Еврото идва у нас на куц крак

Подготовката за еврото в България върви като на куц крак. Разписват се планове и стратегии, БНБ обяснява как ще премине преход​ът, търговските банки въвеждат допълнителни модули, с които да се осъществява разплащането с единната валута, „Български пощи“ умуват как ще осъществяват ежедневна логистика и транспорт на евро за касите си. Клоновете на държавния пощенски оператор ще са второто място (след банките), на което редовите българи ще обменят безплатно парите си. Остава и големият въпрос кога влизането ни в еврозоната наистина ще се случи. Плановете това да стане през следващата година може да се окажат сметки без кръчмар. 

Схематично всичко е ясно, без най-важното - кога ще въведем европейската валута в България. Часовникът тиктака, но поредните политически катаклизми у нас може да отложат заветния миг.  

През юни Европейската комисия ще представи своите конвергентни доклади за всички  държави. Много малко вероятно е за това кратко време да обуздаем инфлацията, за да отговорим на критериите. Правителството обаче може да поиска допълнителна оценка по-късно и така да влезем не от 1 януари 2025 г. в еврозоната, а на различна дата. Въпросът е при кое правителство? Изборите точно ще са минали и опитът показва, че ще е нужно време партиите да се стиковат (или пак да ни засилят към урните).

Изборите спъват напъна към еврозоната

„Влизането в еврозоната изглежда вероятно да стане през 2026 година.“  Това се казва в поредната икономическа прогноза за Централна и Източна Европа на италианската финансова група "Уникредит". Процесът изисква стабилно правителство, работещо активно за стратегическите външни приоритети, се посочва в доклада.  

Според главния икономист на "УниКредит Булбанк" Кристофор Павлов изборите на 9 юни ще доведат до същия разпокъсан парламент, "в който ще доминират проевропейски партии с по-добри шансове да съставят правителство". След което той прави уговорка, че ситуацията е много динамична и може да се промени значително в навечерието на гласуването. "Особено ако се вземат предвид скандалите, съпроводили провалените преговори за правителство, което може да предизвика увеличение на протестния вот." 

Резултатът от политическата парализа е, че прогнозата за икономиката на България през 2024 г. е коригирана надолу - от ръст 3% на БВП, изчислен през януари, на 2.5% в края на март. БВП се изчислява на 100.5 млрд. евро, а корекцията надолу от половин процент от БВП се равнява на 1 милиард лева. Основната причина е, че политическата несигурност ще има отрицателен ефект върху инвестициите - частни, публични и свързаните с еврофондовете. Промяната в оценката за 2025 г. също е в отрицателна посока, но само от ръст от 3.3% в предишната тримесечна прогноза на 3.25 от БВП сега.  

В "УниКредит Булбанк" уточняват, че не се е засилил скептицизмът за покриването на Маастрихтските критерии, а напротив - забавеният заради предсрочните избори растеж означава и по-ниска инфлация.

Вчера НСИ отчете, че инфлацията за март действително спада, но това се случва с много бавни темпове - на годишна база до 3%, а спрямо февруари тя е 0.2%. Натрупаната от началото на годината пък е 1%.

В доклада на Министерството на финансите се посочва, че разходите по въвеждане на новите пари клонят към половин милиард лева. Това обаче е сметката само за БНБ, банките и другите небанкови доставчици на платежни услуги. Разходите на бизнеса са отделно. 

Търговците ги чакат немалки разходи, за да адаптират към евро фискалните устройства и системите си. По думите на производители и вносители на фискални устройства и софтуер за управление на продажбите, е взето решение да не се сменя фискалната памет при преминаването на отчетността в евро, с изключение на някои по-специфични случаи. При това положение ориентировъчната сума от Българската асоциация на дистрибуторите на фискални устройства са оценили разходите за актуализация на едно фискално устройство на около 100 лв. без ДДС. Далеч по-големи разходи ще имат търговците с интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД). При тях става въпрос за няколко хиляди лева (около 10 000 лева) за актуализация само на един модул.

Влизането - трудно, излизането - още повече

След като една държава стане член на еврозоната, всеки опит за напускането <210> и повторно въвеждане на национална валута би довел до огромни щети за икономиката. Така смята Ерик Ф. Нилсен, главен икономически съветник на "УниКредит" в Лондон. И дава примерен сценарий как това би се отразило на държава като нашата, с оглед на евроскептицизма, който се шири у нас. 

"Напускането на еврозоната от страна с по-слаба икономика би наложило на населението да прехвърли активите си и всички транзакции в нова и по-слаба национална валута. Кой би приел това? Напускането на страна ​с по-силна икономика едва ли ще бъде по-лесно: натискът за поскъпване на новата национална валута или ще трябва да бъде приет от властите, което ще доведе до огромни финансови загуби за икономическите агенти с чуждестранни активи, както и до влошаване конкурентоспособността на износителите. При такъв сценарий натискът за поскъпване на новата национална валута ще трябва да бъде посрещнат или чрез печатане на пари, или чрез капиталов контрол, като нито едно от двете не може да се разглежда като рецепта за растеж и стабилност", посочва в доклада си той.