Инвеститор за процеса на реновация: Днес на мода са възстановките с плоски елементи от стиропор

От началото на тази година Министерството на труда и социалната политика обяви новата си програма по проект „Красива  България“. На първо четене тя напомня за онзи добър пример от близкото ни минало, когато много сгради в центъра на Пловдив, Варна и други градове бяха обновени и възстановени. 

Да, ама не! Целта е друга - намаляване броя на безработните и стимулиране на заетостта в страната, и ежегодно се финансира от програмния бюджет по Националния план за действие по заетостта. Основните цели на новия проект „Красива България” са: намаляване на безработицата; обновяване и подобряване на обществената среда в населените места и на социалната инфраструктура в Република България; подпомагане на малкия и средния бизнес; създаване на условия за устойчива заетост на работната сила в общините, четем в сайта на въпросното министерство. Какви ще са резултатите тогава!

Красимир Писев се занимава с управление на имоти. Голяма част от тях са разположени по емблематичната Главна на Пловдив. Архитектурният ансамбъл е оформен в далечната 1930 година и по него са подредени истински брилянти - ярки примери за неокласицизъм в града под тепетата. Сред тях е и прочутият хотел "Молле". Навремето в хотела гостувал самият Иван Вазов. Сградата е издигната през 1910-1911 г., като е известна с това, че в нея са били монтирани първият асансьор в Пловдив, първото самостоятелно парно отопление и първият генератор за електричество.

„Ремонтирах и реновирах сградата преди десетина години. Но го направих със собствени средства. Управлявам няколко старинни сгради в центъра на Пловдив, но не бих кандидатствал за финансиране по проекта „Красива България“. Защо ли? Оказва се, че можеш да подготвиш проект за одобрение. Примерно го одобряват, но какво се случва? Изпращат готов екип мазачи -  какъв е цензът на майсторите, никой не знае. Както го правиха навремето. Идват, качват се на скелето и колкото могат - правят - разказа пред „Марица“ Писев и задава въпрос. - Интересно е, че тази програма е към Министерството на труда и социалната политика и с нея ще борим безработицата. А къде е Министерството на културата? Кой ще контролира процеса? Така ли ще възстановяваме паметници на културата?", пита Писев.

Големият проблем според пловдивчанина е, че старите сгради - паметници на културата в Пловдив, са едва 300.

„Много от тях се рушат и ги губим безвъзвратно. Така, от една страна, сградите падат, а от друга, ги реновираме чрез съмнителни майстори и техники, т.е. възстановяваме ги с плоски елементи от… стиропор. И това е въпрос на отношение към детайла, а не на финансови средства“. 

Съвременната реновация е нож с две остриета.

Ако се изпълнява както трябва, тя е истинско изкуство в архитектурата. Но нерядко са и примерите, когато инвеститорите я решават чрез пластмасови орнаменти - отливки. „Процесът на реновация е труден и сложен. Ако трябва да се направи както трябва, са нужни две години за документи. Възстановяване на пластични елементи е още по-трудно. Няма и такива майстори вече. А цената е абсурдна, дори за доходни сгради по Главната. Днес се радвам, че успях да запазя фасадата на хотел “Молле” без никаква промяна от оригиналната на Пернигони, 1911 г. Площад "Стефан Стамболов" със сградите на Общината, "Молле" и "Астория" са емблематични за града ни, това беше важно. Какво ми е коствало, аз си знам. В реставрацията излязоха дори скрити барелефчета, замазани с годините.

Замяната на пластични капители, отливки в ателие, изтегляне на повредени участъци на място, също е трудно. Това е причина за масова подмяна на пластични елементи с плоски стиропори, която наблюдаваме в последните години. За съжаление, подобни сгради се превръщат от произведение на изкуство в бутафорни пластмасови отливки.

По "Красива България" преди години пък ги замазваха - проектчетата да вървят. Един мазач клепаше по пластиките колкото може. При нас държава няма. Казвам го с целия си опит с подобни сгради. Паметниците (НИНКН) са ме мотали, но не са ми помогнали да ми е по-лесно. За тях е важно картинката да прилича на оригинала. Орнаментите не ги вълнуват. И стиропорът върши работа. Финансиране няма. Собственик на подобна сграда не само трябва да се лиши от доходи, а да влезе в един филм на реставрация, в който понякога самият той се оказва губещ. И пътят му минава от търсенето на реставратори скулптори до осигуряване на финансирането, което също е солидно перо“, разказва Красимир Писев.