Франсис Фукуяма за втория мандат на Тръмп: Илон Мъск и упадъкът на западната цивилизация

Един от големите мислители на съвременната епоха - Франсис Фукуяма отправи редица предупреждения и направи тревожни предположения какво да очаква светът от втория мандат на Доналд Тръм като президент на САЩ. Днес Тръмп официално ще встъпи в длъжност.

Фукуяма е председател на редакционната колегия на списание American Purpose и директор на магистърската програма по международна политика „Форд Дорси“ в Института за международни изследвания „Фрийман Спогли“ към Станфордския университет.

Той придоби планетарна известност с книгата си „Краят на историята и последният човек“ (1992), която твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и свободния капиталистически пазар на Запад е знак за крайна точка на социокултурната еволюция на човечеството и вероятно окончателна форма на човешко управление.

Предлагами ви мнението на Франсис Фукуяма за втория мандат на Доналд Тръмп и задавищите се събития за човечеството:През 2021 г. написах статия в блога си за American Purpose на тема „Силвио Берлускони и упадъкът на западната цивилизация“. В него твърдях, че когато след 50 или 100 години историците изследват как и защо западната цивилизация се е сринала, те ще посочат Силвио Берлускони като главния злодей. Бившият италиански министър-председател е изобретателят на съвременната форма на олигархия, при която богаташът използва парите си, за да си проправи път към политическия пост чрез закупуване на медии, а след това използва политическия си пост, за да защитава бизнес интересите си. Фактът, че Берлускони използваше тази стратегия толкова успешно през 1990-те години, беше причината Италия никога да не успее да извърши реформа на институциите си, както би могла да направи, когато се разпадна старият политически ред след Студената война.

След това този модел беше възприет от олигарсите в целия бивш Съветски съюз и Източна Европа – от Игор Коломойски и Ринат Ахметов в Украйна до Андрей Бабиш в Чешката република (който може да се върне на власт през тази година). Всички те използваха доходите си от бизнес, за да купуват западащи традиционни медийни компании – компании, които на свой ред им помогнаха да защитят бизнеса си. Тези олигарси застрашиха демокрацията по един много елементарен начин, като упражняваха неправомерно политическо влияние и насърчаваха корупцията.

Е, познайте какво, сега имаме свой собствен американски олигарх по подобие на Берлускони: Илон Мъск. Покупката на Twitter от Мъск за 44 милиарда долара тогава беше осмивана като много лошо бизнес решение и с последвалата загуба на пазарна стойност изглеждаше, че това е вярно. Но както и в случая с Берлускони и бившите комунистически олигарси, Мъск не беше закупил платформата по икономически причини, нито пък се интересуваше от защитата на свободата на словото, както твърдеше.

По-скоро той искаше да си купи политическо влияние, което и направи. X се превърна от леко лявоцентристка платформа в мегафон на движението MAGA (Да направим Америка отново велика – б.р.), който Мъск използва много пъти на ден, за да излъчва собствените си политически мнения. Това плюс 250-те милиона долара, които той дари на кампанията на Тръмп, допринесоха много за избирането на Тръмп, а сега Тръмп му даде и политически роли като съпредседател на DOGE (Департамент за ефективност на правителството – б. р.) и универсален съветник. Не е нужно да изброяваме огромните конфликти на интереси, от които Мъск ще може да се възползва в настоящата си роля, като се има предвид значението на федералното правителство за Tesla и SpaceX.

Партньорството между Тръмп и Мъск не е създадено на небето. Две огромни его като техните трудно биха споделили светлината на прожекторите, а има данни, че Тръмп вече се уморява от присъствието на Мъск в Мар-а-Лаго. Ако Мъск наистина искаше да следва пътя на Берлускони, той щеше да се опита сам да влезе в политиката.

И наистина, той би бил много по-вероятен наследник на Тръмп, отколкото някое от децата на Тръмп. Не се притеснявайте: новоизбраният президент вече посочи, че Мъск не може да се кандидатира за поста му, тъй като не е роден в Съединените щати. Но има много други обществени длъжности, към които би могъл да се стреми, и не бих го отписал от американската политика, дори ако бъде изхвърлен от орбитата на Тръмп.

Това има няколко дългосрочни последици. Социалните медии бързо изместват старите медии като основен начин, по който американците получават информация. Никой не бива да се преструва, че те са неутрални градски площади, те са по-скоро политически актьори, които могат да повлияят на резултатите от изборите. Истинският проблем е, че са твърде големи и силни. Такива бяха и трите ефирни телевизионни мрежи в периода на разцвета им, но политическото им влияние беше ограничено от федералната регулация и старомодните норми за медийна неутралност. Днес такива ограничения не съществуват за големите платформи в онлайн пространството.

Тази власт трябва да бъде намалена и единственият възможен начин за това, който виждам, е разпространението на междинен софтуер, който по същество ще им отнеме редакционната власт. Идеята за мидълуер беше предмет на проучвателна група, която ръководех в Станфорд през 2020 г., и наскоро беше доразвита в отличен нов доклад на Фондацията за американски иновации. Още през 2020 г. в нашия доклад казахме, че големите интернет платформи са като зареден пистолет, който лежи на масата пред нас и можем само да се надяваме, че никой лош играч няма да го вземе и да ни застреля с него.

Това е сценарият, който сега се разигра с Twitter и Илон Мъск. Така че намаляването на мащаба и мощта на платформата продължава да бъде на дневен ред, но реформата е блокирана, тъй като платформата вече държи много голям пистолет.

Франсис Фукуяма* , Persuasion