Eвелина Славкова: Големият проблем е какво ще стане след кабинета "Габриел"

Евелина Славкова е представител на младото поколение социолози в България. Завършила е Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Съосновател на Изследователски център „Тренд”, член на Европейската асоциация за социални и маркетингови проучвания (ESOMAR). Експерт в сферата на  маркетингови и електорални  изследвания, политически, демоскопски и социални проучвания.

 ГЕРБ не биха се съгласили да продължи този състав на кабинета и след 6 март

 Ще има извиване на ръце за това как ще се случи ротацията

На БСП ще ѝ е много трудно да се освободи от Нинова

Очевидно премиерът е нямало да се среща с никой важен фактор в САЩ

-  Госпожо Славкова, можем ли на фона на силния евроскептицизъм да очакваме силно представяне на популистки партии като "Възраждане" и ИТН на изборите през юни?

- Традиционно на европейски избори точно такъв тип антисистемни партии успяват в най-голяма степен да покажат сила. Това важи в голяма степен за Европа. В България е малко по-различна ситуация предвид факта, че на европейските избори активността е най-малка. А сега тя ще е още по-ниска по ред причини.

Ще гласуват основно твърдите ядра, които са най-големи при големите политически формации. Популистките партии ще имат евродепутати, но безкрайни изненади, драстично ново пренареждане от електоралната картина, която виждаме в този момент, по-скоро няма да се реализират у нас.

- Какъв е Вашият анализ на резултатите от последното проучване на Агенция "Тренд" за подкрепата за политическите партии и електоралните нагласи?

-  Ако погледнем електоралната картина няколко месеца назад, виждаме по-скоро замръзване. Тук виждаме твърдите електорати на политическите формации, т.е. все по-голямо дистанциране на хората от политическия процес. В годините назад като гласоподаватели на парламентарни избори са били 3-3.5 милиона, докато сега гласуват около 2.5 милиона - твърдите електорати на политическите формации.

Това всъщност е една от причините за липсата на особена динамика по отношение на електоралната картина. Влияние върху резултатите оказва и фактът, че няма нещо ново на политическия терен, че хората възприеха управляващата сглобка.

- Очаквате ли изненади около ротацията, която трябва да се състои на 6 март?

- Чуваме различни послания, включително ротация, но не на всяка цена. Не мисля, че ГЕРБ биха се съгласили да продължи този състав на кабинета и след 6 март. Тези думи може да означават ново преконфигуриране в рамките на НС с включването и на други политически формации.

Много са хипотезите, но по-скоро прочитът минава през призмата на извиване на ръце за това как ще се случи ротацията. Т.е. на нас като общество ни е ясно единствено, че Николай Денков ще бъде сменен с Мария Габриел, но няма яснота за това колко и кои министри ще бъдат сменени, кои ще са новите - дали те ще бъдат по-скоро експерти, или политически фигури. Липсата на информация се дължи и на това, че няма подписано коалиционно споразумение, чиято роля е много силна, особено в несъвместими политически формации, които се събраха в рамките на тази сглобка.

Но беше изпуснат моментът с подписването на коалиционно споразумение, което щеше да сложи рамки на сглобката. Проблемът е в това, че февруари се превръща в точка на замръзване в политически план - най-вече по отношение на дейността на министри, които не знаят дали има смисъл да работят, след като не знаят дали ще си тръгнат от кабинета след месец.

- Задкулисно обаче си текат минискандали, съпътстващи договорки и варианти. Удачно ли е например предложението премиерът Денков да стане външен министър след ротацията, а не да се върне начело на образователното министерство, където има опит?

- Липсва коалиционно споразумение и няма яснота пълна ли ще е ротацията, ако Николай Денков стане образователен, а не външен министър, т.е. да си разменят позициите с г-жа Габриел. Ако сегашният премиер отиде в образователното министерство, това означава, че сегашният министър със сигурност трябва да бъде сменен. Трябва да се ориентираме по политическите послания какво в крайна сметка ще получим като резултат от ротацията на 6 март.

- Аварийно решение за замазване на възможен гаф ли е отказът на премиера да пътува до САЩ в последната минута?

- Става въпрос за поредна тежка комуникационна грешка. Първо заявката беше: пътуваме, като направим срещите, ще разберете какви са. Това не е комуникационно адекватно поведение. След това дойде отказът да отиде и се поставя въпросът с кого щеше да се среща премиерът във Вашингтон.

Първо, има протоколни правила за това с официални лица от какъв ранг може да се среща министър-председателят при държавна визита. От друга страна пък, премиер, който след месец вече няма да е на този пост, също поставя под въпрос евентуални негови срещи в САЩ. Заради това, а и след въпроси по казуса на коалиционните партньори е дошло решението акад. Денков да не пътува. Това показва нещо важно - очевидно премиерът е нямало да се среща с никой важен фактор в САЩ.

Срещи на подобно ниво, особено с администрацията на САЩ, се организират дълго време. Това означава, че акад. Денков не е имал уговорени ключови срещи, които са изисквали пътуването му до Вашингтон - просто няма как да откажеш подобни ангажименти в последния момент. Работата ми изглежда като ходене на екскурзия, което не е най-доброто послание, което може да се излъчи след този отказ да пътува. Може би това е опит за замазване чрез срещата в Хага в четвъртък с нидерландския премиер Марк Рюте.

- Какви ще са последиците от острия сблъсък между бъдещия съпредседател на ДПС Делян Пеевски и президента Радев?

- Смятам, че и двете страни по един или друг начин имат интерес от този сблъсък, което не означава, че това е причина за появата му. Делян Пеевски, който назад във времето беше изключително обругавана личност, успя да се позиционира много сериозно на политическата сцена и в голяма степен да стане говорител на т.нар. управляващо мнозинство. Той изразява основните тези и посоки, в които върви това мнозинство. Тази роля със сигурност не може да бъде отречена. Битката с президента минава през тази призма. Т.е. Делян Пеевски обявява, че може да влезе в този конфликт, да стане изразител на позициите на мнозинството по отношение на президента. Така че г-н Пеевски със сигурност получава някакви дивиденти.

Но и президентската институция също получава дивиденти - държавният глава все повече се позиционира като опозиция на т.нар. сглобка. А  изявлението му, че очевидно мисли върху политически проект и в някакъв момент този проект ще стане реалност, е възможност за трупане на политически актив. Така че в тази война и двете страни печелят, няма еднозначен победител.      

- Регистрираното от Весела Лечева движение „3 март” ли ще е гръбнакът на евентуална президентска партия? Дали г-н Радев ще рискува да обяви проект толкова рано преди края на втория си мандат?

- Не е ясно дали и кога някакъв проект ще бъде обявен. Смятам, че по-скоро президентът си дава ясно сметка, че президентските избори не са мястото, където трябва да се явява. Какъв ще е резултатът? Напускаш президентската институция, явяваш се на избори, вкарваш 2-3 депутати, но си загубил основната легитимност и трибуна, през която можеш да критикуваш.

А и сглобката изглежда трудно разглобяема, тъй като за никоя от политическите партии няма да е изход от ситуацията с отиване на предсрочни избори. Мисля, че ако се обявява президентска партия, тя ще бъде в контекст на предсрочни парламентарни избори. И тук е много важен таймингът - дали ще стане в случай на бързи предсрочни избори след ротацията, дали след две години, дали ако изборите са в края на 4-годишния мандат на този кабинет и тогава този държавен глава вече ще е извън президентската институция. Т.е. времето, когато ще се случи тази възможност, е изключително ключово за това с каква сила ще бъде заредена една президентска партия.

- Фатална ли би била поява на такъв проект, когато и да се случи, за сриващата се БСП?

- Със сигурност има симпатизанти на БСП, които ще припознаят президента и негов проект. Виждаме и по т.нар. разбивки, че електоратът на БСП има положително отношение към президента. Не мисля обаче, че той има основна вина по отношение на позициите, в които се намира БСП. По-скоро лидерските решения на Корнелия Нинова доведоха партията до много ниски резултати. Независимо от опитите да си приписват и на местните избори кметове, които просто са подкрепили. Резултатите на БСП към момента се дължат по-скоро на вътрешнопартийните им решения, най-вече тези на Корнелия Нинова, отколкото на някой друг.

Може да се роди и някакъв друг политически проект вляво. Много добрите резултати на Ваня Григорова на местните избори в София показват, че има вакуум вляво, и хора, които се припознават с по-ляво мислене, няма да се съобразяват с мнението на БСП.

- Мисия невъзможна ли е партията да избере друг лидер?

- Предстои конгрес, но ще е трудно Нинова да бъде сменена. Тя успя сериозно да разчисти вътрешната опозиция, което обезкърви БСП. И на партията ще <210> е много трудно да се освободи от Нинова.

- Предстои двама съпредседатели да поемат ДПС. Това приближава ли Движението към целта да стане втора политическа сила и да се позиционира като не чисто етническа партия?

- Със сигурност това е опит за разширяване на електоралната база на ДПС извън чисто етническия признак. Ахмед Доган е демонстрирал достатъчно адекватни  решения - доказателство е позиционирането на ДПС, винаги играеща балансьорска роля в политическия ни живот. Решението с двама съпредседатели също е адекватен ход.

Джевдет Чакъров е свързан от много години с ДПС и има контакт с твърдото ядро на Движението, хората, които носят раната на Възродителния процес. Делян Пеевски пък демонстрира позиция, даваща перспектива на младите в ДПС. Разбира се, на избори най-ясно ще можем да оценим дали има разтваряне на партията към българския етнос. Но към момента тази конфигурация ми се струва успешна най-малкото защото през активността на Делян Пеевски ДПС, изглежда, се връща сериозно в политиката.

- Ако надеждите за пълен Шенген, за влизане в еврозоната не се осъществят, как това ще се отрази на вътрешнопартийната ситуация у нас?

- Песимизмът си е традиционен за българите. У нас по-скоро, ако нещо хубаво се случи, може да сме изненадани. От много лошото не ни е страх. Беше важно сглобката да покаже добри резултати. Да, те са частични - въздушен Шенген, промени в конституцията, но някои от нещата, дадени като заявка, управляващите се опитват да реализират. И това най-малкото като оправдание за събирането в сглобката на политически формации, изглеждащи несъбираеми.

Кабинетът на Мария Габриел също ще трябва да продължи да реализира някои от тези цели или да набележи други, които да му дадат кредит на доверие. Надяваме се най-малко поставените цели да бъдат реализирани - най-вече по отношение на Шенген. Влизането ни по сухопътни граници в зоната за свободно движение всъщност е ключовата цел, за която трябва да се борим. Това дава друга перспектива на българската икономика. За постигането на тази цел българските политици - и управляващи, и опозиция, би трябвало да се обединят.

-  Въпреки трусовете заздрави ли се сглобката? Реалистично ли е с леки корекции тя да издържи до края на мандата?

- У нас най-временните неща се оказват най-дълготрайни. Така че перспективата за дълголетие на тази сглобка не са толкова лишени от логика. Първо, политическите партии не виждат интерес от това да отидат на избори. Второ, колкото и в публичното пространство да има скандали, участниците в сглобката успяха да се разберат, да видят своя интерес да управляват заедно. Никоя от политическите формации не вижда в този момент адекватен изход, начин да слязат от самолета на властта безаварийно. Така че със сигурност не ми се струва, че сглобката ще се срине скоро и ще отидем на предсрочни избори.

Големият въпрос, на който политиците ще търсят отговор след ротацията и евроизборите, е какво ще стане след изтичането на 9-те месеца управление на Мария Габриел - ще има ли нова ротация, или ще ходим на избори.