Ирина Иванова за призванието да си общински съветник

Споделихте, че преди време общинските съветници са били коректив на кметската администрация без заплащане. Сега ми се струва, че голяма част от тези 300 кандидати просто си търсят работа и то без да са подготвени за нея. Какво е вашето мнение?

До 2003 година общинските съветници не получаваха възнаграждение и дейността им в този смисъл ползваше обществото. Важно е да се подчертае, че едни от големите дарители  на Враца също са били като нас общински съветници. Сред тях е и врачанинът, когото дълбоко уважавам  и често давам за пример – Христанчо Матов, който е дарил на Враца пещера „Леденика“ и терен за построяване на  болницата ни. В следосвобожденска България до 1944 година „първите“ хора във Враца са били избирани за съветници, тъй като са имали опит, познания и имущество, за да  дават на обществото, а не да взимат. Те са приемали тази дейност като свое призвание и дълг. Връщайки се в днешни дни не мога да не изразя възмущение от дебата, който се отвори по повод редно ли е общинският съветник да дари средства за ремонт на символа на Враца – паметникът на Христо Ботев или за всичко да разчитаме на местния и държавния бюджет. Предложението беше на другият общински съветник от СДС – г-н Румен Петков, като член на Ботевския организационен комитет. Бях възмутена от популистките изказвания на действащи съветници в този смисъл, но пък се и радвам, че много хора разбраха идеята и се включиха.

И преди местния вот през 2019 г. си задавахме въпроса, ако внезапно бъде променен законът и възнагражденията отпаднат, колко хора ще се откажат от листите за съветници.  За всички е видимо, че голяма част от кандидатите нямат и минимална представа какво въобще прави един съветник, какви правомощия има и какви професионални и обществени качества трябва да притежава, за да си върши добре работата.

Питам се и още нещо – нормално ли е единствената трудова заетост на човек да е само в съвета –  има такива. Съвсем ясно е, че колкото ефективен и полезен е навън, толкова ще е и в съвета.  Проблемът е в партийните централи, които задават критериите за подреждане на кандидатите, но това е друга тема, по която трябва да се отвори дебат в обществото.

Както и темата, редно ли е един кандидат за общински съветник с години да не заплаща задълженията си към общината за местни данъци и такси, и да претендира за обществено доверие?

Според мен е наложително Изборният кодекс да съдържа изисквания към кандидатите за образование и липса на задължения към местния и държавен бюджет.

За това и подредихме изключително внимателно нашата листа с кандидати за общински съветници. Включително и на принципа какъв не трябва да бъде един общински съветник.

Как ще коментирате врачанския “Апартаментгейт”, честа практика ли е закупуването на общински и ведомствени общински жилища от служители на Общината?

Зная, че темата за общинските жилища е изключително чувствителна за врачани и за това още когато ме избраха за общински съветник, си поставих за цел да се опитам да спра съмнителните сделки – сделките, които явно противоречат на закона, и да помогна за създаването на общински регламент това да не се случва не само с общинските жилища, но и с общинските имоти. Могат да бъдат проследени изказванията ми в ОбС и гласуванията, когато става въпрос за разпореждане с общинско имущество, включително и жилища. Не твърдя, че някой нарочно е искал да наруши закона, но се постарах да накарам и колегите общински съветници да бъдат внимателни при такива решения. По моя инициатива в края на 2020 г. изключихме общинските съветници от Комисията, назначена от кмета, която прави предложения за отдаване под наем и продажба, спряхме възможността да наемеш общинско жилище и веднага да го закупиш, което е сигурна индикация, че още при наемането законът е бил заобиколен. Увеличихме и продажната цена. На мен лично ми направи впечатление, че в предишния мандат общинският съвет почти на всяка сесия е продавал общински жилища, докато сега това не е така. Моя лична кауза в ОбС винаги е била общинското имущество да се използва и продава по законен начин, без създаване на привилегии за когото и да било.

Всяка кампания говорим за купен вот, защо е важно хората да изберат по своя воля представителите в общинския съвет?

Дори и на някой кандидат да му “осигурят” 150 – 200, че и 300 преференции (къде пряко, къде с корпоративен или друг натиск), той може да влезе в Общинския съвет, но това няма да го направи общински съветник. Гарантирано ще вдига послушно ръка и ще се реди за заплата, но съветник по смисъла на закона, няма да стане.

Знаете ли защо? Защото се иска да имаш капацитет, който да използваш, опит, който да те кара да се съмняваш и смелост, за да отстояваш позицията си в интерес на гражданите. И понеже не гражданите са го избрали, всичко това едва ли има значение за него. Казвам това, за да покажа какъв ще е резултатът, ако заради пари или зависимост избирателят гласува за кандидат, когото дори не познава, а гласува за посочен от шефа или даващия му облага номер.

И знаете ли още какво? Ако избирателят даде вота си по този начин, няма никакво право впоследствие да пише в социалните медии колко е недоволен от общинските съветници и как те нищо не правели.  Ами като вкарваме 0, резултатът е 0. Логично е.

Затова избирайте разумно хората, които следващите 4 години ще решават важни за града въпроси.

Хубаво е да помислим, преди да сбъднем нечия детска мечта.

Да си общински съветник е призвание и дълг.

Купуването и продаването на гласове е престъпление.