Истанбул - белязаният от времето мегаполис на два континента

  26 Юли, 08:06     0  

Когато зърнал Истанбул, Наполеон Бонапарт възкликнал: „Ако земята беше една държава, Истанбул щеше да е нейна столица“. Отидете поне за два-три дни до мегаполиса и ще започнете да разбирате защо.

Днес този огромен метрополис, който буквално свързва Европа и Азия, е приютил над 15 милиона души. Годините назад във времето са го направили свидетел на възходи и падения на велики империи - от Римската, през Византийската империя, до Османската, и всяка от тях е оставила своите следи. Те са превърнали Истанбул в град, привличащ любителите на архитектурата и дизайна. Някои идват тук, за да се любуват на невероятните дворци и джамии, но и на ултрамодерните небостъргачи. Други - за да си напазаруват скъпи бижута, керамика и текстил в Капалъчарши, да вечерят в стилните ресторанти и да усетят ритъма на нощта в някой от тузарските барове на този изящен град, който не заспива дори в малките часове от денонощието. 

Това място е много специално за мен

Моят Истанбул започва и завършва с българската Екзархия. Колаж: Елена Йорданова

 

Моят Истанбул обаче започва и завършва с Българската екзархия, където Васил Лязе ​- българинът, който близо 20 години е председател на българската православна община в Истанбул, ми разказва: „Хората са на ваканция по това време. Въпреки това с архимандрит Харалампий Ничев, който отговаря за български говорещата православна общност в Истанбул, поддържаме живи литургиите - тук в нашата църква, както и в Желязната църква на Златния рог. Последно наши настоятели пътуваха до България, когато избирахте новия български патриарх.

Какво друго  - ​на 1 юни официално закрихме учебната 2023/2024 година в неделното училище към Екзархията ​- „Св​. ​св. Кирил и Методий“. През изминалата година обучихме тук близо 50 деца ​- есента започваме занятията отново“. Поредната ми среща с този невероятен човек е повод да припомня, че именно Васил Лязе е двигателят, който има изключително важна роля в процеса по връщането на българските имоти в южната ни съседка. Сред тях е изоставеният имот на Българската ​екзархия, който днес е превърнат в оазис. Както и парцелът в най-престижния квартал на Истанбул ​- "Шишли", където в момента се строят четири ултрамодерни небостъргача. „Те ще са високи над 100 метра и в тях ще има офиси, хотел, както и модерен комплекс от жилища - от типа резидентал парк. Строежът върви - бавно, но сигурно. Инвестицията е плод на колаборацията между българската общност тук и мощната „Ташяпъ", турска строителна фирма, която се ангажира до пет години да завърши напълно строежа“, допълва Васил Лязе. 

Парцелът в най-престижния квартал на Истанбул – "Шишли", където в момента се строят четири ултрамодерни небостъргача

 

Разходката ми из мегаполиса продължава, където за някои неподозирани факти от турската история в ролята на гид влиза историкът и археолог Росен Иванов.

Alman Çeşmesi - чешмата, подарък от император Вилхелм II

Началото на площад „Хиподрума“ е „белязано“ от чешмата на император Вилхелм II

 

Началото на площад „Хиподрума“ - най-големия, построен в античния свят ​- е „белязано“ от чешмата на император Вилхелм II. Нарекли я Alman Çeşmesi и тя е снабдена с воден резервоар. Как се е появила точно тук през 1900 г.?

Ретро снимка с прочутия обелиск, който „маркира“ "Хиподрума"

 

По време на второто си пътешествие на Изток немският император Вилхелм ІІ останал силно впечатлен от гостоприемството на Истанбул. Връщайки се в родината си, изготвил проекта на чешмата, за да направи подарък на султан Абдул Хамид II. Изработили чешмата в Германия, после в разглобено състояние я докарали и монтирали на площад „Хиподрума“. Стилът ѝ е неовизантийски, а формата ѝ напомня осмоъгълник. Интересното е, че тя е украсена със златни мозайки отвътре, но не само ​- във вътрешността ѝ могат да се видят гербовете и на султана, и на императора. 

Обелиск от Египет „маркира“ "Хиподрума" 

Ала това е само една частица от чудесата на "Хиподрума" - най-известното спортно и социално средище на Константинопол. Навремето в него се надбягвали с коне и колесници. Започнал го римският император Септимий Север през 203 г., когато градът все още се наричал Византион. Завършва го Константин Велики. Точно в средата на стадиона се вижда египетският обелиск на фараона Тутмос III, пренесен в Константинопол от император Теодосий I. Висок е 19,5 метра, поставили го в средата на "Хиподрума" върху монолитен блок от розов гранит.

През XVI век върху "Хиподрума" е построен дворец​ът на Хатидже султан и Ибрахим - зетя на Сюлейман Великолепни. Днес в сградата се помещава Музеят на ислямската култура и изкуство.

През XVI век върху "Хиподрума" е построен дворецът на  Ибрахим – зетя на Сюлейман Великолепни

 

Шедьовър до шедьовър: строили всички джамии в империята по модела на „Света София“ 

„Света София“ днес е джамия, въпреки че дълго време е била християнска катедрала. На пръв поглед обаче тя наподобява джамия. Ето защо: съвременната ѝ сграда е строена по времето на  император Юстиниан I през VI век. Архитектурата ѝ обаче толкова впечатлила османците, че всички джамии, строени след нея, копират стила ѝ. Но още нещо - искали да я надминат по хубост. 

Наблизо до този шедьовър може да се види още една изумителна постройка -точно пред двореца "Топкапъ" се намира себил (чешма) на султан Ахмет III, най-красивия, строен в Османската империя. През лятото в него раздавали шербет (питие) и студена вода на минувачите. 

Точно пред двореца "Топкапъ" се намира себил (чешма) на султан Ахмет III, най-красивия, строен в Османската империя 

 

На пъпа на Istiklal: най-голямата катедрала в Истанбул

Най-голямата катедрала в Истанбул. Колаж: Елена Йорданова

 

От площад "Таксим" се влиза в главната улица на Истанбул ​- "Истиклял". Това е един от най-известните булеварди в Истанбул ​- елегантна 1,4​-километрова пешеходна улица - Голямото авеню на Пера. Придобива съвременното си име след обявяването на републиката на 29 октомври 1923 г. Наречена е İstiklal (което означава "Независимост"), в чест на триумфа на Турция в нейната война за независимост. По дължината ѝ са разположени модни бутици, галерии, кина, театри, библиотеки, кафенета, пъбове, нощни клубове с музика на живо, че дори и клон на прочутия музей на Мадам Тюсо. 

От площад "Таксим" в Истанбул се влиза в главната улица на Истанбул  "Истиклял" 

 

Великият град днес обаче е толерантен към друговерците. Доказва го „Свети Антоан“ на улица "Истиклял" ​- най-голямата катедрала в Истанбул. Църквата била построена от монаси от Францисканския орден. ​През 1699 г. дървената църква била унищожена при пожар. През 1762-ра католическата Францисканска църква я строи отново, върху земята на френското посолство, но сградата е разрушена отново - причината: препречвала пътя на трамвая. Църквата "Свети  Антоан" и нейните помещения са преустроени през 1912 г . и в сегашния си вид тя е създадена от Джулио Монгери.

Кулата на Христос, от която полита първият летец  

Във византийския период император Юстиниан издигнал кула ​- висока 70 метра - в район Бейоглу. По-късно тя е разрушена по време на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г.

През 1267 г. е създадена генуезка колония в Истанбул. При разширяването на колонията - през 1348 г. ​- построили кулата в сегашния ѝ вид. Днес я наричат Галата, но навремето е известна като Christea Turris (Кулата на Христос). Стилът ѝ е романски, била заобиколена от стени. Със своите 66,9 метра, тя е най-високата сграда в града. Неслучайно от върха на кулата през 1638 г. Хезарфен Ахмед Челеби прави първия междуконтинентален полет. Успява да се приземи успешно от другия край на Златния рог, което му носи славата да е първият летец в Османската империя.

Походите към Европа тръгвали от Оrdu

Походите към Европа тръгвали от Оrdu

Днес от прочутия Форум Тавър е запазена единствено колоната Чемберли Таш – Камъкът с обръчите, подобна на Траяновата в Рим

Истанбулският университет - факултетът по литература

 

Друг от широките булеварди на мегаполиса е Ordu. Името на тази улица буквално означава „армия“, и това не е случайно. Преди години оттук минавал главният път, по който войската на султана тръгвала за поредния си завоевателен поход към Европа. Сега по нея се подреждат редица изящни постройки - от факултета по литература на Истанбулския университет до джамията и комплекс "Лалели" с гробницата на султан Селим III. От другата страна на улицата се вижда прочутата османска библиотека, а точно пред нея са експонирани разкопките на Форум Тавър, създаден по времето на император Константин І. 

Прочутата османска библиотека, точно пред нея са експонирани разкопките на Форум Тавър

 

Днес от прочутия ​форум е запазена единствено колоната Чемберли Таш - Камъкът с обръчите, подобна на Траяновата в Рим. Навремето тя блестяла с красотата си ​- по  външните ѝ стени имало релефи, а най-отгоре се виждала статуята на император Константин. Арката рухнала при земетресение през 1700 г., като днес са запазени основите ѝ, колони и някои други фрагменти. Руините били използвани вторично за други строежи.

Съкровищата на площад „Баязид“ 

Ако искате да посетите най-старото висше училище в Турция, отидете до Истанбулския университет. Разположен в сърцето на площад „Баязид“, той се нарежда сред първите 10 висши учебни заведения, основани в цяла Европа. Вдига го султан Мехмет II през 1453 г. след превземането на Константинопол.

Градината на университета ​- най-старата ботаническа градина в Турция - ще ви смая със своите оранжерии, басейни и пищни градини, събрали цялата гама от природа: над 5000 растителни вида от екзотични видове и цветове, които създават впечатление за истинска цветна утопия.

В близост се намира библиотеката на Баязид, където се съхранява архив​ът на Видинската библиотека на Осман Пазвантоглу - османския дер​ебей и отцепник, който навремето искал да създаде и управлява собствена държава със столица Видин. Той управлявал самостоятелно областта около Видин от 1795 до смъртта си през 1807 г. Султан Селим III прави няколко похода срещу него, но така и не успява да го победи. След Освобождението българите предават библиотеката му на Османската империя. Днес тя се съхранява в малка сграда в близост до джамията на площад „Баязид“.

От "Сюлеймание" се открива най-красивата гледка над Златния рог

В двора на "Сюлеймание" могат да се видят множество гробници

 

Сюлейман Великолепни, най-дълго управлявалият от всички османски султани, построил джамията "Сюлеймание" на хълма с изглед към Златния рог. Мястото притежава една от най-красивите гледки на Истанбул.

В комплекса на джамията се включват съкровищница, училище, болница, библиотека, обществена баня, супена кухня и магазини, а материалите за изграждането ѝ са донесени от всички краища на империята. Един от стълбовете, поддържащи централния купол, е от руините на Баалбек, друг - от Александрия, а белият мрамор е от Мраморно море. Зеленият мрамор пък идва от Саудитска Арабия. Евлия Челеби разказва как шахът на Персия Тахмас Хан, чувайки, че джамията ще надхвърли размерите на "Света София", изпратил ковчег, пълен с диаманти и скъпоценни камъни, на Сюлейман -посъветвал го да продаде бижутата, в случай че средствата са недостатъчни за завършването ѝ. Виждайки диамантите, гордостта на Сюлейман била наранена. Ядосан, той ги предал на арх. Синан, за да ги постави сред зидарията на минарето - ето защо днес то блести на слънцето. 

След като построили "Света София", всички джамии копирали великолепието ѝ

 

В двора на "Сюлеймание" могат да се видят множество гробници и гробове, включително гробът на Сюлейман, Хюрем султан и децата им. Погледът ни обаче е прикован от красив саркофаг ​- „това е гробът на Фатме ханъм, дъщерята на Мустафа бей. Момичето починало само на 17 години, през 1910 г., а съкрушеният ѝ баща вдига в нейна памет този надгробен  паметник ​- той представлява колона с було и втора колона ​- с прекършена роза, символ на ранната ѝ смърт“, разказва Росен Иванов, който в една от поредните си книги разчита надписите по надгробните паметници на османците.  

От Сюлеймание се открива най-красивата гледка над Златния рог. Колаж: Елена Йорданова

 

"Чамлъджа" - джамията в Азия,  която задмина "Сюлеймание"  

"Чамлъджа" – джамията в Азия,  която задмина  "Сюлеймание"  

 

И докато "Сюлеймание" е най-голямата джамия от османския период на държавата, днес първенството се води от друг фаворит. Това е "Чамлъджа" - най-голямата джамия, вдигната в републиканския период на държавата. Това се случва между 2013 и 2019 г. Строежът е погълнал внушителните 110 милиона щатски долара (приблизително 550 милиона турски лири).

Ценителите на източната архитектура веднага ще забележат характерния османско-селджушки стил, в който е  построена джамията. По-малко известно е, че зад планирането на внушителното здание, което започва още през 2000 г., стоят две жени​ - арх. Бахар Мъзрак и арх. Хайрие Гюл Тоту. Днес джамията съчетава класически и съвременни елементи и няма аналог в света. Попадайки в молитвената зала на джамията, човек трудно може да си представи, но тя е с капацитет да побере общо 63 000 ​души. Основната ѝ молитвена зала е покрита с ръчно тъкан килим. Сградата ѝ е изградена върху обща площ от 15 000 кв.м, още 12 500 заема вътрешният двор.

От 2022 г. се работи по добавяне на отклонение на линията на метрото M4 от Кадъкьой, за да се включи спирка и при джамията "Чамлъджа". 

Метрото M4 от Kадъкьой ще включи спирка и при джамията "Чамлъджа"

 

Istanbul Modern влезе в списъка на „Великите творби“ на Architectural Digest 

Istanbul Modern влезе в списъка на „Великите творби“ на Architectural Digest

 

Освен със своите безценни бисери от миналото, Истанбул се слави и с едни от най-колоритните примери в модерната архитектура. След като надрасна предишните си разкопки в реновиран склад, първият турски музей на съвременното и модерно изкуство се настани в зашеметяващ промишлено елегантен обект.

Удивителната му визия е дело на арх. Рено Пиано. Прочутият италианец, носител на наградата „Прицкер“, се вдъхновява от Босфора, като измисля продълговата конструкция, напомняща на кораби, и я обвива във вълнисти алуминиеви панели. 

Снимка: Базираният в Санкт Петербург екип на TIMELAB засне впечатляващия видеоклип „Истанбул. Любов към континентите”

 

Индустриалният и стилен дизайн на новата сграда на Istanbul Modern беше включена в 2024 WoW List, известен също като списъка Works of Wonder. Това е класацията на Architectural Digest - едно от водещите световни списания за архитектура и дизайн. Списъкът WOW за 2024 г. отличава най-необикновените нови произведения на архитектурата в света.