Искаме пари от Европа за рекултивация на сметищата

Кметовете на общините в Пловдивско, обединени в Регионално сдружение за управление на отпадъците, не могат да се справят с боклука и се надяват на безвъзмездно финансиране от ЕС. Поредното искане за пари ще бъде отправено за рекултивация на две клетки - №1 и №2, в депото в Шишманци, запълнени догоре с отпадъчните фракции от завода за преработка на битови отпадъци. В сдружението участват общините Пловдив, "Марица", "Родопи", Стамболийски, Съединение, Кричим, Перущица, Раковски и Брезово, чийто боклук се извозва в Шишманци и на сметището в Цалапица. 

Предложението за кандидатстване по Оперативна програма „Околна среда 2021 ​- 2027” ще се разглежда на утрешната сесия на Общинския съвет, тъй като Община Пловдив е собственик на двете сметища и завода и съответно е бенефициент, операторите са частни - "Водстрой" и "Консорциум Екологичен завод". 

В доклада си зам.-кметът по екологията Иван Стоянов посочва, че в Шишманци има четири клетки. Изхвърлянето на боклука в първата клетка е спряно с решение на РИОСВ още през 2023 г. Община Пловдив е кандидатствала за рекултивация с европейски пари преди една година, но предложението не е одобрено. През септември 2024 г. е спряна експлоатацията и на втората клетка, като в момента отпадъците се изхвърлят в трети котлован.

Рекултивацията на депата е задължителна 

по Закона за опазване на околната среда и включва запръстяване и озеленяване, а собствениците на депата са застрашени от санкции, ако оставят клетките отворени и потенциално опасни за замърсяване на подпочвените води и въздуха. Процедурата по ОП „Околна среда” предвижда финансова помощ до 101 лева с ДДС на квадратен метър от рекултивираната площ, като останалите разходи ще се покриват  от натрупаните средства, които общините са длъжни да заделят в специален фонд за рекултивация на сметищата. 

Боклукът става златен и кметовете не са в състояние да заделят пари от своите бюджети за инвестиции, за да решат сами проблема. Като една от мерките много общини, включително и Пловдив, вдигнаха тази година такса смет за населението и фирмите.

Разходите, свързани с чистотата, скочиха на 70 млн. лева, при планирани 49 милиона за миналата година.

В програмата, одобрена през миналата година, е записано, че рекултивацията на котлованите трябва да бъде изпълнена до края на 2024 г., но в Шишманци до този момент са рекултивирани нула клетки, в Цалапица от 12-те котлована ​- само шест. Няма и сепарираща инсталация, която още преди години трябваше да разделя отпадъците - условие, поставено пред всички държави, членки на Европейския съюз. Депата и заводът са построени с държавни пари, като само в завода в Шишманци, открит през 2009 г., бяха инвестирани близо 50 млн. лева.

В същото време не само в малките общини, но и в Пловдив се появяват нелегални сметища, а причините за това са най-малко три. 

Първо, администрацията чрез своите структури ​- Инспекторат, Общинска полиция и Общинска охрана ​- не може да създаде денонощен контрол, особено в етническите квартали  ​- Столипиново, Шекер и Арман махал​а. В резултат на това всеки ден се трупат вонящи камари смет, въпреки фадромите на „Чистота”, които извозват тонове изхвърлен на поразия на земята боклук, палят се гуми, разнасяйки отровен пушек,  а с настъпването на летния сезон заплашват и със зарази.

Второ, не е създадена ефективна система за разделяне на отпадъците, каквато съществува отдавна във всички напреднали държави по света. В областния град са наети две фирми за събиране на хартия, пластмаса, стъкло. Цветните контейнери обаче са крайно недостатъчни, често те са препълнени и въпросният боклук се хвърля на тротоара или в казаните за битова смет.

Трето, новата система за такса смет на принципа „замърсителят плаща” трябваше да влезе в сила от 1 януари 2025 г., но беше отложена за пореден път заради абсолютната липса на готовност на общините да преминат на цивилизован начин на управление на отпадъците. Новият срок за въвеждането на тази методика за събирането на отпадъци е 1 януари 2026 г. 

До този момент не се виждат конкретни действия на общините за организацията на разделното събиране на отпадъците, заложено в основата на новата методика.