Неочакваното начало на войната в Украйна докара всички до ступор. Много експерти вещаеха, че заради геополитическия катаклизъм България ще потъне икономически. Десетилетия наред Русия бе важен търговски партньор на страната ни, като през 2020 г. на Руската федерация се падат 4,0% от външнотърговския стокообмен на България, в т.ч. число 1,5% от износа и 6,2% от вноса. Отделно от това около половин милион руски туристи (преди пандемията) летуваха по нашето Черноморие, някои в собствените си имоти. Най-проблематично изглеждаше въпросът с вноса на енергийни суровини, който всъщност съставлява над 2/3 от целия внос от Руската федерация към страната ни.
За щастие, най-мрачните прогнози не се сбъднаха. Нещо повече, някои сектори в икономиката отбелязаха шеметни ръстове. Като цяло износът през 2022 г. е счупил всички досегашни рекорди, доближавайки границата от 100 млрд. лв.
От страната за цялата година за чужбина са отишли стоки и услуги за 94,372 млрд. лв., като 31 млрд. от този износ е за трети страни, а всичко останало - за държави от ЕС, сочат данните на НСИ. Годишният ръст при импорта е 37,9%, което е абсолютен рекорд за България и не е постиган никога досега. А за да има износ, преди това тези стоки е трябвало да бъдат произведени. Освен това ръстът не се дължи само на износа на ток и оръжия. При тока отново имаме невиждан досега рекорд и износът е за 3 милиарда лева. Оръжейната индустрия пък, която очаквано „се храни“ от размириците по света, е в разцвет. Само ще припомним, че миналата година „Арсенал" вдигна заплатите с 67% и няколко пъти ударно търсеше работници от порядъка на 1000-2000 души наведнъж. При ВМЗ-Сопот трудовите възнаграждения бяха увеличени три пъти през годината, а накрая служителите получиха и коледен бонус в размер на минимална заплата. От началото на войната в Украйна военният завод е натоварен до максимален капацитет, макар че официално страната ни не изнася оръжие за нападнатата държава. Само в тези две предприятия заетите са над 12 000 души.
Освен оръжейната индустрия, която е очевидно печеливша в тази „икономика на войната“, на макрониво се забелязват още няколко неща. Украинските бежанци - за тях държавата ни получи огромна помощ от Европа, която бе използвана наполовина, коментира финансовият анализатор Светозар Гледачев. Малко преди края на 2022 г. помощта от Брюксел възлизаше на 523 млн. лева, като 200 млн. от тях са за сметка на бюджета, а останалите - по европейски програми и фондове, които бяха преструктурирани. Вълната от украински бежанци спаси много хотелиери в трудните зимни и пролетни дни, когато по принцип базите им стоят затворени. Когато стартира летният сезон, бягащите от войната бяха разквартирувани. Така хотелиерите по морето регистрираха една почти целогодишна заетост и съответно финансов ресурс, обяснява той. От друга страна, украинците тук получават през банковите си карти безпроблемно пенсиите и заплатите си и ги харчат тук. Да не говорим, че между дошлите има хора от средната класа, които се намесиха и на пазара на имоти. Като пример анализаторът дава икономиката на Полша, която дръпна именно заради около милион украинци, които се вляха в работната ръка на страната. Ето и още един плюс - десетки хиляди, а може би и над 100 000 руснаци, избягали от родината си от страх и за да не ги вземат в армията, са по апартаментите си по морето и харчат руски заплати, пенсии и доходи, а ние печелим, допълва Гледачев.
Началото на войната докара до истерия индустриите на много държави. Кризата с енергията обаче беше решена навсякъде с помощ от съответните правителства. През януари 2023-та цената на електроенергията е по-ниска (след компенсациите) - 200 лв. за мегаватчас при 233 лв. през януари 2022 г., обобщава във фейсбук профила си Лъчезар Богданов, икономист от ИПИ. Той озаглавява поста си „Какво постигна "великият стратег" Путин с войната си”. И изброява: сега руският петрол сорт "Уралс" е с 40% по-евтин, отколкото в средата на февруари 2022-ра, когато Русия нахлу в Украйна."
Инфлацията напомпана до пръсване
Рекордната инфлация в цяла Европа отчасти се дължи на военните действия на Русия в Украйна. Цените на храните скочиха непосредствено след инвазията през февруари миналата година поради опасения от прекъсване на търговията в Черно море. Оттогава имаше известен спад на цените - отчасти поради подкрепяния от ООН канал за износ на зърно от Украйна и перспективата за подобряване на доставките в страните производителки. Оттам нататък високите цени на енергията, горивата и лотистичните трудности продължават да държат цените високи. Специално в България за лудата инфлация отношение имат и нерегламентираните надценки, които търговците по веригата слагат.
Разводът с "Газпром" мина без много сълзи
В първите месеци на войната много държави бяха в патова ситуация заради огромната си зависимост от доставки на руски газ. И докато при други европейски държави тя не беше пълна (Германия - 50%, Италия - 40%), при Естония, Финландия и България бе минимум 80%. Намериха се обаче алтернативни доставки и до спиране на производства не се стигна, както биеха тревога от бизнеса. Най-големите потребители на газ са химическите и стъкларските заводи, както и Топлофикациите.
Като изключим политическите залитания по темата, се оказа, че разводът с "Газпром" не се оказа пагубен за България. В момента цената на природния газ на европейската борса е с 30% по-ниска в сравнение с година по-рано.
Последно служебното правителство сключи договор с турската газова компания "Боташ" за достъп на "Булгаргаз" до турските терминали за втечнен природен газ. Споразумението е със срок на действие от 13 години и така България ще може да пренася 1.5 млрд. куб. м газ на година. Което е между 1/3 и 1/2 от цялата консумация на природен газ в страната. Страната ни вече внася по-евтин газ от Азербайджан през гръцкия интерконектор в обем от 1 млрд. куб. м на година, като останалите количества купува от LNG доставчици през Гърция.
- Вчера имахме среща на бившите съученици. - Къде ходихте? - Никъде, във фейсбук се видяхме...
още вицове