Има натиск върху Ердоган за отваряне на арменско-турската граница

Бившият турски парламентарист и етнически арменец Гаро Пайлан в интервю за Арменпрес заяви:

„Жителите на икономически изостанали турски селища близо до арменската граница искат арменско-турската граница да бъде отворена, защото разбират, че това ще им бъде в техен интерес.

Вътре в Турция, в други региони, също има разбиране, че отварянето на границата би било изгодно. В този смисъл Ердоган е изправен пред известен натиск“.

Според него президентът на Турция претегля кой вариант би бил по-изгоден. Ако според неговите изчисления ползите от отварянето на границата надвишават загубите, Ердоган ще отвори границата. В противен случай всичко ще си остане така. Пайлан описва турския президент като „опортюнист“, който прокарва предимно собствените си интереси: „Ердоган не се интересува от това, което се случва в други части на света. Той се фокусира върху това което може да донесе най-голямо предимство за Турция.

Анкара официално призна независимостта на Република Армения през декември 1991 г.

Дипломатическите отношения между двете страни обаче все още не са установени. Турция едностранно затвори сухопътната граница с Армения през 1993 г. Тя беше отворена отново за кратко за няколко часа през февруари 2023 г., за да позволи на арменски камиони, превозващи хуманитарна помощ , да преминат в зоната на земетресението в Турция.

Преговорите за разрешаване на арменско-турските отношения набраха скорост след войната в Нагорни Карабах през 2020 г. Процесът на нормализиране се осъществява на двустранна основа, но Турция непрекъснато подчертава, че координира дневния ред на преговорите с Баку, когато преговаря с Ереван.

„Западните държави се опитват да убедят Ердоган да отвори границите, така че комуникациите и пътищата, които ще бъдат построени, да могат да се използват от страните в региона“, допълни Гаро Пайлан.

Той смята, че след 44-дневната война в Нагорни Карабах Ердоган е бил за отваряне на арменско-турската граница, но сега е по-малко склонен. Пайлан обаче не поясни какво е довело до смяната на позицията на турския президент.

„Разбира се, проблемите между Армения и Турция няма да бъдат решени за една нощ, но първо трябва да се отворят границите и тогава и двете страни могат да започнат да решават всички проблеми. “

През декември 2021 г. Ереван и Анкара обявиха готовността си да предприемат стъпки към нормализиране на отношенията. И двете страни назначиха специални представители за този процес. Те са се срещали 5 пъти досега, но не са постигнати значителни пробиви в преговорите.

Последната среща се проведе на 30 юли на арменско-турската граница. Страните се споразумяха да „оценят техническите изисквания в съответствие с регионалното развитие, за да осигурят функционирането на железопътния граничен пункт Акхурян/Акяка и взаимно да опростят визовите процедури за притежателите на дипломатически паспорти“. Все още няма информация какви стъпки се предприемат за изпълнението на тези споразумения.

Преди 2 години, след срещата на специалните представители на 1 юли 2022 г., беше съобщено, че те са се съгласили да започнат директни полети между Армения и Турция и да позволят на граждани на трети страни да преминават арменско-турската сухопътна граница.

През януари 2023 г. забраната за директни полети беше отменена. Въпреки това не се наблюдава напредък по отношение на отварянето на границата.

Гаро Пайлан обсъди и арменско-азербайджанските отношения:

„Време е за мирно споразумение между Армения и Азербайджан. САЩ и Европейският съюз трябва да постигнат разбирателство с Ердоган, за да може той да убеди президента на Азербайджан Илхам Алиев да подпише мирно споразумение с Армения.

Политикът вижда проекта на Армения „Кръстопът на мира“, предложен от арменското правителство, като критичен за регионалния мир. Той е убеден, че географското местоположение на Армения „е ключово за отключването на регионалните транспортни маршрути“.