Христо Панчугов, политолог: Партиите са притиснати да направят правителство и ще прекрачат червените линии

- Г-н Панчугов, броени дни преди изборите как ви изглеждат кампанията и нагласите? 

- Кампанията е вяла, дори почти отсъства на фона на вихрещите се по телевизиите риалити програми. Това прави допълнително посланията, доколкото ги има, още по-нечуваеми за голяма част от българската публика.

За пореден път партиите демонстрират невъзможност да разширят посланията си, да вдъхновят нови избиратели към процеса на гласуване. Същевременно си личи и умората ​- организационна и мобилизационна, почти във всички политически формации, както и сред избирателите, от серията избори. И двете тенденции всъщност правят много голяма вероятността да видим изключително ниска избирателна активност на 27 октомври. 

Посланието колко са важни тези избори не изглежда автентично най-вече защото е съпътствано с посланието как изборите ще бъдат откраднати. А това от години работи точно в обратната посока. Как да убедите гражданите, че е важно да гласуват, като сте ги убедили, че изборите се крадат?! Т.е. открай време в българското общество като че ли доминира усещането, че е безсмислено да се гласува, тъй като няма резултати от това.

Наивна е самата идея, че един премиер може да бъде независим и равно отдалечен 

Нужен е план за изход от тази ситуация, който отива отвъд изборите ​- да е ясно какво ще се случи веднага след като се преброят гласовете. Такъв план у нас липсва - нито една от политическите формации не е заявила нито как смята да състави правителство, нито какво ще прави с това правителство, което са стъпките за реално постигане на резултати.  И тъй като всички тези въпроси стоят без отговори, разговор с избирателите е невъзможен и обръщане на ситуацията изглежда много трудно. 

- Ако процентите в изследването на агенция "Медиана" се окажат актуални и в деня след изборите - "Възраждане" втори след ГЕРБ, а ПП-ДБ трети, не намалява ли това още повече шансовете за успешна нова следизборна сглобка?

- Това е само един от факторите, които ще бъдат в основата на решението. От една страна, със сигурност ще е пълен провал за ПП-ДБ, ако се окажат трети. Но това ще означава, че са на грешен път, а това е по-важното. Но подобен резултат може да бъде използван и като възможност - очевидно необходимостта да се спре "Възраждане" ще  бъде доста силна мотивация за формирането на правителство в очите на определени групи в българското общество. 

Друг е въпросът, че това няма да е достатъчно, тъй като твърде скорошно е съставянето на провалилата се грандиозно само месеци след формирането си коалиция на управленско мнозинство, която трябваше да предотврати възможността страната да изпадне от европейския си път.

В този смисъл подобен аргумент за формиране на кабинет ще трябва да бъде съпътстван и от ясен план, който да обяснява защо сегашното управление ще бъде различно от всички опити, през които минахме. Да има и гаранции, че подобно управление няма да бъде подменено като дневен ред от други съображения - например запазването на властта на всяка цена, както и да е ясно какво ще гарантира доверието между участниците в подобно управленско мнозинство. 

Тези три въпроса трябва да добият много ясен отговор, преди да се състави управленско мнозинство. Така че, от една страна, "Възраждане" би могло да се използва като заплаха и като възможност би могло да бъде използвано в тази посока. 

 Вече ДПС няма да е балансьор, тъй като двете формации не могат да правят нещо заедно

От друга страна, има и обективни фактори - наистина изчерпване на организационен и друг ресурс в почти всички големи политически партии след поредицата от избори и в резултат виждаме отлив на избиратели. И може да се появи много силен  натиск от организационни структури към техните лидери да намерят начин за формиране на управление.

Така че е много вероятно да видим все пак истински опит за съставяне на правителство, тъй като част от формациите ще бъдат изправени пред много сериозни въпроси, свързани с оцеляването им.

- Този път безпрецедентно на изборите се явяват две фракции на ДПС. Ще успеят ли социолозите да познаят коя ще постигне по-сериозен успех?

- Дали социолозите ще познаят, зависи от много фактори. Има голяма доза неяснота около случващото се в ДПС. Не мисля, че някой би могъл да предвиди с точност крайния резултат от сблъсъка вътре в партията на тези избори. Но по-важно е, че какъвто и да е този резултат, ще е само началото на дълбока и тежка битка за Движението, за този тип интереси в българското общество.

- Ако и двете фракции влязат, каква ще е тяхната роля?

- Вече ДПС няма да е балансьор, тъй като двете формации не могат да правят нещо заедно. 

Относителната им тежест ще намалее значително. Големият въпрос е не дали ще са балансьор, а кои са позициите, които ще заеме всяка от тези формации. А и тежестта на двете формации на ДПС зависи от броя на партиите, които ще влязат в следващия парламент.

- Очертава се доста по-фрагментиран следващ парламент от 7-9 партии. Колко лошо е това с оглед на шансовете за коалиция и кабинет?

- Зависи от центровете на гравитация. Ако видим едно ясно ядро, което има желание за формиране на правителство, фрагментираният парламент може да се окаже възможност, тъй като малките формации са склонни да жертват много неща в името на това да получат достъп до властта. Т.е. преговорите в някаква степен ще бъдат по-лесни. Разбира се, това създава условия за политически шантаж, извиване на ръце, което прави процеса по-сложен. Големият въпрос е дали ще видим някакво твърдо ясно ядро за формиране на правителство, около което да се гради допълнителната подкрепа. 

- В тази кампания като че ли червените линии между отделни партии не са толкова дълбоко издълбани, акцентирани. Това дава ли надежди за следизборни компромиси?  

- Червените линии никога не са били толкова ясни. На една такава ясна и видима червена линия беше създаването на правителство между ПП и ГЕРБ, а се случи. Така че на публично заявените червени линии не трябва да бъде гледано особено сериозно. 

Нищо не може да провокира по-висока избирателна активност

Трябва да имаме предвид, че червените линии са в главите на малцинства от българското общество, тези, които ще отидат да гласуват и които много отдавна се държат като племена, а не като граждани на една и съща държава. И да се постави в техни ръце решението за пътя напред, е най-малкото безотговорно и показва много тежко отсъствие на политическа визия и лидерство в самите политически формации.

- Доколко премиерът ще е основен препъникамък за съставяне на следващ кабинет, предвид диаметрално различните визии на ГЕРБ и ПП-ДБ? 

 -  Компромис с фигурата на премиера винаги е възможен. Но е наивна самата идея, че един човек може да бъде независим и равно отдалечен, както се опитват да ни го рекламират, че може да промени всичко в съставянето на едно правителство, без да има подкрепата на нито една политическа партия. Възможно, но много малко вероятно е у нас да има човек с великолепни лидерски качества, който може да построява коалиции от несътрудничещи си политически формации, може да обръща обществени нагласи.

Ако политиците могат да се откажат от тази безумна идея и да се съсредоточат върху точките на съгласие, които биха могли да дадат стабилна основа за управление - ето това е по-важно от търсенето на имагинерна фигура на човек, който публично се заявява като независим, но всички очакват да е по-зависим от тях.

- Вече циркулират и списъци. Може ли от тях да изскочи някакъв нашенски умален модел на италианския спасител Марио Драги?

- Това е признак за безизходица. Когато формациите няма какво да предложат на хората, опитът да се продаде светло бъдеще под формата на приказка остава единствената възможност. 

Това, че някой е успял да свърши нещо много важно в трудна ситуация навън, не значи, че точно това е рецептата за изход от кризата у нас. Не са ни нужни приказки, а смислен план за излизане от кризата. Най-лесно се продава надежда през личност, големият въпрос е, че няма човек, който да ни продаде надежда в момента. 

- Неизбежна ли е ниската активност - около 30 процента, на предстоящите избори? Може ли на финала нещо да мотивира хората?

- Не мисля, че има потенциал за активиране. Освен ако не се случи някаква истинска криза или дълбок скандал.

Третата възможност - политическо лидерство, което да вдъхнови в последния момент хората за гласуване, е изключена. 

Първите две възможности са непредвидими, но силно се съмнявам, че ще бъде нарушена омертата около информацията около българския политически живот до степен да произведе голям политически скандал. Не се виждат и сигнали за тежка икономическа и социална криза. 

- Т.е. това няма да е последният вот в изборната спирала?

- Не е задължително. Ако партиите все пак бъдат притиснати от обстоятелствата и от собствените си проблеми да направят управление, то може да се окаже доста устойчиво, ако разбира се, няма икономически или социални обстоятелства, които да променят подкрепата за него. Фактът, че хората няма да гласуват масово на тези избори, не означава, че няма да видим правителство, което да се задържи достатъчно дълго. 

Визитка

 Христо Панчугов е преподавател в Нов български университет. Завършил е политически науки в Централноевропейски университет - Будапеща. Бакалавър по политология от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Експерт в областта на политическите партии, политически комуникации и политически маркетинг. Бил е председател на партия "Синьо единство" и на  младежката организация на СДС.