През 2009 г. е участник в „Денсинг старс 2“. През 2011 г. е вокален педагог на първия сезон на „Х Фактор” в България. Същата година е поканен за вокален педагог на артисти и певци във формата „Като две капки вода”, какъвто беше и в сезона на шоуто за 2024 .

Прадядото - герой от войните, прабабата - чешка музикантка

От предците си съм научен на ценности, от които да не отстъпвам, казва Етиен Леви. Наследник е на велики българи и се гордее с корените си.

Негов прадядо е подполковник Митрофан Пошев, герой в Балканската война, загинал през 1912 г. в битката при Селиолу. Завършил две военни академии - в Санкт Петербург и в Париж, произведен посмъртно в генерал. Негова дъщеря е майката на бабата на Етиен Леви. Баба Кинка Тенева е отгледала музиканта и  сестра му. Прабабата на Етиен - Теофана Цалдар, съпруга на храбрия офицер Пошев, е чехкиня. Идва в България по покана на цар Фердинанд след Освобождението и става един от първите преподаватели по музика у нас. Теофана е била красавица, свирила е във военния оркестър на цитра и остава като самарянка да помага на българския народ във войните. 

Михаил Тенев, брат на прадядото на Етиен Леви Константин Тенев, е бил министър на финансите. Двамата основават първото дружество „Розова долина“ в Казанлък. Изпращали са млади талантливи българи да учат в чужбина. Михаил Тенев, завършил математика в Швейцария, е човекът със заслуги за създаване на златния еталон на българския лев. Бил е участник в Освободителната война и преводач по време на сключването на Санстефанския мирен договор.