Ирина Андре от АМТИИ, или как изкуството си намира място навсякъде

Един ден тя може би ще менажира културните фестивали на Пловдив - когато се дипломира в специалност „Маркетинг и комуникации в изкуствата“ в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Всъщност може да участва и в създаването на всеки от тях - защото е завършила „Сценичен костюм“ в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства. Рисува, танцува, впуска се с жар в благотворителни акции и във всяка инициатива на Студентския съвет, който оглавява.

В сърцето й цъфти българска роза и зрее арменски нар. А иска още толкова много неща да вкуси...

Каквото и да правя, имам нужда да е от полза за някого, казва Ирина Андре Чавушян, която стана Студент доброволец на 2023 г.

Артистичната българска жилка от маминия род й е дала криле по рождение - дядо й Андрей бил актьор във Военния театър, баба  й, майка й и леля й танцували народни танци. Сигурният плац за стабилно приземяване е грижа на татковата рода - всички там са инженери, математици и най-вече арменци.

От малки сме отгледани с двете ми сестри в среда без токсичност, казва Ирина Андре. Винаги са получавали подкрепа да опитват нови неща, независимо колко са абсурдни - като ученическата й хрумка да събира жълти стотинки, за да направи картина от тях. Помни от най-ранното си детство как баща й произвеждал гипсови фигурки, а женското съсловие ги рисувало и тествало в домашни работилнички.

Още на 4 години Ирина Андре започнала да пее в хор. Че не можела да казва Р, не било проблем. Даже направило още по-симпатично изпълнението й на песента „Бърборана“. Пробвала и балет, и художествена гимнастика. Всяко дете трябва да мине през някакъв танц - учи на дисциплина, гъвкавост и естетика, казва студентката.

Като осмокласничка се записала и на курсове за актьорско майсторство. Добре се получава, но не е моето, бързо си дала сметка. Подготовката в паралелка със засилено изучаване на математика в ОУ „Елин Пелин“ й дала още възможности за избор - да учи графичен дизайн в Математическата гимназия или пък да постъпи в училището за сценични кадри. Много се колебаех и очаквах у дома да ме побутнат към Математическата като по-престижна, споделя Ирина Андре. Семейството обаче отсъдило, че артистичното училище е по-подходящо за нейния натюрел. В крайна сметка оставали Ирина Андре да реши сама, както е било винаги.

А тя е доста категорична.

 Даже сама избрала името, което да носи

Преди да се роди, всички в семейството смятали, че на бял свят ще се появи момче. И планирали да го нарекат Андре Чавушян, на дядо Андрей. Само таткото бил сигурен, че ще проплаче госпожица. Така, вместо Андре, бебето било наречено Ирина. Когато дядо й починал, тя вече била на 14 години. Бях негова любимка, имахме много дълбока връзка, разказва внучката. И помолила родителите си да й позволят да промени името си на Ирина Андре. Когато се явила в съда, за да обясни защо, разплакала цялата зала.

И Ирина проляла доста сълзи, но в гимназията. Уж избрала артистично училище, което подкрепя мисленето и креативността, а се оказало, че един учител опитва да я натика в шаблон. Отказал да оцени есето й само защото в ъгъла на листа има щампа с розови сърца.

Друг път класът трябвало да пише на тема „Аз обичам да чета… Аз не обичам да чета...“. Ирина Андре обича много книгите, но има и свое мнение за тях. Дръзнала да сподели, при това съвсем прилично, че не й допада Николай Хайтов. Освен двойка, получила и предупреждението: „Нищо няма да стане от теб“. Заради една петица пък не й позволили да влезе и в Ученическия съвет, а винаги е била активистка. Възпротивила се какво общо има успехът. Искаш ли да пуснем жалба, предложила майка й, която е адвокатски съдружник. Не,

за мен ще дойде нещо по-добро,

отвърнала Ирина Андре.

Хора, който не те оценяват и ти пречат, можеш да срещнеш навсякъде. Донякъде те каляват и дори помагат да не се отклониш от себе си, казва днес тя. Тогава обаче често изхвърчала от стаята разплакана. В такива моменти учителката Анета Зомбори разгръщала страниците да й прочете нещо от „Малкият принц“. Пускала я в гардероба със сценичните костюми да облече някой от тях и да се преобрази.

Тази странна и интересна жена се превърна в мое спасение и вдъхновение, казва Ирина Андре. Пречиствала огорчението й с творчески задачи - да шие мъниста, да рисува или да оцветява. Така покрай утехата се родила и мечтата на момичето - да прави костюми в театъра.

Не съм я погребала, но това не става толкова лесно и иска сериозна подготовка и опит, дава си сметка първокурсничката в АМТИИ. Така било още тогава, затова след гимназията кандидатствала в пловдивската арткадемия в специалност „Сценография“. Още първата година постъпила в Студентския съвет. И ето го насреща още един вдъхновяващ човек - тогавашния председател Петър Стефанов. Ирина Андре много пита. Той все обяснявал и показвал. Станала секретар, после оглавила комисията по пиар. И изведнъж осъзнала, че всъщност

много й харесва да създава образ.

Ще се науча как става това с магистратура, решила първоначално студентката - след като си завърши сценографията. Една инициатива на Студентския съвет обаче я срещнала с преподавателя проф. Любомир Караджов. Първо останала възхитена колко леко общува той със студентите. А после познала истински своето в думите му. И един летен ден Ирина Андре решила да приключи със сценографията. Идеята зреела отдавна, а решението дошло спонтанно. Във втори курс прекъснала, кандидатствала наново и в момента е в първи курс в новата си специалност. Даже я поканили да произнесе словото на откриването на тази академична година. „Сякаш се върнах у дома“, казва студентката. Днес вече е председател на Студентския съвет и влага енергия в работата си в полза на младежката общност.

"Имам по-малка сестра и братовчедка. Иска ми се, когато те един ден избират висше училище, да мога да им кажа: АМТИИ е страхотно място. Да работя за академията. Да оставя нещо добро за тях и за всички след мен", казва студентката. Вярва, че във всичко, с което се занимава, трябва да оставя следа и с нещо да допринася.

Другата кауза на Ирина Андре е свързана с арменската общност. От дете е ангажирана с дейности към Общоарменския благотворителен съюз „Парекордзаган“. Чичо й Рупен Чавушян е бил председател в Пловдив. Ирина Андре обаче не била запозната твърде с културата - до 2017 г., когато под негово давление отишла на едномесечен лагер „Discоver Аrmenia“ в страната на бащиния си род. Щом стъпила на арменска земя, се усетила у дома. Заедно с обикалянето на забележителности и опитването на традиционни ястия младежите се занимавали и с благотворителни акции - строели къщи за бедстващи, пакетирали храна.

Когато се върнала в България, Ирина Андре станала аниматор на арменски лагер, защото 

е завършила курс по аниматорство и вероучение към Католическата църква.

Оказали се с братовчед й Ноно в Цигов чарк, а той танцувал в младежката арменска формация „Йеразанк“ и я поканил да се присъедини към нея.

Със състава последвало второ ходене в Армения. И трето. После второ място в конкурса „Щастлива планета“ през 2018 г. Преди две години на поредния гастрол с танцовия състав младежите от България имали възможност да се запознаят с прочутата арменска формация „Берд“ и да се учат лично от ръководителя й Карен Геворкян.

Благодарение на състава се амбицирах да създавам различни инициативи, споделя Ирина Андре. Рисува тениски, чаши, чанти, дървени лъжици и кутии, които продава в акции с благотворителна цел. 

Създала е дори своя колекция чанти

с ликове на децата на танцьорки от арменската формация - Ани, Ерика, Ивана, Стела, Симона и Дани.

Музиката и танцът са още един начин да опознава арменската култура. Всеки има своя дълбочина и прави различна препратка. Танцът „Сардабад“ например носи името на място, където е имало военни действия, а днес е паметник. „Норхаястан“ значи „Моята Армения“. Наскоро вокалната група „Зартонг“ имала участие в Епископската базилика. Докато звучи „Моя малка Армения“, Ирина Андре рисувала на живо това, което децата разказват с песента.

През 2023 г., когато Азербайджан нападна Нагорни Карабах и потоци бежанци поеха към Армения, председателката на Общоарменския благотворителен съюз „Парекордзаган“ Хрипсиме Ерниасян позвънила на Ирина Андре:

„Трябват ни доброволци. Тръгваш ли?“.

Момичето писало във Вайбър на родителите си - да им каже, че заминава, без дори да иска позволение. Споделило с приятеля си Марти. „Ти вече си го решила, няма да те спирам“, казал той.

Без да знае какво е там, пловдивчанката тръгнала с още двама младежи, готова да отиде дори в смутните райони на границата. Разпределили ги обаче в столицата Ереван. Ирина Андре пакетирала храна и лекарства, Ани ги доставяла, Ашот пренасял. „Нямаше военни действия, но хората не бяха спокойни, не бяха щастливи - разказва студентката. - Режеш 8 часа хляб и не смееш да заговориш детето срещу теб, защото не знаеш какво преживява“. Попивала цялата тази болка. А когато се прибрала у дома, я превърнала в изкуство - с изложба от картини.

Подела и инициативата „Кутия с мисия“. В нея има сувенири, храна, ръчно рисувани от Ирина Андре изделия. Приходите от поръчките отиват за детския лагер „Наири“ в Армения - за деца, останали без родители заради войната. Ирина има и познати, които са загинали на фронта едва на 17 години.

Понякога я питат кое надделява в нея - арменското или българското. А те доста си приличат. „Много си шумна, много говориш“, й казват. Дали това идва от българското или от арменското веселие, не е съвсем сигурна. Всичко се е преплело. Двете култури не се борят, обичат се, споделя момичето.

Къде се вижда след 5 години, когато завърши академията?

Времето е такова, че не знаеш какво ще е утре, но съм готова да опитвам нови неща, казва студентката. Търпелива е да дойдат. Сега се е посветила на  АМТИИ и работата си в Студентския съвет. Вече е член и на Националното представителство на студентските съвети. Като дошло време за Зимния университет, дисциплините били все за спортни натури - ски рали, сноуборд. Но пловдивчанката уредила студенти от АМТИИ да участват в събитието като фотографи. Исках да покажа на моите хора, че можем да си намерим място навсякъде. Защото изкуството намира място навсякъде, казва Ирина Андре.

Щастлива е, че е в среда от мотивирани хора. Пишат й даже в почивни дни: "Дай да свършим нещо". На церемонията за раздаването на наградите „Студент на годината“ се смаяла - сред номинираните младежи имало даже космически лекар.

Заобиколена съм от хора, на които им се учи и работи, благодарна е първокурсничката. Тръгне за лекции по РR, крачи нагоре по улица „Съборна“ и чува музика. Седне в залата, от съседната долита мелодия на гайди. Отива за следващо занимание в друг кабинет - там има занятие по балетно изкуство. Излезе в почивка навън - колеги рисуват и някой й казва: „Постой да те скицирам“. „Как да не се чувствам вдъхновена? – усмихва се Ирина Андре. -  Един с един не си приличаме. Всеки създава нещо свое и всяко е различно, а уж моделът е един“. Открила е в академията своята истинска среда за отглеждане на талант и добротворчество. И си е обещала, че всяко нещо, което прави и учи, ще бъде за популяризиране на изкуството и на арменската култура. А за нея те винаги са свързани и с благотворителността.

Благословена от двама папи

Ирина Андре се чувства три пъти благословена - от Бог, който й е вдъхнал сърце и таланти, и но и от двама папи. Майка й я носела още в утробата си, когато папа Йоан-Павел II посети България през май 2002 г.  Пеели в хора с леля й, а Светият отец се приближил и благословил неродената рожба на бременната жена.

Когато папа Франциск дойде в София, Ирина Андре вече била редом с двете жени в секцията на алтовите гласове. Децата, на които е била аниматор и учител по вероучение, пък взели причастие.

Умната, Красивата и Дивата

В семейството на Ирина Андре децата напускат дома, когато завършат гимназия. И двете със сестра й тогава излезли на квартира. Винаги са добре дошли у дома, но така фамилията възпитава самостоятелност.  Всички решения се вземат заедно. А в понеделник вечер никой не работи - тогава е семейната вечер, която събира всички.

Студентката от АМТИИ има  с 5 години по-голяма кака и сестра, която е по-малка от нея със 17 г. У дома ги наричат Умната, Красивата и Дивата. Малката Вивиан в момента е на 5 г. и преди време това щураво семейството решило да я осинови. Още като я видели, каките се усъмнили да не би да им е истинска сестра - толкова много прилича на тях. Дума да не става, разлютил се главата на семейството. Обаче в понеделник вечер Бохос - този страховит, смръщен арменец с изразен нос, сяда на дивана с малка розова китара и се разтапя в компанията на своите момичета.

А Ирина Андре вече е решила, че Вивиан ще ходи на неделно арменско училище - да не се допусне и с нея единствената грешка на родителите й, че не са я научили още в детството добре да говори и пише на арменски. Студентката започнала да чете и да пише малки бележки по време на хуманитарната си мисия в Армения. Сама е учила и немски - от учебниците и речниците на кака си. А италиански - по кулинарни причини, от мамините книги. За английския е ясно - без него не може.

 Сутрин на лекции, вечер - на работа

На 22 години младостта на Ирина Андре се вихри на няколко фронта. От 18 часа вечерта до малките часове след полунощ работи. Сутрин става и отива на лекции. Преди години леля й била готвачка в малко заведение. Собствениците решили да го продадат и семейният съвет отсъдил: "Ние ще го купим". Толкова сантименти имало вече към това място. Днес го управлява Ирина Андре. Скромно е, но и още едно поле за творчески изяви.

През февруари студентката организирала там благотворително рисуване на нарове върху чанти - на чаша вино. Иска един ден да превърне такива артателиета в свой бизнес. Писането също я тегли и ще си направи блог. Риск печели, риск губи, са я учили у дома. „Ако не опитам, няма как да знам дали ще успея - казва Ирина Андре. - Имам ли възможност, трябва да пробвам. Ако не е моето, спирам сама. Ако е моето, няма какво да ме спре“.

Снимки: Валентина Биларева и личен архив