"Гарваните" - един от най-обсъжданите романи в Швеция, излезе на български

Снимка: Издателство "Персей"   26 Юни, 07:59     0  

„Гарваните“ от Тумас Банерхед (издание на Персей, превод Галина Узунова) е един от най-дискутираните романи в днешната скандинавска литература и е спечелил най-престижната литературна награда на Швеция – „Аугуст”, по името на класика Аугуст Стриндберг. Романът на Банерхед показва една различна Швеция. В него не виждаме само студената и изящна красота на северната страна. Фокусът е поставен върху суровия живот и непосилния труд, върху мрака, който се спуска и навън, и в съзнанието на човека, когато участта му се окаже твърде жестока. Книгата представлява възможност да проследим „отвътре“ развитието на едно сериозно психическо заболяване, да разберем какво би могло да накара някого доброволно да се откаже от най-големия дар – собствения си живот.

Швеция през 70-те години на миналия век. Агне и семейството му едва свързват двата края, обработвайки нивите в своето стопанство в Гарвановото мочурище. Големият му син, Клас, безпомощно наблюдава как бащата гасне и бавно губи разсъдъка си, сломен от непосилния труд и твърде крехката надежда за бъдещето. На раменете на младото момче тежи бремето да наследи стопанството и да продължи семейната традиция, запазила се поколения наред. Но на него не му е по сърце животът на фермер и тежката земеделска работа, не може да се примири с участта, избрана за него от предците му. Клас търси утеха в природата – сред кукувиците, синигерите и скорците. Само сред тях той открива смисъл и се чувства защитен. В същото време баща му се терзае от непрестанна тревога за реколтата, за прииждащи паразити и природни бедствия, за разруха, която е просто плод на измъченото му съзнание. Ято гарвани, невидими за останалите, го преследват навсякъде с безмилостното си грачене. Агне бавно потъва в лудостта си, а Клас е разкъсван между избора да бъде добър син или да следва своя собствен път.

Романът на Тумас Банерхед е изключително правдиво и емоционално описание на тревогата на едно момче с нелека съдба, на несигурността, която всеки човек изпитва на границата между детството и живота като възрастен.

Източник: actualno.com

Култура  
подобни  
от седмицата

видео

Реставрация на антика (ВИДЕО)


последни

вицове
Роднините на една овдовяла еврейка решили да я омъжат повторно. В деня на сватбата си тя била повече от скептична за общото бъдеще с новия избраник. Защото първият и мъж бил образован и просветен човек, а новият точно обратното - як и здрав силовак, без особен интерес към наука и изкуство... Веднага след сватбата тя му приготвила вечеря, поканила го на трапезата, но той бил категоричен: - От дядо си знам, че един истински евреин никога няма да вечеря преди да е задоволил жена си. Речено-сторено - оттеглили се в спалнята и консумирали брака. Сутринта младоженката приготвила закуска, но съпругът пак отсякъл: - От баща си знам, че един истински евреин никога няма да закуси преди да е задоволил жена си! И вечерната процедура се повторила. Весела и щастлива, булката приготвила обяда, но мъжът и бил непреклонен: - От баба си знам, че един истински евреин няма да сложи залък в устата си за обяд, преди да е задоволил жена си. Преди следобедния чай съпругът споделил какво е научил от леля си, а след като видял, че масата е сложена за вечеря, разяснил какви съвети му е дала майка му за брачния живот... и пак понесъл жена си към спалнята... По някое време на другия ден, изтощена и доволна, жената излязла до магазина. Една съседка я попитала как е новият съпруг, а младоженката отвърнала: - А бе не е толкова начетен колкото първия ми мъж, но пък произлиза от много добро семейство...още вицове

©2015-2019 Vratsa Guide.