И кметът на Свиленград, където теглят битовата смет, иска отлагане на новата такса

Да се отложи с година новата методика за изчисляване на такса смет. За това призова кметът на Свиленград арх. Анастас Карчев. Общината, работи по проект на принципа замърсителят плаща.  Битовата смет на много от домакинствата в града и някои села се претегля, а данните се събират в специален софтуер в Общината. Целта е да таксата за смет да се изчислява на база генериран отпадък. Сега тя се смята на база данъчна оценка на имота. Така ако един имот от 100 квадрата с 3- ма души и друг, в който живее само един човек, се плаща една и съща такса, което не е справедливо. 

Постигнатото от Свиленград може да послужи  модел на останалите общини. Те обаче не са еднакви икономически и не всички могат да имат социална политика към гражданите, защото се очаква таксата да скочи значително,  коментира арх. Карчев. 

Според събраните до сега данни, средно домакинство отделя по около 300 кг битова смет.  Наблюдаваните домакинство обаче правят разделно събиране. Това е ключов момент за новия модел, независимо кой от трите варианта биха избрани общините. Ако разделното събиране са прави правилно и сметта в контейнерите, и тази на депата, е по- малко т.е. разходите ще са по- малки. 

Освен на база количество генераниран отпадък, таксата може да се изчислява  според броя на хората в домакинството. Третият вариант е с определен брой торби за смет. 

Според мен около 70 на сто от общините не са готови, затова трябва да отложи, допълва Карчев, като пояснява, че Свиленград е готова да въведе новия начин. 

Сериозни са опасения, че новата такса смет, може да доведе  до появата на нови нерегламентирани сметища. За да се избегне това е необходимо разделното събиране да е задължително за домакинствата и бизнеса. 

След няколко отлагания, новата методика трябва да влезе в сила от 1 януари 2025 г. Кметове на общини обаче настояват тя да се отложи за пореден път. Мотивите са, че е необходимо време на общините да настроят системите си за събиране, извозване, сепариране и депониране на отпадъци, така че коректно да определят такса смет и тя да е по-голяма за тези, които замърсяват повече. През това време ще има възможност да се проведе разяснителна кампания. 

Необходимо е също държавата да осигури автоматизиран електронен достъп на общините до регистрите на ГРАО, кадастъра, НАП и НОИ, за да може те коректно да а определят ползвателите на услугата по поддържането на чистотата и обработването на битовите отпадъци, гласят още мотивите. 

Ситуацията показва, че за последните 6-7 години от както  се готвят промените, почти нищо не е направено. Не  са проведени обществени обсъждания, не са предложени варианти, чака се пилотните общини за покажат резултатите. Те обаче няма как да бъдат валидни и ефективни за всяка една община.