Евровотът - без Мария Габриел, но със заклети путинисти

17 депутати изпраща България в Европейския парламент на предстоящите избори на 9 юни. Местата там бяха увеличени от 705 на 720 по демографски принцип, но нашите обяснимо не мръднаха. Родните партии регистрираха листите си, а бегли сметки вече показват кой би могъл да се класира за сладката работа в Брюксел и Страсбург.  

Ясно е, че там няма да е Мария Габриел, която отсъства от листата на ГЕРБ. Явно Бойко Борисов я пази за по-висок пост или пък силното й лоби в Евросъюза крие някакъв ход. ГЕРБ залага на лидер Росен Желязков и старите лица от Европарламента. 

Ще отпаднат и знакови социалисти като Сергей Станишев, Иво Христов, Петър Витанов, а вероятно и Елена Йончева. Тя е чак пета в подредбата на ДПС, където сензационно премина. Всичките изброени се изпокараха със соцлидера Корнелия Нинова в различни моменти.

Няма го и Сашо Йорданов, стария седесар, който умело се промъкна през бурните събития в десницата на гърба на ГЕРБ. Но пък той се оттегля на спокойствие с яка пенсия заради престоя си в Европарламента.  С него ще се простят колоритните „войводи“ Андрей Слабаков и Ангел Джамбазки от ВМРО. Вместо тях идват свежи патриоти от „Възраждане“.

Социологиите  дават 5 сигурни места за ГЕРБ-СДС, 5 или 4 за ПП-ДБ,  2 или 3 за ДПС, 3 за „Възраждане“ и две за БСП. Всичките проучвания бяха обаче преди разпадането на сглобката, скандалите с пудела и пачките, както и появата на партията, водена от Ваня Григорова и Мая Манолова. Така че разбъркване на картите е не само възможно, но и твърде вероятно. Нищо чудно точно партията на Григорова да „изяде“ един евродепутат, но дали от сметката на БСП или от на „Възраждане“, предстои да видим. Интрига определено ще има и около резултата на ИТН, който винаги се колебае около границата. При европейските избори в България прагът за изпращане на депутат е една седемнайсета част от всички действителни гласове. Тоест, ако очакваните избиратели са 1,5-1,6 милиона души, прагът ще е около 90-94 хиляди бюлетини за съответната партия. Интересно е колко ще вземе хазартният бос Васил Божков, който вчера беше пуснат под домашен арест и веднага обяви, че повежда евролистата на партията си „Център“. 

На миналите евроизбори през 2019 година бяха отчетени 1 954 291 валидни бюлетини у нас, което сега изглежда като висока топка. Тогава ГЕРБ вкара шестима евродепутати, за което им бяха необходими 607 194 гласа. Докато БСП изпрати петима с немислимите сега почти 475 000 бюлетини. Последни над чертата бяха от ДБ, които класираха в ЕП Радан Кънев със 118 484 валидни гласа. Сложното правило за преразпределение даде втори евродепутат на ВМРО, въпреки че партията имаше само 143 840 гласа. Сега социолозите дават по-ниска избирателна активност, но нека почакаме. 

Сигурно е, че неколцина родни евродепутати ще сбъднат страха в Брюксел от вкарването на привърженици на режима на Путин. Отявлени такива са всички във „Възраждане“, където втори и сигурен европейски парламентарист е Петър Волгин. Журналистът от БНР е идол на тези, които подкрепят явно Русия във войната с Украйна. Подобни позиции често е изказвал и вторият в листата на БСП Румен Гечев. Той не е толкова сигурен, докато водачът Кристиян Вигенин винаги е бил по-умерен в позициите и минава за по-ориентиран към ценностите на ЕС.

Интригата е и  кои европейски семейства ще подкрепят родни партии, които влизат за първи път в ЕП. „Възраждане“ изглеждат сигурни участници в крайнодясната "Идентичност и демокрация". Последните бяха наречени „проксита на Путин“ от Урсула фон дер Лайен наскоро.

Евентуално Ваня Григорова или неин човек ще иска присъединяване към социалистите, където е БСП, или към крайната левица (там нямаме сега депутат). Неясна е съдбата на Никола Минчев и останалите от ПП. Те обявиха отдавна симпатиите си към либералите от „Обнови Европа“. Но не искат да членуват там заедно с ДПС. Коалиционните им партньори от ДБ са сигурни за ЕНП, където са ГЕРБ (ДСБ отдавна членува в това европейско семейство, а „Да, България“ подаде молба). 

Всъщност листата на ПП-ДБ със сигурност ще предложи яка вътрешна битка с преференции, където майстори са и Христо Петров - Хазарта, и Радан Кънев, и Елисавета Белобрадова - Летящата Козила Ерато. Така нищо чудно точно тримата и лидерът Никола Минчев да заминат към Брюксел. Значително по-силният резултат на ПП-ДБ на този вот в сравнение с националния не е изненадващ. Европейските теми вълнуват най-много избирателите на тази коалиция, докато на другия полюс са тези на БСП например.

Взимат чисто 7800 евро  на месец плюс куп благини

Сладка работа е да си евродепутат. 10 075 евро е брутната месечна заплата на всеки в Европарламента, като чисто получава малко над 7800 евро. Месечното възнаграждение е фиксирано - 38,5% от основната заплата на съдия в Съда на ЕС. 

След като навърши 63 години, евродепутатите имат право и на обезщетение при пенсиониране, което се равнява на 3,5% от заплатата им за всяка година трудов стаж в парламента. Само един мандат в Брюксел гарантира пенсия от около 1760 евро, или 3440 лева. Не е зле! Ами ако си бил 2-3 мандата!

Бонусите са много. ЕП има схема за възстановяване на пътни разходи при изпълнение на служебни задължения. Компенсират се и тези за настаняване, когато службата е извън страната - 338 евро на ден. Ако обаче евродепутат не присъства на поне половината пленарни сесии за година - парламентът намалява тази сума с 50%. На депутати се полагат също допълнителни годишни средства за наемане на офис в държавата членка, която представляват, както и ежемесечен бюджет за екип сътрудници. Има пари и за посрещане на гости в Брюксел, за да се запознаят с работата на европейските институции.