60 години житейски път отбелязва днес бившият бранител на Хебър и Родопа(Смолян) Георги Куцовски. От него сегашните защитници на отбора може да се научат на поне два елемента от футболната игра, които Куцата владееше до съвършенство - хвърлянето на тъч и прилагането на шпагат, когато вече си изпуснал питомното и се налага да гониш дивото.
Да, Куцовски няма в Хебър успехите на Кирил Василев, Крум Кантарев, Георгиев Гаджев и останалите от "златното поколение" на клуба играчи. Може би защото в този период той се състезаваше в Родопа(Смолян), където е май истинска легенда за клуба от родопското градче. Но пък Георги бе и си остава уважавана от фенове, познати и приятели колоритна личност, с всички човешки силни страни и недостатъци.
Преди да се "заточи" по Батак и Девин в търсене на препитание и практикуване на любимата си професия на треньор, Жоро отдаде едни от най-силните си години на футбола в Пазарджишко. Той сякаш опита от всичко - бе треньор на деца, юноши, мъже. Беше технически и изпълнителен директор. Дори се опари покрай Цар футбол в чисто житейски план. Изправи се и продължи.
Георги бе и си остава етичен и позитивен човек, оптимист и донякъде идеалист. Завистта и злобата са му чужди. Свободолюбив по характер, показващ пиетет към естетиката. След периода му на треньор в Хебър и Оборище се почувства огнетен и отиде да си търси късмета в дълбочината на Родопите. И май намери оня баланс, който му лиспваше тук. И така вече близо една декада време.
Честит юбилей, Жоро! Наздраве и весел празник!
Отива жена на лекар: - Съблечете се. - Срам ме е, докторе! - Добре, добре, ще изгася осветлението.
още вицове