И вие ли смятате, че Олимп и Олимпиадата са тясно свързани?

Олимп е бил централно място в древногръцката цивилизация, но никой не може да каже със сигурност дали това е конкретно място или метафорично име за дома на дванадесетте богове. Дори етимологията остава неясна - името "Олимп" може да идва от "кръгла", "светеща" или от още няколко думи.

Най-убедителните доказателства сочат, че Олимп е името, дадено на планините, в които е и най-високата точка на съвременна Гърция. Воините посвещавали победите на бойното поле на местните богове, а спортистите - успехите си по древните стадиони.

Главното спортно събитие на древността обаче няма нищо общо с големия връх. Въпреки сходството в името, Олимпийските игри никога не са се провеждали дори близо до обителта на боговете.

Боговете са "внесени" в Гърция от северните племена.

Легендарният Омир в поемата „Илиада“ нарича Олимп „много хълмове“. Това наистина не е самотна планина, а цяла верига, разположена в североизточната част на Тесалия. Най-високата точка на планината Олимп е връх Митика (2918 метра). На Балканите я превъзхожда само нашият първенец Мусала (2925 метра).

Древните племена не можели единодушно да определят местообитанието на боговете - всеки искал Олимп да се намира на тяхна територия. Ето защо има няколко планини с това име - дори Турция и Кипър имат свой Олимп. С течение на времето гърците стигнаха до логично решение и се спряха на най-високия кандидат.

Култът към олимпийските богове е пренесен в Гърция от дорийските племена, дошли от север през 13 век пр.н.е. Южните народи обяснявали природните явления с волята на титаните – всеки отговарял на своята стихия. След нашествието на дорийците възниква мит за титаномахията - война между титаните и елинските богове, която е спечелена от последните.

Историците смятат, че титаномахията се е превърнала в фолклорно отражение на истинската борба между северните и южните племена.

Омир наистина е написал, че боговете живеят на планината Олимп, но не уточни къде точно е върхът. По-късните гръцки и римски автори (Софокъл, Аристотел, Вергилий) „преместват“ боговете и започват да наричат Олимп "небасната твърд". Това вероятно се дължи на промените в представите на древните народи за структурата на околния свят - например, древните гърци вярвали, че горният слой на небето (емпирей) е изпълнен с огън и не е подходящ за живота на боговете.

Според митовете Зевс управлява на Олимп, седейки на луксозен златен трон – по-късно очертанията му са открити на върха Стефани, наподобяващ облегалката на стол. Единадесет богове живеели до Зевс - всички с изключение на Посейдон (дворецът му е под вода), Хадес и Персефона (управляват в подземния свят). Олимпийските богове се радвали на безоблачното време, ядеби амброзия (легендарна храна, която дава младост и безсмъртие) и решавали съдбата на хората.

За древните гърци Олимп е бил най-важният религиозен център. В подножието на планините се извършвали жертвоприношения, а на долните нива археолозите разкопават руините на свещени сгради.

Изкачването до върха било опасно. Веднъж арогантният смъртен Белерофон се опитал да достигне божествения връх. Той оседлал крилатия кон Пегас, но не можал да стигне до целта - пегасът, изпратен от Зевс, уплашил Пегас, Белерофонт паднал и загинал.

Християните направиха Олимп своя светиня. По време на войните в планинитe се крият партизани.

Хората се страхували да се заселят до боговете, така че до Олимп има само един сравнително голям град - Дион. Той е бил културният и религиозен център на Древна Македония - оттук Александър Велики, който се е смятал за потомък на Зевс, тръгва на известния източен поход.

От 5-ти до 2-ри век пр.н.е в Дион се провежда деветдневен празник на Зевс Олимпия, на който жителите и гостите на града се състезавали в различни спортни дисциплини – малка олимпиада. По време на разкопките на Дион, археолозите откриват древни термини, храма на Зевс, светилищата на Деметра и Изида, вилата на Дионис и дори античен театър.

С появата на християнството езическите религиозни места започнали бързо да се унищожават и много ритуали били строго забранени. Последователите на новата вяра се отнасяли изключително неделикатно към наследството на старата – например при разкопките на Дион археолозите открили древна статуя на Хера, която била използвана за ремонт на стената.

Християните обачее не пренебрегнаха свещената роля на Олимп - скоро по билото израснаха манастири и църкви. Най-известни са манастирът Свети Дионисий, построен на 820 метра надморска височина, и манастирът Света Троица, построен 200 метра по-високо.

Манастирът "Света Троица" е на 1020 метра надморска височина

Около Олимп се появяват и малки селца, които не са докосвани от чужди нашественици. Дори османските турци, които създават барутно съоръжение в Партенона, наричат ​​легендарната планинска верига „домът на небесните“ (от думите „небе“ и „живей“). Скоро Олимп се превръща в основната база на клефтите - въоръжени формирования, които се борят срещу османското правителство.

По време на Втората световна война домът на древните богове отново се превръща в център на съпротивата. През 1941 г. гърците водят тежка битка с нацистите в подножието на Олимп, заедно със съюзниците си от Австралия и Нова Зеландия, а по време на окупацията партизаните се крият там.

Олимп е изкачен за първи път от гръцки ловец. Сега тук почиват скиори и екстремни спортисти.

След Гражданската война от 1949 г. гръцките села обедняват и хората започват масово да се местят в големите градове. Планинските селища в близост до планината Олимп бързо се изпразват и оттогава легендарният хребет привлича само туристи и ентусиасти на екстремни спортове.

През 1913 г. швейцарският фотограф Фредерик Боасон и неговият сънародник писател Даниел Боу-Бови са първите, които достигат най-високата точка на планината Олимп. Цялата слава обаче отива при техния водач Христос Какалос – именно той прави последната крачка към върха.

Какалос е бил ловец на планински кози и след значително изкачване многократно покорява Олимп. Последният път, когато Христос се е издигнал до най-високата точка, е през 1972 г., когато е на 92 години.

Първоначално олимпийският връх носи името Венизелос – в чест на тогавашния министър-председател на Гърция Елефтериос Венизелос. По-късно обаче е преименуван на Митика, което на гръцки означава "нос". В момента почти всеки може да го изкачи без специално оборудване - алпинистите приписват изкачването на Олимп към най-лесната категория.

Сега 95% от населението на Гърция е православно, но Олимп все още привлича хора, които изповядват древната вяра. През втората половина на 20-ти век движението „Религията на 12-те богове“ започва да се разпространява в Гърция, стотици последователи на което редовно се събират близо до планинската верига за различни езически празници.

През 1938 г. връх Олимп е обявен за национален резерват, а през 1981 г. ЮНЕСКО го взема под закрила. Природата на планинската верига е необичайно богата - има повече от 1700 вида растения, от които 138 са редки, а повече от 20 са ендемични (те могат да бъдат намерени само тук).

Преди много векове околностите на Олимп са били единственото местообитание на европейския лъв, но с течение на времето видът е бил напълно унищожен от бракониери и гладиатори - хищниците са били масово уловени. Незаконният лов все още е голям проблем - сега орлите и лешоядите са застрашени.

В подножието на планината Олимп има само един град - Литохорон с население от 7 хиляди души.

Градът има минимум туристическа инфраструктура и е пълен с военни, тъй като наблизо има база на гръцката армия. Най-често пътешествениците отиват в планините от Солун, който се намира на 100 км от легендарното място.

От януари на Олимп работи ски база с 4 лифта, всеки от които носи името на древен бог – Зевс, Хера, Афродита и Хермес. Любителите на силни усещания посещават билото за рафтинг и каньонинг (тук се проведе световното първенство).

Дори астронавтите се възхищават на Олимп – изчезнал вулкан на Марс е кръстен на гръцкия масив. Височината му е 27 км - това е най-високата точка в Слънчевата система.

На върха на Олимп има  баскетболен кош. Миналата година маратонец качи тук парализирано момиче.

Олимп само косвено повлиява върху историята на Олимпийските игри. Всъщност грандиозният спортен фестивал е измислен в Олимпия, район на полуостров Пелопонес, разположен на повече от 500 км от билото.

Състезанията били посветени на Зевс, а победителите благодарили на боговете, които според митовете живеели на Олимп. Олимпийците обаче не са извършвали някакви специални ритуали, свързани с планините. С течение на времето подобни традиции също не се появиха - например щафетата на олимпийския факел започва в Олимпия и не минава през жилището на боговете.

Въпреки това, Олимп все още привлича вниманието на представители на големия спорт. През 2019 г. Nike инсталира баскетболен кош, посветен на гръцкия нападател на Милуоки Янис Адетокунмпо, след като беше обявен за MVP на НБА за сезон 2018/19.

Кошът беше качен с хеликоптер, като в монтажа му и заснемането на възпоменателния клип участваха най-малко 10 души. Талото е украсено с надпис, който намеква за трудния път на Янис от бедните квартали на Атина до короната на баскетболния свят: „Може би съдбата ви е да започнете от дъното. Мечтите могат да ви отведат до върха."

Олимп е познат на мнозина от детството благодарение на анимационния филм за Херкулес.

А през октомври 2020 г. Олимп за първи път беше завладян от човек, който не може да ходи. Студентката Елефтерия Тосиу е била прикована към инвалидна количка от детството си, но винаги е искала да бъде на върха на легендарния масив.

Маратонецът Мариос Янаку помогна за сбъдването на мечтата. Момичето беше поставено в специална раница на гърба на спортиста, а три часа по-късно Тосиу беше на Митика.

„Преди това направих 50 изкачвания на връх Олимп, но 51-ият път беше най-важният за мен. Всичките ми медали и награди бледнеят в сравнение с това постижение“, каза Янаку след спускането.