Габриела Руменова: Изкуствена намеса в цените ще бъде платена накрая от купувачите

Акценти

Таванът на надценките е рисков - големите вериги лесно ще минат, но ще убие конкуренцията 

Цените може да бъдат свалени чрез съкращаване на веригата и информирано пазаруване

За съжаление, българинът купува масово евтини, но често вредни за здравето храни

- Г-жо Руменова, за днес, 13 февруари, няколко организации обявиха кампания за бойкот на веригите. Дали големите, всички, или нещо друго, лично не разбрах. Но както и да е - ще има ли резултат? 

- Прав сте, че поне от публичните съобщения на организаторите не стана ясно към кои търговски  оператори е насочена кампанията. Дали само големите вериги, всички ли. Някъде са включени и бензиностанциите. Добре да си дадем сметка, когато се организират подобни събития, какви цели се преследват. На всеки разумно мислещ човек е ясно, че еднодневен бойкот не може с магическа пръчица да намали цените. И когато се събудим на 14 февруари, да имаме и друг празник.

- Направо троен става! 

- Уви, няма пазарна, нито икономическа логика това да се случи. Ако големите вериги все пак инкасират някакви загуби от това, ще ги платим отново ние. Едва ли ще ги впишат в графата "търговски риск", която съществува в техните дългосрочни бизнес планове. Но обществото организира тези събития, когато иска да насочи вниманието върху страните, можещи да предложат решения и да вземат мерки. Уви, от коментарите на потребители в онлайн пространството чета, че те просто искат да накажат търговците, които едва ли не ще свалят цените. Не, това няма да се случи. Ако искаме да ангажираме държавата, нека имаме по-конкретни искания. 

- Съгласен съм. Ако едно семейство например изяжда 15 хляба на месец, то ще пропусне днес, но утре ще вземе два. Или ако пропусне един, ще е добре за фитнес формата му, едва ли ще развълнува голямата верига.

- Това пък повдига въпроса, че често пазаруваме стоки, от които нямаме нужда. Едва ли има такава, от която не може да се лишим в един ден. Този бойкот няма да промени кривата на пазаруването. Да, може да обърка логистичните планове на веригата. Някои имат свои фурни и топли щандове, получават стоки за деня, които просто трябва да бъдат изхвърлени. Но ще повторя - накрая всичко това ще бъде платено от потребителя. Наистина без популизъм трябва да се замислим как да окажем влияние, но да не нарушаваме националното и европейското законодателство. Без да пречим на лоялната конкуренция. Нека е в интерес на потребителите, но няма как в една верига само едното звено да е доволно за сметка на другите. Трябва да накараме държавата да се замисли как да подпомогне производителите. Да направи повече срещи под повече форми на производителите с потребителите, за да се скъси максимално веригата.

- Някои политици излязоха с идея за таван на цени, на надценки. Дали обаче нещо може да проработи?

- Максималната цена е в пряко нарушение на законодателството на ЕС, така че е неприложима. Таван на надценките също ще има съмнителен ефект. Да вземем големите вериги, които произвеждат собствени марки. И ако утре Министерският съвет въведе таван на надценките при 70 стоки, то въпросните търговци със сигурност ще имат поне по един вид от тях. Много лесно могат да променят рецептите на въпросните стоки, като влошат качеството. Потребителят няма и да разбере. Също - доколко възможно е държавата въобще да разбере производствената стойност, а оттам и надценката, защото това е търговска тайна.

- Абсолютно, и аз това щях да питам - как държавата ще разбере колко излиза на производителя една кофичка мляко?

- И пак ощетен ще е потребителят. Затова моят апел е да направим нещо рационално, а не национално. Тоест да променим своето потребителско поведение. На първо място да бъдем информирани, защото пазарът е много динамичен. Всяко нещо, което купуваме, да знаем къде и за колко се продава. Къде е най-изгодно за самите нас. Така може да регулираме естествено пазара. Всяко изкуствено вмешателство води до изчезване на стоки от рафтове, продажба на черно, игра с качеството, намаляване на количеството в опаковките, което също наблюдаваме. 

- Гледах по телевизиите наша съгражданка в Хърватия, която даде същия пример с ограничаване на надценките за дадена стока. Просто веригата прави салам "кучешка радост", както му казваме, пък хората да преценяват дали искат хубаво месо или евтино.

- Така е, вероятно и тук би се получило.

- Всъщност големите вериги са основно на прицел. Но факт, че те дават по-ниски цени от кварталния магазина, по обясними причини. Да, онзи ден млекари обявиха, че ги продават с по 65 до 115 процента надценка, но вероятно търговците си имат оправдания със скъпите наеми, добрите заплати на персонала там и т.н.? 

- Едно и също нещо може да бъде продавано на различна стойност - и с 500 процента надценка, ако например е на търговска улица. Наемът е оправдание, но не само. Просто потокът от хора да минава оттам, да има много туристи. Това е пазарната логика. Ако един търговец може да продаде една стока за 1000 лева, макар да му струва два, той ще я продаде. Няма кой да регулира това. Освен потребителят, който може да спре да купува и да свали цената. Най-евтино иначе е в магазините на производителя, тъй като липсва посредник. После в търговските вериги, ясно защо - поради големия оборот.  А и колкото добр​а логистика да имат, винаги на някоя стока изтича срокът на годност, обявяват се промоции. В малките магазини е по-скъпо, те често пазаруват на едро от големите вериги. Логиката е пазарната - човек отива веднъж или два пъти седмично в голямата верига, за да купи абсолютно или почти всичко. Да, ще платиш по-скъпо, отколкото при производителя, но ще спестиш много време от обикаляне по магазинчетата. В кварталния се ходи, да дадем груб пример, когато си сложил гозбичката на печката, но установяваш, че липсва сол. И отиваш по пантофи, за да я вземеш, макар и по-скъпа. 

- Все пак как може да натиснем надолу цените по естествен, пазарен начин? Информираност или още нещо?

- Иска ми се бойкотът да се състои, да излязат данните, за да се види, че няма кой знае каква разлика. А във времето, но едва ли някой ще го проследи, това няма да промени цените видимо. Казвам го като прелюдия към нещо, за което трябва да узреем. Пазарът в момента е резултат от нашето дългогодишно поведение. Търговците следят внимателно за това поведение и регулират своите практики в зависимост от него. Ако всеки от нас отговорно пазарува, следи цените, за да са най-добри за самия него, това постепенно би могло чисто хипотетично да промени пазара. Нищо друго. Всяка изкуствена намеса ще постигне кратка амплитуда и после ще се върне като бумеранг върху нас, потребителите. 

- Всеки вероятно е виждал снимки в нета на една и съща стока в наш супермаркет и в такъв от богата страна, като Англия или Германия, на която цените са по-изгодни там. На какво се дължи това?

- Отново икономически принципи и маркетингови подходи. Единият е производителят да даде средна цена на продукта си, независимо дали я продава в друга точка на България или друга европейска държава. Или ще прецени покупателната способност на региона. Има и други теории, но не мога да ги изчерпя в рамките на разговора. Различните пазари имат различни обороти, а търговците печелят основно от обороти. Конкуренцията също е различна. Ако на един пазар може да има 10 марки, на друг те са 50. Това дава много сериозно отражение върху крайната цена. Мерки като с надценките биха ограничили конкуренцията, а това е най-големият риск.

- Направо ще убие някои фирми у нас. Пак ще цитирам българката в Хърватия, която каза, че местните, а и словенците масово пазаруват в Триест, Италия.

- Това е отличен пример, когато хората изследват внимателно пазара. Колко ще им струва не само стоката, но и цена на паркинг, бензин и т.н. Това е отговорно поведение и това притиска търговците в собствената им държава, като печалбата отива за тези, предлагащи по-добра сделка. В случая италианските. Ето това е регулация.

- В този смисъл, Балканите са един голям пазар. Явно помага масовият шопинг на българи в Одрин, румънците изкупуват цигари и алкохол по Русе и Силистра. Гърците пък зареждат бензин и не знам още какво по Пиринска Македония.

- Помага, определено. Има и електронна търговия, която ни дава достъп до всяко точка на света, това също. 

- Със сигурност знам, че куп родни производители от хранително-вкусовата промишленост предпочитат да правят и изнасят скъпите и качествени неща за Западна Европа, САЩ и дори Австралия. А тук остава "втората цедка". Имате ли такива наблюдения?

- Съществуват такива процеси, всичко е свързано с цената, която нашият потребител е склонен да плати. Оказва се, че често вносът е по-евтин, по логиките, за които говорим. И нашите стоки не са конкурентни. Но пък има и фактор качество. Затова нашите качествени и скъпи често отиват навън, а консумираме некачествени вносни. За съжаление, като цяло българинът пазарува евтиното, макар и  некачествено. Не само той, но говорим за нашия пазар. Ще дам пример - след една инициатива голям роден производител на колбаси закупи специални машини, с които да произвежда висококачествени продукти. Вкарани бяха нови рецепти. Пуснаха се колбасите по рафтовете, залежаха, изтеглиха ги. Производителят претърпя огромни загуби и всичко приключи.

- Да, друга болна тема, на която трудно ще намерим отговор. В квартала доказан производител продава месо в собствен магазин, но вътре има по двама ​души. На 30 метра е конкурентен такъв с месо от неизвестен произход. Но е пълно, защото е два пъти по-евтино, макар продукцията да има причудливи цветове, видими от километър.

- Въпрос на уважение на самия човек към неговото здраве, грижа към близките му. Нещо, което е два и три пъти по-евтино, може да навреди трайно, хронично на здравето. Знаем, едни 200-300 лева отиват в аптеката покрай грипа само. За другото не ми се мисли.

- Оптимист ли сте, че в рамките на близките години ще се промени културата на пазаруване в посоката, за която говорите?

- Процесите текат. Появяват се още скромно изглеждащи обекти, които предлагат здравословни храни. В тях влизат все повече хора, предимно млади, които са и по-информирани. Със смяната на поколенията и това ще се промени. Вярвам.

Визитка

Габриела Руменова е създател на „Ние, потребителите“ - некомерсиална платформа за предоставяне на информация, коментари, съвети и безвъзмездна взаимопомощ от граждани на граждани по широк спектър потребителски теми. Вече близо 20 години реализира множество информационни и разяснителни кампании, предимно по потребителски теми, включително защитата на личните данни, онлайн измамите и др. Работила е в държавната администрация, национални печатни и електронни медии и в частния сектор.