Хижа "Мазалат" - идеална за лятно приключение

Хижа "Мазалат" е перфектна идея за бягство от жегите в прегръдките на Балкана, особено за пловдивчани. Хижата е разположена не само в райски кът на билото на Стара планина, но е и отлично стопанисвана. Два пъти - през 2023 г. и през 2015 г., печели конкурса сред туристите за най-добра хижа, до която не стига кола.   

Затова туристическата група на "Марица" избра "Мазалат" за поредното си лятно приключение.  По съвет на опитни планинари проникнахме в сърцето на Балкана не през традиционния път през  Шипченския проход, а директно през казанлъшкото село Ясеново. Оттам започва 14-километров живописен планински път, засенчен от вековни дървета, виещ се край бистрите води на река Лешница. Минаваме моста и ето ни пред хижа "Партизанска песен", недалече от прочутата местност Узана над Габрово.  

Дървена порта сочи началото на маршрута, обилно маркиран с червени знаци и информационните табели. Движим се само на запад по трасето на маратона Ком-Емине. Разстоянието от "Партизанска песен" до "Мазалат" от 9 км с денивелация 370 м се изминава за около 3-4 часа при средно темпо.

Началният половин час се движим през гора, без стръмни наклони, след което се излиза на открито. Разкриват се красиви панорамни гледки на изток. След около час стигаме до местността Корита, където блика чешма с ледени струи, а наоколо ухае на мащерка, избуяла на огромни тъмнорозови туфи. 

Следва 10-минутно стръмно изкачване, след което пътеката се изравнява. Движението през вековна букова гора действа терапевтично. След около час излизаме на широк път, който след двайсетина минути ни отвежда до хижа "Мазалат". От нея се открива величествена гледка към масива Триглав. Тук времето като че ли е спряло.  

Хижата е изключително чиста и отлично поддържана. Стопанисва се от севлиевското ТД "Росица-Мазалат". Разполага с 64 места, но през лятото е препълнена и нощувка без резервация в почивните дни е почти изключена.  

Открай време сред планинарите Мазалат е еталон за вкусно меню. Няма турист, който да не мечтае отново да опита пържените филийки със сладко от местни боровинки. Мястото е култово за снимки - смята се, че тук са запечатани едни от най-красивите изгреви и залези у нас.  

Догодина хижата ще празнува 90-и юбилей. Най-сериозният й проблем обаче е безводието през лятото поради пресъхнали водоизточници. Да се бие сондаж обаче е невъзможно, тъй като не го позволяват строгите правила на Национален парк "Централен Балкан", обяснява новият хижар Георги Пушкаров.

Предшественикът му Георги Кръстев, дългогодишен стопанин на хижа "Мазалат", един от най-опитните и отдадени на каузата български планинари, неотдавна стана директор на Националния парк. Със сигурност такъв добър познавач на Стара планина ще се ангажира активно с решаването на проблемите на Централен Балкан и превръщането на "Мазалат" в още по-желан център за търсачите на тишина и природни красоти.

Задължителна спирка в Централна Стара планина е местността Вътро поле, по-известна като Узана. Тя е най-голямата билна поляна в Балкана. Там, на надморска височина 1200 м, на 22 км от Габрово, се намира географският център на България. Мястото е идилично, заобиколено от букови гори. Координатите на географския център на България са  42.766111, 25.238333.

Идеята за намирането на географския център на страната лансира през 1991 г. редакторът на в. "Поглед" Евгени Станчев. Учени от БАН начело с проф. Младен Младеновски започват изчисления по шест математически метода, тъй като територията на страната не е правилна геометрична фигура, за да се пресекат диагоналите и да се намери пресечната им точка. 

Знакът е висок 2 метра и тежи 150 кг. Проектиран е от габровския скулптор Петър Хаджиганев. Има форма на пирамида, от чийто връх към вътрешността се спуска отвес, сочещ географския център. Знакът е оцветен в бяло, зелено и червено. За съжаление обаче, металната повърхност на знака е корозирала, а боята - олющена.

На метри от центъра на България се издига семеен хотел, чиито стопани ползват знаковото име, но не са се сетили да боядисат знака, пред който се снимат хиляди българи. Плачевното му състояние не дразни нито служителите от парк "Централен Балкан", нито тези на кметството в Габрово, на чиято територия е знаковото място.      

Географският център на България е под номер 19 в инициативата „100 национални туристически обекта“.

Хижа "Мазалат" е чудесна изходна база за преход по старопланинското било. 

На около половин час здраво ходене на запад от хижата е острият живописен  връх  Вълча глава, известен и с турското си име Куртбашица. Може да се изкачи директно по лявата зимна пътека или да се заобиколи по лятната и да се отправим към жалоните на билото директно.

Върхът е висок 1660 м, но катеренето е предизвикателство, тъй като склоновете са почти отвесни, а последните десетки метри са обезопасени със стоманено въже. Ентусиастите, тръгнали да катерят върха, трябва да са изключително внимателни, тъй като част от фиксиращите стоманени колчета са се извадили от гнездата и правят въжето ненадеждно. Особено рисковано е груповото минаване в лошо време. Хората в Централен Балкан са уведомени за проблема.  

От върха продължаваме по тясна пътечка през жалонната зимна маркировка. След известно време  може да се включим в лятната пътека, обозначена с червено, и да стигнем до друг знаков обект - природния феномен Пеещите скали. Ако минавате оттук във ветровит ден, скалите наистина пеят. А изкачването им е обезопасено с метално въже.

Продължаваме покрай връх Росоватец и през седловината Чимколиба приближаваме към внушителната снага на Триглавския масив, включващ върховете Голям Кадемлия, Малък Кадемлия, Пиргос и Зли връх (Мазалат). Голям Кадемлия, Късметлийски връх, от турското кадем, е втори по височина в Стара планина и е барометър за хората в Казанлъшкото поле - мъгла по темето му е знак за валеж. Висок е 2276 м, само със 100 м по-нисък от първенеца Ботев.

През 1942 г. кабинетни географи, непознаващи особеностите на местността, прекръщават двуглавия връх Кадемлия (Малък и Голям) на Триглав. Името не се налага, но остава като наименование на масива, който от хижа "Мазалат" наистина изглежда "триглав". Името на връх Мазалат е дадено от руски топографи. Смята се, че произлиза от разпространената в района билка меча стъпка, мазало, която лекува рани и туберкулоза. Непристъпните скални участъци на Мазалат са третото у нас местообитание на еделвайса след Пирин и Козя стена. 

Към Голям Кадемлия води поизровен обиколен  път, достъпен за високопроходими возила. Правен е за нуждите на военната база на върха, който преди 1989 г. беше строго забранена за външни хора зона. В момента военните сгради са изоставени. През 2010 г. е изграден добре поддържан заслон със соларен панел, печка, матраци, където могат да пренощуват 8-10 души. Панорамата от върха към старопланинската верига далече на запад и изток е незабравима.    

Разстоянието от хижа "Мазалат" до Голям Кадемлия е около 9 км и поради денивелацията се изминава за 3-4 часа. В подножието на върха се намира един от най-красивите водопади у нас - високото 72 м Кадемлийско пръскало.