Хранителният сектор в атака: Критикува идеята за ценови таван на основните стоки

  11 Февруари, 19:16     0  

Според становището хранителната индустрия, подобен контрол върху цените може да доведе до отказ на производители и търговци да предлагат стоки под себестойност

Браншовите организации от хранително-вкусовата индустрия с остра реакция на внесените законопроекти за таван на цените. Единият е с вносител Делян Пеевски и ПГ на ДПС-НН, а другия на депутати от БСП.

За законодателните планове на ДПС-НН

Законопроектът за мерки за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителните стоки от първа необходимост, внесен от Пеевски се определя от представителите на бизнеса като опасен популистки ход.

Предложението предвижда Министерски съвет да получи неограничени правомощия за държавен контрол върху цените и печалбите на дружествата, без ясни условия или правила. Това според браншовите организации представлява грубо вмешателство на държавата, нарушава принципите на лоялната конкуренция и връща страната към времената на плановата икономика.

Критиците подчертават, че законопроектът влиза в конфликт с член 19, алинея 1 на Българската конституция, както и с принципите на Европейския свободен пазар. Подобни разпоредби, които дават възможност за директно определяне на цените, се разглеждат като заплаха за свободната стопанска инициатива и пазарната икономика, пише Дарик Нюз. 

Според становището на представители на хранителната индустрия, подобен контрол върху цените може да доведе до отказ на производители и търговци да предлагат стоки под себестойност. Това би предизвикало реална продоволствена криза.

За законопроекта на левицата

Внесеният законопроект за пределни надценки на основните хранителни продукти на група народни представители от БСП-ОЛ, водена от Драгомир Стойнев, крие сериозни рискове за икономиката и свободния пазар, се казва в друга позиция на браншовиците.

Основните критики към законопроекта включват:

Нарушение на принципите на свободния пазар: Според експерти предложеният законопроект е в разрез с Конституцията (чл. 19, ал. 1) и европейските правила за свободно ценообразуване, утвърдени в Регламент (ЕС) № 1308/2013.

Липса на оценка на въздействието: Законопроектът е внесен без задълбочен анализ на икономическите последствия. Това може да доведе до затруднения за малките и средни предприятия, изкривяване на конкуренцията и облагодетелстване на търговските вериги.

Проблеми за производителите и потребителите: Задължителното обявяване на доставните цени, предвидено в законопроекта, нарушава принципа на търговска тайна и поставя производителите в неизгодна позиция спрямо големите вериги. Освен това експертите предупреждават, че липсата на адекватна икономическа информация може да създаде социално напрежение сред потребителите.

Правна несигурност: Законопроектът дава възможност на Министерския съвет да определя произволен списък с основни храни, за които ще важат ограниченията, без ясни критерии и правила.Критиците подчертават, че подобни мерки, въведени в други страни, като Унгария, са довели до негативни резултати, включително рекордна инфлация и наказателна процедура от Европейската комисия.

Позициите срещу законопроекта за пределни надценки на основните хранителни продукти са подписани от широк кръг професионални организации в хранително-вкусовата промишленост.

Асоциация на месопреработвателите в БългарияАсоциация на производителите на безалкохолни напитки в БългарияАсоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШНационален браншови съюз на хлебарите и сладкаритеНационална лозаро-винарска камараСдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслопродукти в БългарияСдружение „Храни и напитки България“Съюз на пивоварите в БългарияСъюз на преработвателите на плодове и зеленчуциСъюз на производителите на захар и захарни продуктиСпиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в БългарияСъюз на птицевъдите в БългарияВсички те изразяват общо притеснение относно негативните последици от предложенията, включително правна несигурност, нарушаване на свободния пазар и икономически рискове за сектора.