Евелина Славкова: Българинът е практичен - иска в ЕС и най-много харесва Германия

АКЦЕНТИ

- Най-тежкият удар е нарушеното доверие в изборния процес 

- Нормално е и опозиция да подкрепи бюджета, над 70 процента от хората са притеснени за парите на държавата  

- Не виждам политическа заявка в критиките на Радев, това е ролята му от първия мандат 

- Г-жо Славкова, от миналата седмица имаме тотално нова политическа ситуация. "Величие" е в парламента с 10 депутати. Мнозинството остава със 121 гласа или със 120, ако цитираме г-н Борисов, тъй като Деси Танева е болна поне още месец.

 - Поне два факта произлизат от казаното. Първо, присъствието на "Величие" прави парламента най-фрагментирания от 1990 г. насам - с 9 партии. По-тежкият момент е друг - вече официално нарушеното доверие на хората в  изборния процес. Иначе казано - потвърди се това, което българите си мислеха толкова години. При всичките тези многобройни избори последните години - в деня след вота се коментираха две неща: резултатите и ниската избирателна активност. Ето, хората не гласуват, но не само защото не виждат политическо представителство. А и защото е нарушено доверието им в изборния процес. И оттук нататък политиците, които са пряк консуматор на общественото доверие, ще трябва да положат неимоверни усилия, за да го върнат. Говоря и за доверие към всичките институции, които са ангажирани пряко в изборния процес. От целия казус в рамките на една седмица не стана ясно кой докъде носи отговорност. И това допълнително сваля доверието на хората. 

 - Г-н Бойко Борисов  каза - сега вече не може да се приеме бюджет без ДПС-НН. Това означава ли, че партията на Делян Пеевски е вече официално във властта?    

- Не смятам, че точно това се крие в думите на Борисов. Думите му бяха по-скоро в контекста на бюджета. Да, това не означава, че в бъдеще няма да се търси подкрепа на ДПС-НН, но и на друга политическа сила. Давам веднага пример с ключовата тема за еврозоната. Трябва да бъдат приети законодателни промени и тогава ще се търси широко мнозинство с тези партии, които са обявили подкрепата си за приемането ни в еврозоната. В случая ДПС-НН, но и ПП-ДБ. Плаващи мнозинства ще има, което ще прави още по-трудно съществуването на тази управленска конфигурация, която и без това беше трудно направена. Вече има количествено намаляване до 121 депутати - на ръба. Никой няма право да се разболее, да отсъства, когато се приема важно законодателство в Народното събрание. Но все пак мнозинството е в рамките на определението за такова. Няма съмнение, изключително трудна ситуация.

- Опитни депутати казват, че мнозинството започва реално от 130 депутати. Но г-н Пеевски заяви отново - докато работят за хората, ще ги подкрепям, което гарантира някаква стабилност в краткосрочен план? 

 - Важното е в краткосрочен план да се приеме бюджет на държавата, защото не може да се продължава по този начин. Социологията, а за мен мнението на хората е на първо място, показват, че над 70% са притеснени за финансите на държавата. И в този смисъл обществото трябва да бъде успокоено. Ето, държавата продължава да работи нормално, има си бюджет, виждат се приоритетите. Важно е за цялата политическа класа, не за една партия. Защото, когато има високи нива на притеснения, това не е добре нито за управляващи, нито за опозиция. Има и друг момент. Не смятам, че в момента някоя политическа партия иска избори в рамките на следващите 2-3 месеца. Особено в контекста на разговора ни за нарушеното доверие в изборния процес. Отварям една скоба - сега се очаква положителен конвергентен доклад за приемането на България в еврозоната. Това е от ключово значение за икономиката ни и ще има много положителен ефект, който няма да го усетим веднага, но впоследствие - да. Ще е безотговорно сега да се ходи на избори, затова и опозицията ще трябва да прояви разум. 

 - Доста упорита е политическата клюка, че ще се изчака влизането ни в еврозоната на 1 януари и да се отиде на избори през април-май, за да се използва актив​ът за партиите във властта. Едва ли някой си представя правителството да изкара 4 години? 

 - Всякакви клюки вървят заради нестабилността последните години. С избирането на едно правителство започваме да се питаме кога ще падне. Може би служебните изглеждаха по-дългосрочни като усещане сред хората. Не виждам голям актив за партиите специално от приемането ни в еврозоната, защото не цари особен ентусиазъм сред хората. Това се дължи на безхаберието на държавните институции, създало недоверие към приемането на еврото. И в съзнанието на хората се е формирала следната представа: ако сега хлябът струва един лев, той отдавна не е толкова, но говоря примерно - после ще струва 1 евро. Трудно ще се променят нагласите, затова политическата класа трябва да мисли сериозно и по този проблем. Да обяснят  правилно ползите за България от приемането в еврозоната. Не казвам да успиват, защото със сигурност има и минуси, които също трябва да се знаят. Хората са притеснени за личните финанси, за инфлация. Еврозоната още повече засилва техните тревоги. Разбираемо е. Затова трябва качествен разговор с обществото: какво България печели и какво губи. Нека го проведат държавни институции, експерти, но честно. 

 - По мое виждане, след известно кротване на президента Радев от вътрешния политически живот сега отново е на първа линия. Изявленията му за честност на изборния процес, за фалшификация пред студенти в Пловдив, после в Пазарджик се противопоставя категорично на управляващите. От своя страна, Бойко Борисов обвини "хората на Радев" в КС за ситуацията. 

 - Не мога да се ангажирам, че това е политическа заявка за участие, каквито шансове президентът имаше няколко. Просто и през първия, и през втория мандат президентът стана център на политическото говорене. Той няма как да излезе от тази своя роля да критикува. Но пък до този момент президентът не е отправил някакви упреци спрямо правителството. Може би защото си дава сметка, че болшинството все пак искаше някакъв редовен кабинет. Дори с цената на компромиса. Затова трудно разчитам последните изяви на Румен Радев като заявка "ако има избори, ще скоча". 

 - Но пък има генерално разминаване между него и премиера Желязков по отношение на геополитическата ориентация на България.   

 - Определено, но това не е политическа битка. Тези две посоки не са от вчера. Едната беше много по-изострена, в пълна подкрепа на Украйна, сега има смекчаване на тона. Но нападки няма. Двете линии вървят паралелно, без критики между Росен Желязков и Румен Радев. Те са по-скоро между президент и политически лидери в парламента. 

 - Промените в геополитически план след идването на Тръмп са ежеминутни буквално. Носят ли те промяна и в мнението на българина по основни теми като ЕС, НАТО, войната в Украйна, БРИКС? 

 - Точно в този момент сме на терен с проучване по въпросите на този геополитически блок. След идването на Тръмп определено българинът е на мнение, че трябва да се върви към края на войната в Украйна. Но това не означава, че е непременно с Русия. Категорично. Ще издам нещо - когато питаме българина коя държава най-много харесва, коя има най-висок рейтинг в неговите очи, това не е Русия. Дори одобрението <210> пада последните години. Това е Германия. И винаги е била Германия. 

 - Най-много българи изкарват хляба си в Германия, извън родината, разбира се.

 - И това вероятно е причина, но не само. На българина му харесва подредената държава. Ритъма на работа. Въобще, много трябва да се задълбочим по темата за традиционните връзки между българина и Германия. Но ще дам друг пример за високо одобрение - Япония. Там също имаме традиционни връзки, но много малко българи са посетили страната. Това не пречи да има високо одобрение. Ние се възхищаваме на добре подредени държави с ясни ценности, с култура. Това е положително, разбира се, дай боже и при нас да дойде. Независимо дали говорим за САЩ, Германия или Русия, българинът е практичен. И още нещо - на него му е трудно да си представи, че в 21. век умират хора в Украйна, една близо до нас държава. И от двете страни на фронта. Ако се върна в началото на въпроса ви - българинът не иска да излиза от Евросъюза. Да, спаднало е доверието в ЕС, но не в такава посока. Същото важи и за НАТО. Не, масовото мнение не е за излизане оттам. Останалото е политическо говорене. 

 - Явно българинът масово споделя мисълта на цар Борис Трети "Винаги с Германия, никога против Русия"? 

 - Това е  практичността.

Визитка

Евелина Славкова завършва "Социология“ и "Политически мениджмънт“ в Софийския университет.  Работила е в екипите на големи социологически агенции. Съосновател е на Изследователски център „Тренд“ през 2016 г.