Вход
01 Март, 08:51 0 Разбраха ли внуците на Рузвелт, Чърчил, Дьо Гол, Айзенхауер и родните политически бабаити какво им каза Юлия Навалная
Трябва да престанете да бъдете скучни!
Сакрално изречение - съвет и диагноза на западните лидери.
Юлия Навалная го формулира блестящо. След като от началото на войната на политическия фронт в минута се изстрелват стотици безсмислени фрази като дефектни снаряди - с нулево поразяване на целта и ефект на фойерверк, се появи една ранена от мъка жена да им го каже. На тях, на политическите випове, ранени от претенцията за европейско и световно лидерство.
Ако наистина искате да победите Путин, ако искате да разрешите тази чудовищна по своята сложност криза, която надмина Карибската по всички геополитически параметри и изправи цивилизацията пред смъртоносен избор, трябва да излезете от чиновническия си манталитет. Трябва да бъдете новатори. Изобретатели. Да имате въображение. Това им каза с думи и без думи Навалная. Тоест, изброи все неща, които ужасяващо липсват на днешния политически елит. И всички - от Макрон до Байдън, ако имат уши да я чуят, трябва да предприемат два извънредни политически хода: първо - да се засрамят, и второ - да се замислят.
Защото внуците на Чърчил не само проспаха началото на войната, но и още не могат да се събудят. Състоянието им може да се опише и по-грубо, но да не бъдем брутални като Макрон, който само преди няколко години заяви, че „НАТО е в мозъчна смърт“. А сега, явно все още недоразсънен, намекна за „изпращане на войници в Украйна“. С което отвори кутията на Пандора и европейските лидери скочиха един през друг да потушават напрежението. А германският канцлер Олаф Шолц, който вероятно носи в гените си кошмара от Втората световна война, направо му се скара.
Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще загуби. Казала го е Макиавели. Политическият младеж Макрон очевидно не знае. И по биологични причини не е изпитал адът на войната като предшественика си Шарл дьо Гол. И няма как да прояви новаторство и изобретателство, по съвета на Навалная, защото той, както и колегите му по европейско и световно лидерство, нямат дарбите на Чърчил. Който, освен политик, е бил художник, бил е историк и писател, а и офицер в британската армия. И който много е разбирал от политическото рисуване. Бил е новатор. Изобретател. И е имал това, което политическият чиновник няма - въображение.
За жалост, да разплетат гордиевия възел на чудовищната криза, която диктаторът Путин натресе на Европа и света (не без съответните провокации), днес са призвани внуците на Рузвелт, Чърчил, Дьо Гол, Айзенхауер, Маргарет Тачър. Да, дефицитът на европейски и световни лидери е катастрофален. Внуците боравят главно с политически заклинания, затънали са в собствените си пропаганди и се отнасят към реалността, както изкуственият интелект към поезията.
Защото кой гарантира, че един сблъсък между НАТО (което със сигурност не е в „мозъчна смърт“ дори само поради факта, че Столтенберг светкавично опроверга Макрон) и Русия ще бъде и ще си остане война с конвенционални оръжия? И затова всякакви отпратки към историята откъм Кремъл и Париж са смехотворни. Смразяващите предупреждения, че Макрон ще свърши като Наполеон, ако вкара войски в Русия, а Путин ще свърши като Хитлер, са неудачни. Защото Макрон не е Наполеон. Нито Путин е Хитлер, тъй като през най-свирепата досега кланица в историята нямаше опасност от заличаването на човешкия род, както му се искаше на младоженеца Адолф в бункера през април 1945-а. Днес става въпрос за сблъсъка на два военни блока с ядрен потенциал, достатъчен за многократното унищожение на планетата. А най-големият запас в света от 5977 ядрени бойни глави - в резерв, в готовност за използване, монтирани на балистични ракети с наземно базиране, в подводници и в базите на тежките бомбардировачи, ще могат ли да бъдат блокирани от свръхсекретни американски оръжия... А ако бъдат "изтървани" само няколко ракети, ще оцелее ли Европа от преките попадения, а останалият свят - от ядрените облаци?
Не помагат и романтичните представи на внуците на Чърчил, че една сутрин ще се събудят и империята Русия ще се е разпаднала на десетки малки Швейцарии. Независими демократични, миролюбиви държави, в които няма да избухнат граждански и племенни войни и кървави етнически прочиствания, нито пък ще се воюват една с друга. Новоизлюпените местни велможи няма да посегнат към хилядите ядрени бойни глави и да ги продават на парче на терористи с апетит да изнудват Вашингтон или Брюксел. Или пък да си го употребят по комшийски с азиатски хъс.
Сложността на кризата е такава: Путин трябва да бъде наказан, за да не посмеят други диктатори да го последват. А границите на Украйна - възстановени, за да не последват съдбата <210> други държави. Но наказанието и възстановяването трябва да бъдат реализирани така, че след това да има човечество, което да си извади поуките. В това е сложността.
А за да се разреши, лидерите трябва да престанат да бъдат скучни! Ако имат поне таланта да проумеят тази несложна метафора, изречена от Навалная.
Няма как тази свръхсложна криза да се разреши от тези, чиито идеи варират между твърдоглавието на чиновника и на военния. На генералите им е лесно, казваше Кенеди, защото няма да има живи, които да ги опровергаят. Думите му бяха отправени към някои негови съветници, настояващи за изпреварващ ядрен удар по време на Карибската криза.
Няма да има кой да опровергае и родните политически бабаити, дето пригласят на внуците на Чърчил, който казваше: "Когато двама души винаги имат едно и също мнение, единият от тях е твърде повърхностен".
Затова не е необходимо да повтаряш сто пъти, че няма да изпращаме войници в Украйна, а просто да не даваш и най-малкия повод за подобни съмнения. Не е лесен теренът на международното положение.
А то трябва да съществува и след войната.
