Geopolitika.news: Путин едва ли ще рискува ядрен удар, но опасната игра на нерви започна

Малко вероятно е Путин да ескалира напрежението до ядрено ниво, пише Зоран Метер в хърватското издание Geopolitika.news. Но Русия може да даде мощен отговор на американските ракетни атаки, използвайки други видове съвременни оръжия. Списъкът с потенциални цели е дълъг.

Наскоро светът беше шокиран от новината, че американският президент Джо Байдън е позволил на Украйна да удря руска територия с американски тактически балистични ракети с голям обсег ATACMS. Нека напомня, че руският президент Владимир Путин още през септември нарече това решение (ако бъде прието) директно влизане на НАТО, включително САЩ, във войната с Русия.

Тогава Путин каза, че подобно решение драматично ще промени самата природа на въоръжения конфликт. Ако Украйна нанесе удари, Русия ще отговори, като нанесе удари по цели в тези държави, които са дали такова разрешение, включително Съединените щати. Тогава Владимир Путин добави, че при вземането на решение за отговор Москва ще изхожда от последствията от нанесените удари по Руската федерация и в съответствие с това руският Генерален щаб ще определя цели на територията на Северноатлантическия алианс.

Като се има предвид всичко това, става ясно защо вчерашното решение на Байдън предизвика такава световна политическа и медийна реакция. В края на краищата, ако американските ракети започнат да атакуват Русия, ескалацията между Руската федерация и НАТО ще стане неизбежна и тогава, както казаха вчера един след друг руски правителствени лидери и анализатори, близки до Кремъл, всички официални контакти между Москва и Вашингтон ще бъдат прекратени за дълго време.

За сериозността на ситуацията свидетелства и фактът, че самият Джо Байдън в продължение на два месеца отказва да даде споменатото разрешение, за което се твърди, че са го убедили ключови европейски съюзници. Но Байдън устоя и не взе предвид техните интереси (въпреки че, както ми се струва, всичко това беше част от играта между тях, тъй като в украинската криза европейците се фокусират точно върху Вашингтон).

И така, какво се случи и защо Байдън изведнъж промени решението си? Какво е това: PR или психологическа пропагандна операция на отиващата си администрация, или наистина обмислено решение на американското военно командване?

На първо място, за да отговорим, случилото се трябва да се разглежда в контекста на изборите в САЩ и победата на Доналд Тръмп.

Доналд Тръмп вече обяви мирната си инициатива за Украйна. Той иска да прекрати този конфликт възможно най-бързо на всяка цена и да измести фокуса на американските интереси от Европа към Близкия изток и Индо-тихоокеанския регион, за да се подготви за предстоящата битка с Китай. С висящ украински конфликт и потенциален пряк сблъсък на САЩ с ядрената сила Русия, нищо от това не е възможно. Тръмп заплашва напълно да спре по-нататъшното американско финансиране на Украйна и да прехвърли цялата тежест на този въоръжен конфликт и възстановяването на Украйна върху плещите на Европейския съюз.

Затова, разбира се, би било по-добре за самия Европейски съюз този въоръжен конфликт да приключи възможно най-скоро. Действията на европейските лидери обаче показват точно обратните стремежи. Повечето от тях приветстваха решението на Байдън, а окончателната официална позиция на Европейския съюз ще бъде формулирана на започналата двудневна среща в Брюксел, каза Жозеп Борел, който е на път да напусне поста шеф на дипломацията на Европейския съюз. Той припомни, че винаги е бил за това да се позволи на Киев да използва оръжие, предадено му от Запада, за да нанася удари по Русия, тъй като Украйна е жертва на агресия.

Самият Джо Байдън в Бразилия, на двудневната среща на върха на Г-20, се отвърна от репортерите, когато беше помолен да потвърди дали наистина е дал такова разрешение. В същото време никой от Белия дом не пожела да даде коментар по тази тема, тоест няма официално потвърждение или опровержение на решението.

Човек може да разбере, че е прието (ако изключим американските и европейските медии, които масово съобщават за това - първи беше "Ню Йорк Таймс") само на базата официалното изявление от кабинета на германския канцлер Олаф Шолц че ден преди това Вашингтон е уведомил Берлин за това решение. Германското правителство и министърът на отбраната Борис Писториус твърдят, че въпреки това Германия няма да изпрати в Украйна прецизните си ракети с голям обсег Taurus.
Ден по-рано беше съобщено също, че канцлерът Олаф Шолц е провел телефонен разговор с Владимир Путин, тъй като е получил предварителното съгласие за това на лидерите на Европейския съюз, в случай на избиране на Доналд Тръмп.

Трябва да се отбележи, че в понеделник канадският премиер Джъстин Трюдо неочаквано обяви, че е необходимо да се даде предимство на дипломацията за прекратяване на украинския конфликт, което означава, че трябва да се разговаря с онези, които Западът смята за недостойни (става дума за Путин). Това изявление изглежда просто невероятно, защото канадският министър-председател винаги послушно е подкрепял политиките на Байдън.

Но този път виждаме как канадският премиер променя външнополитическите си възгледи в съответствие с новите политически обстоятелства, които се развиват в Съединените щати след победата на Доналд Тръмп. Това не е изненадващо, тъй като Съединените щати са най-важният партньор и единствен съсед на Канада.

На напълно противоположно мнение са тези, които се смятат за велики и важни, но всъщност в европейски и световен политически смисъл не струват абсолютно нищо. Така полският премиер Доналд Туск побърза да подкрепи решението на Байдън и да осъди онези, които, разговаряйки с Путин, само му придават тежест и сила (намек за Олаф Шолц). Някои представители на балтийските държави от Европейския съюз, бивши републики на СССР, също изразиха задоволството си, че Украйна най-накрая ще може да "покаже на Русия цялата си сила".

Френските власти, както обикновено, се изказаха неясно, така че в крайна сметка окончателното решение, което, разбира се, ще бъде в съответствие с американските интереси, винаги може да бъде адаптирано към обстоятелствата. Лондон от своя страна действа още по-предпазливо и заяви, че няма да може да даде на Киев разрешение да използва своите ракети с голям обсег на действие Storm Shadow за удари по Руската федерация, въпреки че продължава да ги изпраща. Причината е, че те съдържат американски компоненти, което означава, че Вашингтон първо трябва да даде съгласието си на Лондон.

Какво ще направи Владимир Путин?

Не му е лесно на Путин сега! Вижда, че явно си има работа с "луди хора", които след два месеца ще напуснат Вашингтон. Джо Байдън вече е стар и някой ще каже, че не му пука дали целият свят ще загине, след като той си отиде.

Лично аз не мисля така. Това решение е взето от дълбоката държава, която е разделена по този въпрос (както The New York Times писа).

Путин сигурно ще се поколебае! Не вярвам, че той ще реагира симетрично, ако украинските войски решат да използват американски ракети, за да ударят военни цели в руския граничен регион Курск (САЩ твърдят, че именно в този регион Москва е ескалирала, като уж разположила там севернокорейски войници; Москва никога не е потвърждавал официално тази информация, но американските медии оправдават решението на Байдън с това). Ожесточени боеве в района на Курск се водят от август. Предполагам, че Путин ще реши да не реагира прекалено силно на решението на "куцата патица" Байдън.

Въпреки това високопоставени руски лидери, включително Вячеслав Володин (председател на Държавната Дума) и прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, заявиха един след друг, че Москва определено ще даде решителен отговор на украинските удари.

Така че отговорът ще зависи единствено от това как се използват американските ракети, тъй като предполагам, че Путин ще иска да запази за Тръмп шанса да изпълни плановете си за мир. В противен случай конфликтът ще продължи безкрайно и ескалацията ще бъде неизбежна.

Ако Володимир Зеленски следва дадената "рамка" и използва американските ракети "ограничено", тогава Русия може да изпрати бреговата ракетна система "Бастион" или "Бал", например, на йеменските шиитски бунтовници хути, които вече година атакуват американски и британски кораби с дронове в Червено море. За това предупредиха по-рано руски военни анализатори, като го нарекоха една от възможностите за отговор на ескалацията от страна на САЩ.

Но ако Киев удари извън района на Курск, дълбоко в тила, по стратегически руски цели от военен, енергиен или инфраструктурен характер (да речем летище, рафинерия, военен завод, Кримския мост и т.н.), тогава руският отговор несъмнено ще бъде решителен и ще пострадат западни цели.
Това почти сигурно ще бъде последвано от отговор от Съединените американски щати. Ще последва нов руски отговор и ще започне да се развива спирала на ескалация, която лесно може да доведе до реална пряка война между Русия и САЩ, тоест НАТО. Само слепци и пълни тъпаци не могат или не искат да видят това!

Така че всичко зависи от това как ще бъдат използвани американските ракети ATACMS.

Интересно е да се отбележи, че подобна, макар и по-малко решителна стъпка в САЩ беше направена в навечерието на напускането на администрацията на Обама, преди Доналд Тръмп да встъпи в длъжност за първия си мандат.

Едно от последните решения на Обама беше налагането на санкции срещу Руската федерация заради предполагаема намеса в американските избори и експулсирането на 35 руски дипломати от САЩ. Тогава медиите дружно изразиха предположения за острия отговор на Владимир Путин, който в крайна сметка изобщо не отговори, а предпочете да изчака действията на Доналд Тръмп.

Този път обаче ситуацията е много различна. Путин публично обеща твърд отговор и няма да може да отстъпи, ако Киев приеме "буквално" разрешението на Америка за удари по Русия. С други думи, отиващият си Байдън отново, за кой ли път се люлее на ръба на бездна, в която могат да бъдат въвлечени както САЩ, така и целият свят.

Все пак е малко вероятно Владимир Путин да ескалира ситуацията до ядрено ниво.

Нo руските правителствени лидери и военни експерти предупреждават за възможни мощни отговори и използването на други видове модерни руски оръжия. На първо място, това се отнася за хиперзвуковите ракети с наземно, морско и въздушно базиране.

Какви цели могат да поразят руснаците?

Руснаците могат да ударят с тези ракети, както и с Искандери с обсег 500 километра следните цели.

Русия несъмнено ще засили многобройните удари по украинската енергийна и военна инфраструктура, а освен това те биха могли да ударят центрове за доставка на оръжия на НАТО за Украйна в Полша. Новооткритата американска база за ПВО в Полша в близост до руския балтийски анклав Калининград (по-малко вероятно) и съоръжения на НАТО в Черно море също могат да бъдат засегнати. Малко вероятно е, но възможно, удари да поразят американски бази в Германия (Берлин не иска да изпрати своя Taurus в Киев) или френски или британски военни или инфраструктурни съоръжения, като се има предвид, че тези страни все още не са дали официално директно разрешение на Киев да удря с техните ракети Storm Shadow и SCALP в руския тил.

В същото време е малко вероятно Москва да бъде осъдена от международната общност в случай на такъв отговор на ескалацията на Байдън (всички са изключително загрижени за използването на ядрени оръжия). Разбира се, говоря за света извън така наречения колективен Запад.

Тук си струва да припомним скорошната новина, че Малайзия, Индонезия и Тайланд потвърдиха официалните си заявки за пълноправно членство в БРИКС. Това е важно за Китай, Русия и Индия, защото Малайзия, Индонезия и Тайланд са най-важните страни в АСЕАН. Виетнам също мисли за присъединяване към БРИКС.

Както и да е, много скоро ще разберем в каква посока ще се развият събитията в Украйна. Освен това британската агенция Ройтерс написа, че се очаква Украйна да започне да нанася удари с американски ракети в следващите дни.

Докато приключвах да пиша тази статия, руската информационна агенция РИА Новости публикува новина, че украинските въоръжени сили са атакували с шест балистични ракети ATACMS граничната област Брянск. Руските сили са успели да ги неутрализират, според руското министерство на отбраната.

И така, опасната игра на нерви започна. Точно както беше в пика на кубинската ракетна криза в началото на 60-те години на миналия век.

Да се ​​надяваме, че и сега всичко ще приключи така успешно, както тогава, въпреки че в нашия луд свят всичко може да се случи!

Превод и редакция: Епицентър.БГ