Гренландия - между апетитите на големите и желанието за самоуправление

Емил Здравков,

Нова тв

Агресивната експанзионистична реторика на американския президент Доналд Тръмп разбунва духовете по целия свят. Съществуват теми, които често са база за предимно забавни коментари и дават повод за шеги в социалните медии. Но има и въпроси, по които политиката на новия държавен глава на САЩ генерира достатъчно енергия, за да се стигне до реални промени на обществено-политическия живот в различни краища на света.

И ако едностранното преименуване на „Мексиканския залив“ на „Американски залив“ можем да го отнесем към небрежните аспекти на политиката, то идеята за американски контрол или дори управление на чужди територии, предизвиква все повече реални сътресения в местните общности и международните отношения.
Въпросът около желанието на Тръмп за контрол и дори възможно анексиране на Гренландия е сред онези, които водят след себе си реални последици. Все повече се говори за това, че гренландците могат скоро да гласуват на референдум за независимост от Дания. Подобни планове представи и управляващата острова партия „Сиумут“. Тази седмица дори парламентът на Гренландия свика предсрочни избори за 11 март. Счита се, че стъпката е предприета отчасти и във връзка с откровените стремежи на САЩ да контролират обширната островна територия, без да се зачита мнението на местните жители.

Преди ден лидерът на управляващата Гренландия партия обяви, че ако правителството му получи нов мандат, то ще ускори процеса за постигане на независимост. Това може да се случи, ако се задейства „Раздел 21“ от Закона за самоуправление на Гренландия, като крайната цел би била да се договорят условията на бъдещи отношения. Изключително важно е да се проведе референдум за независимост в рамките на следващия парламент.

Лидерът на партията Ерик Йенсен призна в интервюта пред медиите, че намесата на Тръмп косвено е допринесла за това решение, а политическият говорител на „Сиумут“ Дорис Якобсен Йенсен отиде още по-далеч, като разкритикува датския премиер Мете Фредериксен за нейното „самостоятелно бягане“ в Европа, в отговор на думите на Тръмп, като се твърди, че тя пренебрегва волята на Гренландия.

Съществуват обаче множество практически въпроси за това как би изглеждало всяко бъдещо споразумение, което вероятно ще усложни процеса. Например съгласно настоящото споразумение Дания плаща на Гренландия безвъзмездна годишна помощ от 4.3 милиарда крони или 580 милиона евро.

Скорошна анкета за гренландския вестник Sermitsiaq показа, че повечето гренландци очакват ежегодната финансова инжекция да продължи дори след независимостта, но дали Дания ще е съгласна? За момента официален отговор на този въпрос липсва „от уважение към изборния процес“. Ако тези средства обаче ги няма, е напълно възможно въпросът с независимостта да бъде разгледан под различен ъгъл от гренландците. Готови ли са те за толкова сериозна стъпка или се нуждаят от още време?
 
Проучванията на общественото мнение, проведени през последните години, показват постоянен модел, при който около 2/3 от населението на Гренландия казва, че иска да бъде независимо. Анкета от 2019 г. сред пълнолетното население дава подкрепа от 67.7% в полза на пълното самоуправление. В същото време обаче през януари 2025 г. след засилената реторика на Тръмп за американски контрол, социолозите отчетоха, че 85% от гражданите в Гренландия се противопоставят на евентуалното присъединяване към САЩ.

Дали в настоящия сложен геополитически сюжет Гренландия ще успее да отстои своя собствена позиция или ще трябва да се примири с желанията на силните на деня. Този въпрос предстои да потърси своя отговор, вероятно преди края на 2025 г. Изкушението обаче остава - една обширна територия, в която апетитите на големите играчи са за залежи от огромни ресурси, с които да могат да подхранват своята идеология и машина за власт.