Идва ли Апокалипсисът: Теченията на Атлантическия океан са близо до повратна точка

Теченията на Атлантическия океан стават много нестабилни и са близо до повратна точка, от която няма връщане. Това показва ново проучване. Океанските течения се доближават до критична точка, вероятно предизвикана от увеличеното количество прясна вода от топящия се лед и ефектите от променящите се океански течения вече се усещат, съобщава Метео Балканс.

Тези океански течения играят много важна роля в моделите на времето над Съединените щати, Канада и Европа. Последните данни сочат, че топящият се лед е добавил голямо количество прясна вода в Северния Атлантик, оказвайки влияние върху океанските течения.

Северноатлантическите океански течения са част от голяма система, наречена AMOC. Тази мощна океанска система извежда по-топли води от Мексиканския залив в Северния Атлантически океан, откъдето идва и името „Гълфстрийм“. Простира се по цялото протежение на източното крайбрежие на Съединените щати , където започва да завива към Северна Европа.

В изследването, публикувано от списание Science Advances, се посочва, че с помощта на изключително сложни и скъпи компютърни симулации учените са намерили нов начин за откриване на сигнал за ранно предупреждение за колапс на тези течения.

И тъй като планетата се затопля, вече има признаци, че тя се движи в тази посока. Атлантическата меридионална преобръщаща се циркулация (АМОК), част от която е Гълфстрийм, работи като гигантски глобален конвейер, който отвежда топлата вода от тропиците към далечния северен Атлантик, където тя се охлажда, става по-солена и потъва дълбоко в океана, след което се разпространява на юг.

Теченията пренасят топлина и хранителни вещества към различни части на земното кълбо и играят важна роля за поддържането на относително мек климат в големи части от Северното полукълбо.

От десетилетия учените алармират за стабилността на циркулацията, тъй като изменението на климата затопля океана и топи ледовете, нарушавайки баланса между топлина и сол, който определя силата на теченията. Макар че много учени смятат, че АМОК ще се забави в резултат на климатичните промени и дори може да спре, остава огромна несигурност кога и колко бързо може да се случи това.

АМОК се наблюдава непрекъснато едва от 2004 г. насам. Учените знаят, че от изграждането на картина на миналото с помощта на ледени ядра и океански седименти, АМОК е спряла преди повече от 12 000 години след бързото топене на ледниците.

Изображението по-долу показва общо очертание на течението на Атлантическия океан и къде тече през Северния Атлантик. Всъщност не тече в толкова хубава права линия, но както ще видите, е много сложен и пълен с движение и динамика.

Новото изследване е "важен пробив", казва Рене ван Вестен, морски и атмосферен изследовател от Университета в Утрехт, Нидерландия, и съавтор на изследването. Учените са използвали суперкомпютър, за да управляват сложни климатични модели в продължение на три месеца, симулирайки постепенно увеличаване на количеството сладка вода в АМОК - представляващо топене на ледове, както и дъждове и речен отток, които могат да разредят солеността на океана и да отслабят теченията. При бавното увеличаване на количеството сладка вода в модела се наблюдава постепенно отслабване на АМОК до внезапното му разпадане. Това е първият случай, в който сривът е открит с помощта на тези сложни модели, което представлява "лоша новина за климатичната система и човечеството", се казва в доклада.

В проучването обаче не се посочват срокове за евентуален срив. Необходими са още изследвания, заяви Ван Вестен пред Си Ен Ен, включително модели, които имитират и въздействието на климатичните промени, като например нарастващите нива на замърсяване на планетата, което не е направено в това изследване. "Но поне можем да кажем, че се движим в посока на критичната точка при климатичните промени", добави изследователят.

Последиците от срива на АМОК могат да бъдат катастрофални. Според проучването в някои части на Европа температурите могат да се повишат. От друга страна, в страните от Южното полукълбо може да се наблюдава засилено затопляне, а в Амазония влажните и сухите сезони могат да се преобърнат, което ще доведе до сериозни смущения в екосистемата.

Колапсът на АМОК може да доведе и до покачване на морското равнище с около 1 метър, казва ван Вестен. Стефан Рамсторф, физичен океанограф от Потсдамския университет в Германия, който не е участвал в изследването, заяви, че то е "голям напредък в науката за стабилността на АМОК".

Проучване от 2021 г. установи, че АМОК е по-слаба от всеки друг път през последните 1000 години. А в един особено тревожен и донякъде противоречив доклад, публикуван през юли миналата година, се стигна до заключението, че АМОК може да е на път да се срине евентуално още през 2025 г.