Инфлуенсъри смениха героите на труда от соца

От Хенриета Георгиева и Станимир Кронев

В епохата на соца на 1 май овациите бяха за героите на социалистическия труд. Това бяха ударници в различните сфери - от строители и тъкачки до овчари и даже спортисти. Те бяха давани за пример на младите, а в подвизите им ги следваха хиляди. Модерните времена, капитализмът и дигиталната революция преобърнаха ценностите и кумирите. Докато героите на соца са строили Димитровград, заводи и пътища, за което са получавали почетното звание, днес младите нямат никакъв афинитет към подобни занимания. Вместо това те градят имидж, трупат последователи и присъствие в социалните мрежи, които по-късно осребряват. 

Анкета сред подрастващите българи между 12 и 18 години вероятно ще покаже, че най-малко половината от тях ще посочат, че искат да работят някоя модерна професия като инфлуенсър, контент криейтър или ютюбър. Няма да е малък и процентът на тези, които все пак ще предпочетат нещо по-практично - ИТ експерт или брокер (най-често на недвижими имоти). 

Алекс Богданска е тотален хит в мрежите

Това съвсем не е случайно - за поколението, родено в новия век, възприятията за труд са коренно променени. Според различни проучвания около 60 на сто от поколението Z категорично отказват да упражняват тежък физически труд. Склонните да бъдат механици или строители са едва под 10%. Вместо това те предпочитат да записват клипове, които другите младежи да гледат за забавление, или да рекламират продукти в социалните мрежи. Дори доскоро смятаната за мечта на много деца професия на ИТ експерт вече далеч не се радва на обичайната популярност, тъй като макар и относително високите нива на възнаграждения в сектора, развитието в него често изисква сериозно първоначално усилие и непрестанно усъвършенстване на уменията. 

За младите трудът вече не е ценност, а по-скоро ненужно натоварване. Статистиката показва, че през последните 20 години 

всяко следващо поколение е все по-малко склонно да работи 

5 дни в седмицата по 8 часа на ден и това съвсем не е изненадващо. Младежите виждат как любимите им инфлуенсъри заработват седмичната надница на един строител само с две публикации в социалните мрежи. Ютюбърите пък могат да спечелят 4-цифрена сума само с 30-секундна реклама в някое от видеата им. 

Наскоро в социалните мрежи изтече информация за тарифите на част от инфлуенсърите, като от тях стана ясно, че популярният Слави Панайотов, познат като Клашъра, таксува поне 2500 лева за единична реклама. Част от актуалните поп и фолк звезди сред подрастващите пък заработват по 500 до 1500 лева с няколко снимки и тага на съответната компания в профилите си. Почти всеки мъж, който е популярен в социалните мрежи, пък рекламира сайтове за залагания и онлайн казина, които плащат щедро, и по информация на "Марица", предлагат по 2000 лева на месец дори на инфлуенсъри с по 15-20 хиляди последователи за 6 публикации в месеца. 

При такива тарифи не е чудно, че все по-малко са кандидатите да стават ИТ специалисти и програмисти след първоначалния бум на тези професии в началото на новия век. Въпреки че това са хората, благодарение на които инфлуенсърите имат работа, по данни на Евростат интересът на младежите до 18 г. към тези професии в Евросъюза е намалял от 27 на сто през 2013 г. до 13 на сто за изминалата година. 

В България пък имаме една нова професия, която достойно може да се бори за приза "герои на капиталистическия труд" - брокерите на недвижими имоти. Според данните на НОИ през 2010 г. те са били едва 1700 души, а днес вече са повече от 10 хиляди. По времето на соца подобна дейност изобщо не съществува. Неслучайно и масово брокерите са между 20- и 35-годишна възраст - това е професия, която за много младежи замени традиционните за тях преди това дейности като бармани и сервитьори. 

За социалистическия морал търговците и посредниците са утайката на обществото. Трудовите герои пък наистина трябва да бъхтат със сетни сили, за да закичат на ревера заветното отличие. 

Общо 1700 са българите, удостоени със званието „Герой на социалистическия труд“- 

второто по старшинство в наградната система на НРБ.

Наградените са трудови хора, всеки със значим принос в своята област. Удостоените са носили отличието с гордост на гърдите си на всяка първомайска манифестация под звуците на "Дружна песен днес да екне, песен, песен на труда".

Отличията са раздавани само по заслуги, без протекции. Цената е още по-висока, защото званието автоматично те превръща в емблема на социализма.   

Найда Манчева, два пъти  герой на социалистическия труд

Правят ги депутати, делегати на конференции и конгреси, показват ги по единствената тогава държавна телевизия, за тях снимат филми и пишат книги.

Званието е учредено с указ на Президиума на VI Велико народно събрание на 15 юни 1948 г. Върви в комплект с грамота и медал - „Златна звезда със сърп и чук“, орден „Георги Димитров“, както и с еднократно възнаграждение от 1500 лева. Отличието не е свързано с придобиването на кола "Лада", каквито легенди битуват. 

Сред най-легендарните герои на труда са тъкачките многомашиннички Маруся Тодорова и Найда Манчева, отличени дори два пъти, строителят Игнат Раденков, чиято бригада възстановява Стражица от руините след земетресението през 1977 г., строителят на АЕЦ "Козлодуй" Златко Стоянов, миньорите Димитър Биков и Радиш Станчев,  животновъдът Димитър Бинев.     

Сред лауреатите са и изявени творци - художниците Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна, писателите Павел Вежинов, Богомил Райнов, композиторите Марин Големинов и Панчо Владигеров, диригентът Филип Кутев, певецът Николай Гяуров, спортистите Мария Гигова, Нешка Робева, Иван Абаджиев, алпинистът Христо Проданов.  

Бившият Първи Тодор Живков също е бил герой на труда. В групата на отличените политици са Цола Драгойчева, Антон Югов, Пенчо Кубадински, Пеко Таков.  

С отличието са удостоени и шестима съветски космонавти, сред които Юрий Гагарин и Валентина Терешкова. 

За последно званието е присъдено през 1987 г., а след 1989 г. е премахнато. В следващите години героите на труда са охулени и пратени в забвение като галеници и символи на предишния режим. 

"Сърцето ми плаче! "Няма герои сега - има мафиоти, кариеристи, материалисти", изрича просълзена Найда Манчева пред портала на бившата текстилна фабрика "Осми март", където е работила 50 години.

Игнат Раденков наскоро обяви готовност да събере бригада и да довърши показно поне една от магистралите ни. 

На отличието "Герой на труда" днес се гледа като на отживелица. А и днес мерило за успех е не толкова качеството на вложения труд, а осребряването му. 

1 май като Ден на труда започва да се отбелязва като официален празник с указ на цар Борис III през 1939 г. Иначе на тази дата през 1886 г. 300 000 работници стачкуват в САЩ за 8-часов работен ден. От 1945 г. празникът е един от най-тачените, чества се с мащабни манифестации из цялата страна.

Работниците от всяко предприятие минават, марширувайки, през площада, като скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа. В първите редици са ударниците, орденоносците, героите на социалистическия труд. От трибуна шествието е поздравявано от партийни и държавни ръководители. След 1989 г. празникът се отбелязва главно от социалисти и комунисти с прояви и концерти на открито.

Героите на социалистическия труд от Пловдив са повече от 20. Най-много са тъкачките от ДПТК "Марица" - Виолета Гаврилова, два пъти герой, Елена Шиекова, Божана Златанова, Арша Тихомирова. Андон Попов и Иван Динков са шофьори в ДАП, Ангел Кидиков е металург в КЦМ, Георги Дишков и Коста Андреев са машинисти в БДЖ. В списъка са Николина Добрева, директор на Тютюневия комбинат, Екатерина Алтънова, управител на магазин "Молдавия", Кирил Кралев, шеф на АПК - село Първенец, шивачката от ДИП "България" Гинка Чираджийска, Йордан Акабалиев, строител от Баташкия водносилов път, Кирчо Атанасов, директор на МГ, Никола Цапрев, директор на Механотехникума, Стефан Игов, директор на Строителния техникум. В събирането на имената на отличените пловдивчани активно участие взе фотожурналистът Иван Коджабашев.

За щастие, нито един от местните герои не е споходен от участта на Алексей Стаханов, чието име става нарицателно за ударник. Съветският миньор е основоположник на т. нар. Стахановско движение. Рекордът му е 227 тона изкопана руда на смяна - 20 пъти над нормата. През 1936 г. Стаханов излиза на корицата на списание "Тайм". Работохолизмът обаче довежда ударника до алкохолизъм и психиатрия.

Как ви звучи, освен вече почти задължителните за всяка работа ваучери за храна, работодателят ви да ви поема и разходите за спорт и фитнес за месеца, както и допълнителна здравна осигуровка? За повечето работещи у нас навярно това е непостижима екзотика, но ИТ спецовете отдавна се радват на огромен набор от привилегии. 

Освен високите заплати секторът е известен и като този, с най-широкообхватните допълнителни придобивки. В офисите често всички напитки са за сметка на работодателя, а не липсват и компании, които дори поемат обяда на служителите си. Познатите на мнозина карти "Мултиспорт" са задължителни вече за почти всяка фирма в бранша, но все повече от тях осигуряват и възможност за служителите си да тренират, като поемат изцяло разходите за това. 

Социалните придобивки също са ненадминати, близо половината от сектора у нас предлага допълнително здравно или пенсионно осигуряване за служителите си. Няколко от големите компании в сектора пък имат подписани договори с големите частни болници, които да обслужват преференциално служителите им или дори да извършват всякакви манипулации безплатно. Допълнителната дентална грижа също е част от подобни пакети. 

В офисите им пък често се организират допълнителни активности - викторини, тематични партита и подобни. Обществено-културният елемент също е сериозно застъпен - редовно се предоставят билети за опера, театър или кино. Често ИТ-тата имат и допълнителни дни отпуск, както и възможност да работят от дома през повечето време. Така че заплатите в бранша далеч не са единственото примамливо предимство.